Носталгията на някои политици по миналото и най-вече по социализма е твърде преекспонирана

В продължение на разговора с Албена Танева, Стоян Панчев, председател на БЛО и преподавател в СУ, представи за Алтернативата три научно-исторически филма, създадени по негова инициатива. Това са „Наследството на социализма“, в който фокусът е върху наследената от този период бедност, „Преходът като златен век“ – популярна тема в българския исторически дискурс и „България – Лихтенщайн на Балканите“, заиграващ се с популярния рефрен за България като Швейцария на Балканите. Много хора възприемат Лихтенщайн само като някакъв данъчен рай, което само по себе си не е малко, но истината е, че там е развита огромна индустрия.

Що се отнася до носталгията на част от политическите партии по миналото и най-вече по социализма, смятам, че тя е твърде преекспонирана и че, ако те не стъпят на реални настроения и реален светоглед на електората, нещата няма да им се получат, коментира той. Тезата ми е, че в миналото при създаването на партиите имаше повече планиране и конструираност, но сега влизаме във фаза, в която те все повече ще се базират не толкова на изкуствено създадена структура, а на реални настроения, игнорирани от по-голямата част на политическия елит. Свидетели сме на 50-70 годишни цикли, при които се променя основната разделителна линия в политиката и това води до разместване на нагласите на партиите, базирайки се обаче на разместванията във възгледите на електората, т. е. политиците осъзнават нишата си и следват мнението на хората.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Носталгията се характеризира и със загубата на фактологията. Всичко, което по-младото поколение знае за социализма, всъщност се основава на чужди истории. В младостта си хората просто са живели добрия си живот – не, защото е била добра системата или пък е имало стопанско благополучие, а защото са били в най-силните си години. Оттам идва и положителното мислене.Експлицитната идея във филма ни за прехода бе да сблъскаме съществуващия разказ за прехода като един разпад с реалните данни, а именно, че това е най-успешният стопански период в историята ни. Периодът от 89-а до 97-а не е точно преход. В този времеви отрязък има само елементи на преход, но и системи, които се запазват и именно те довеждат до икономическия срив. За разлика от съдебната система, която и до ден днешен остава нереформирана, нещата при публичните финанси и паричната система не стоят така. Доказателство за това е валутният борд и фактът, че механизмът на отговорност на политиците спрямо реалния съдържател на суверенитета работи. Всичко това означава, че част от партиите са тръгнали в грешна посока по линия на премахването на добре работещата система на валутен борд. Подобен е проблемът и при данъците – трудно е да имаш плосък или пропорционален данък, ако нямаш валутен борд. Нещата са свързани в много стройна система – ако се премахнат твърдите валутни ограничения, ще се стигне и до премахване на плоския данък и, съответно, до отлично работещата българска данъчна система, подчерта в заключение Панчев.