Посланията на политическите мейнстрийм играчи отварят ниша за радикалите

По повод факта, че от 22 партии, участващи в изборната надпревара, 15 имат съвършено сходна прокремълска реторика, Даниел Смилов – преподавател в наши и чуждестранни университети, ръководител програма „Политика и правов ред“ в ЦЛС и дописник на Дойче Веле, коментиращ феномените в българския политически живот – посочи, че това не е толкова въпрос на търсене, колкото на свръхпредлагане.

Вероятно съществува и автентично търсене, но то умишлено се разширява. От една страна имаме мейнстрийм играчи, отправящи такива частични послания, което от своя страна отваря ниша за по-радикалните. Последните като видят, че подобни ходове са позволени, решават да направят поредна стъпка в тази посока, за да изпробват нагласите на електората. И така се получава непрекъсната радикализация, т.е. опити за все по-сериозно втвъряване в антизападна и антиевропейска посока, която се дължи всъщност на изначално грешната стратегия на мейнстрийм играчите.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В рамките на 10 години – периодът 2007-17 г. – според едно изследване на проф. Фотев, касаещо ценностните нагласи, хомофобските, расистките и ксенофобските настроения са скочили с 10%. Тук на практика говорим за генерирано търсене на пропагандни тези, които, уви!, с времето успяват да обърнат общественото мнение. Стратегията, че мейнстрийм играчите уж възприемат тезите на радикалите с идеята да намалят влиянието им, всъщност засилва този ефект на легитимиране и води до реалното обръщане на нагласите на електората.

Ситуацията в окупираните територии е тревожна, защото частичната мобилизация ще проточи доста нещата, тъй като говорим за държава, разполагаща с огромен човешки ресурс. Предвид тази перспектива, българската позиция реално е срещу националния ни интерес, а него всяка партия си го интерпретира според собствените си разбирания.

Сред т.нар. русофилски партии винаги най-меката и най-умерената е била БСП, защото те все пак лицемерно участваха в коалиция с двете най-ясно позиционирани евроатлантически партии ПП и ДБ, които проведоха доста сериозни политики против интересите на Русия. В другата крайност е Възраждане, която се стреми да изкара страната от ЕС и НАТО, а някъде по средата се ситуира партията на Янев.

От своя страна четирите антирусофилските партии ПП, ДБ и ГЕРБ-СДС изправят България пред много тежката дилема да се следва ли проатлантическата ориентация, като се обърне гръб на корупцията. А съществува и другата тежка морална дилема – ако се създава антикорупционно мнозинство, трябва ли в коалицията да се покани някоя проруска партия като БСП. На тези избори фактически ще видим как ще реагират българските граждани на такъв нетрадиционен избор, коментира в заключение анализаторът.