Машинното манипулиране на вота е много по-сложно отколкото при хартиените бюлетини

И още: Завръща ли се българският политик към избирателите си

Социологията винаги работи с 95% вероятност и винаги съществуват едни 5% статистическа грешка. По тази причина всяко едно анонсиране на данни може да бъде 1-2% нагоре или, съответно, надолу.

Когато една агенция обяви, че прави нещо със собствени средства, в повечето случаи тя лъже. А като терен на работа едно социологическо изследване струва минимум между 15 и 20 хиляди лв. Понякога представяните данни са просто въпрос на интерпретация, а подобен подход води до различни внушения, коментира за Алтернативата социологът  доц. Алексей Пампоров.

В момента, например, разликите между осмия и третия в предизборната надпревара са изключително малки, така че крайното класиране никак не е ясно.

Докато юли и ноември м.г. кампаниите на партиите бяха вяли и разчитаха на послания предимно в големите градове, сега тръгнаха по региони и политиците станаха видими и разпознаваеми. Идеята вече е да се спечелят хора на местно ниво и сме свидетели на добри практики и инициативи. За съжаление идеи има по-скоро в популисткия сектор и царят обещания, които не биха довели до по-добро управление. Наблюдаваме и откровено некоректни кампании.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Машинното манипулиране на вота не може да е толкова просто като при хартиените бюлетини, защото трябва да се манипулира информационният център, където се събират данните, а това може да бъде лесно проследено. Всяка манипулация на файл неизменно оставя електронни следи. Сега е невъзможно да се надписват гласове, каквато беше практиката в редица ромски секции, където комисиите бяха купувани. Всичко това показва повсеместно реалността на вота, разкри социологът.

Несериозно е твърдението на ГРАО, че в България има 6 млн. души, които имат право на глас и според които се гледа изборната активност. Последното преброяване показа, че хората не са толкова много. Следователно това мерене е несериозно. Реално се очаква да гласуват около 2 млн. души.

При ниска избирателна активност ще спечелят най-вече ГЕРБ, БСП, ДБ заради ДСБ в нея, както и ДПС, т.е. партиите с твърди електорати. Докато партиите, разчитащи на емоционален вот, по-скоро ще загубят, поради невъзможността да генерират страничен вот.

Подобни процеси се наблюдават и в Европа. До фрагментация се стигна дори в ЕП. Постмодерните общества отключват множество малки интереси на малки групи. Затова е добре в името на интереса на България да се научим да застъпваме коалиции, а не частните интереси на различни олигархични кръгове. Истината е, че в цял свят корпоративните интереси стоят зад политиката и България не е изключение. Време е да помислим за закон за политическия лобизъм, да се сложи таван на даренията и да се гарантира прозрачността на медиите. На Запад, например, не можеш да проведеш социологическо проучване без да гарантиращ, че методологията ти няма да изкриви резултатите.  Законите ни в това отношение куцат, подчерта доц. Пампоров.