Гражданското общество остана малцинство не само в Парламента, но и извън него

Съдейки по поведението на депутатите, по-вероятно е двете сили в Парламента вече да се готвят за избори. В комуникацията им не се забелязва какъвто и да е опит за диалогичност. Всички възможности за каквото и да било общо правителство на ГЕРБ-СПС с която и да е от останалите партии, с изключение на неприемливите Възраждане, вече са немислими. Това коментира в студиото на Алтернативата политическият анализатор Весислава Танчева.
Не е въпросът само какво се вкарва за гласуване в зала, защото то касае на практика единствено предстоящите избори. Най-важно от всичко за тях се оказа връщането на хартиената бюлетина, изпирането имиджа пред евроатлантическите партньори посредством формалното предоставяне военна помощ на Украйна и гласуването на още осем самолета F16, макар да не му е сега времето. Единственото, важно за партиите, е да си отъпчат пътеките във важните посоки, тъй че да прибутат именно тези три проекта.
Ситуацията предвещава трудни дни занапред, защото на практика се блокира напълно всякаква форма на гражданска активност, такава каквато сме свикнали да я виждаме от 2020-а насам, защото обезсилва аргументацията на част от гражданското общество. Така на практика остават само колцината граждански формации и партии, защитаващи общия граждански интерес, които се противопоставят на т.нар. обща мафиотска структура от 20-та година ГЕРБ-ДПС-Гешев без да включваме Радев към него, защото тогава той противостоеше на тази конструкция, но пък понастоящем се вписа идеално в пейзажа на конформизма, създаването на фалшив имидж около част от структурите в тази групичка и гражданското общество, пожелало борба с корупцията и ефективна съдебна и политическа реформа. Така ние останахме малцинство не просто в Парламента, но и звън него.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В момента всъщност се гласува не помощ за Украйна, а просто една декларация, която оттук нататък зависи от изпълнението на Служебното правителство. А ако не се формира кабинет, всичко това ще се изпълнява от следващото редовно правителство – отново на Радев, който изведнъж вчера направи невъзможен лупинг, изненадвайки дори самия себе си, и изведнъж, макар и за кратко, се оказа поддръжник на въпросната помощ. Всичко това води само до краткотраен имиджов ефект – лицемерни и лишени от стойност прояви.
Да не забравяме, че до Радев стигаха всички сигнали, в т.ч. на „Боец“ и „Правосъдие за всеки“, които бяха свързани със строежа на Турски поток, вкл. смъртта на строителите в хода на строителните дейности, които, оказа се, дори не бяха граждани на ЕС. Разрешителните за строеж, екологичните оценки и самият строеж на Турски поток са обрасли с нарушения, граничещи с престъпления, от които нито едно не беше разследвано.
Ако прочетете внимателно вчерашното решение, ще установите че това, което Парламентът изисква от сл. правителство е да направи инвентаризация на възможното, след което да излезе с един протокол. И едва ли поради ограниченото време ще стигнат до последната 15-а точка, касаеща задължението на МС да оказва съдействие на Украйна по делото в Международния съд пред ООН срещу Русия, както и да разследва престъпленията на Руската армия там, което никога няма да направят, оправдавайки се с липсата на капацитет. Както се разбра, България е безвъзвратно закъсняла да окаже съответната помощ по делото.
Контролираният вот у нас е 5-10%. Те вярват, че могат да управляват разделено общество по време на криза и твърдят, че нямат избор, а може би са и прави. Кризите както винаги са и възможности за разпределение. В политиката не винаги си представяме колко е лесно или трудно да се появят т.нар. събития „черен лебед“, т.е. онова, което не могат да предвидят. Например гражданската активност е стихийно явление, но на моменти, изненадващо за естаблишмънта, образува цели вълни или „черни лебеди“ – събития, които те са неспособни да управляват или прогнозират, а когато ги установят, вече е късно да ги спрат. Така ако в този Парламент не им липсваше разликата от 5%, която при хартиен вот без съмнение щеше да е налице, сега щяхме да имаме стабилно мнозинство и правителство.
Единственият очевиден контролиран вот беше на БВ. Наричам подобни формации поливалентни. Янев има противоречиви мнение и поведение – налага му се да се прави едновременно на евроатлантик, съгласувайки действията си с недотам евроантлантически настроения си електорат.
Най-страшното, което може да се случи на партиите в Парламента, е да решат, че капацитетът им е 5-8% или пък между 10-20. Желанието на избирателите е тези партии да управляват, но за да управляваш, е нужно мнозинство, което не се постига с по-малко от 41-42%, така че да получиш желаните 121 гласа, които пак няма да са достатъчни, най-малкото защото улицата изисква квалифицирано (конституционно) мнозинство. Най-лошият вариант е хората отвън да ги възприемат като съглашателска партия на статуквото, т.е. да загубят дори доверието, което имат в момента. Обръщането на ситуацията става с промяна на поведението, тактиката и наличие на стратегическа цел. Когато не знаеш къде искаш да отидеш, вероятността да стигнеш там, където не искаш, е много голяма.