България загуби всякаква външнополитическа тежест и тепърва трябва да възстановява дипломатическия си капитал

По повод инициативата на Макрон, наречена Форум за стратегическа близост, опитваща се да установи дали ЕС може да създаде кръг от приятелски държави, които не са негови членки, но биха се ангажирали с общата позиция срещу руската агресия, политологът и външнополитически наблюдател Владимир Шопов коментира в студиото на Алтернативата, че във френската външнополитическа традиция от десетилетия има желание за създаване на по-грандиозни формати.

Това беше мотивирано от доминиращата роля на Германия в ЕС, което допълнително принуждаваше Елисейския дворец да търси по-централно позициониране на Франция.

Но има още две съществени неща в контекста на инициативата: 1) Западът търси институционална завършеност на дългосрочната политическа изолация на Русия и 2) усещането, че кризите, които заливат Европа, идват от нейната периферия и трудно се намират начини за превенция и противодействие.

За да сработи инициативата има няколко ключови условия: желаещите да се присъединят страни да не възприемат инициативата като нещо, заместващо преговорния процес, но не мисля, че има индикатори това да се случва. От изключително значение е фактът, че държавите-участнички в срещата са доста разнородни.

Друго важно условие е отношението на Турция и Великобритания. Без много да афишира Лондон всъщност започна завръщането си към Европейския формат, а самото присъствие на Анкара на срещата само по себе си е знаково.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Проектът е дългосрочен. Някои от динамиките в него са вече на няколко години. Това е начало на процес на фундаментално преформатиране на целия ЕС. За да стане то реалност, трябва да се извърви много дълъг път, но всичко се случва на няколко нива – с политическото разкачване на Европа от Русия и все още селективното отделяне на Европа от Китай. Така ставаме свидетели на едно квази геополитическо формирование, което все повече мисли за себе си като самостоятелна общност в глобалния свят на противопоставяне.

Чисто политически процесът е свързан с два подпроцеса: 1) завършването на геополитическата идентичност на ЕС и 2) преосноваването на стратегическото партньорство със САЩ.

Антиамериканският комплекс на Европа след ВСВ постепенно започва да се преодолява. По-сложен е отговорът при чисто икономическата част, където предизвикателствата са по-сериозни. В това отношение, за да придобием представа за общата посока на движение, е важно е да следим бъдещето на икономическата политика на Германия. По-важният процес е свързан с препозициониране на производство на инвестиции отвъд Китай – т. нар. стратегия Китай+1, която все повече се трансформира в Китай+2.

Важното е, че Европа показа, че е в състояние да изгражда нова и алтернативна заместваща инфраструктура в областта на енергетиката. Ние подценяваме капацитета на западните общества и икономики да се справят с политическите кризи.

Макар и да съществува т. нар. право на вето за присъединяване към ЕС, всъщност Макрон не предлага някаква промяна на фундаменталния механизъм на европейската интеграция. Моята прогноза е, че яко такава промяна с ветото се случи, тя дълбоко ще проблематизира политическата ситуация и позициите на много държави-членки.

Демократичните спогодби за единодушие са един от най-преките пътища за остро делегитимиране на съюза и ще е грешка да се тръгне в тази посока, допълни Шопов.

През последните години България загуби всякаква външнополитическа тежест и тепърва трябва да започне да възстановява дипломатическия си капитал, заради държанието си по повод наложеното над Северна Македония вето. Намираме се в историческа и безпрецедентна ситуация на възможности, защото в нашия регион е в ход трансформацията на вътрешноевропейската периферия в първа линия на Западния свят с всички последствия от това, но с неубедителното си отношение по повод руската инвазия в Украйна ние не участваме в ключовите дебати. Така сами ще се лишим от геополитически капитал, който много трудно ще бъде възстановен, но и не е възможно – прогнозира в заключение политологът.