Илиян Василев: Има идея за газов хъб три пъти по-мощен от „Турски поток“, за реализацията на който трябва удобно правителство в България
Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен и политически анализатор, в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”.
В Бали, Индонезия бе открита двудневната среща на високо равнище на страните с най-развити икономики – Г-20. Въпреки че Владимир Путин бе поканен от домакините, руския лидер предпочете да си спести ледения прием, защото още през март президентът на САЩ Джо Байдън предложи страната му да бъде изключена от групата. Видимо от първите двустранни разговори на срещата президентите на Китай и САЩ показаха готовност за намирането на вярната посока с цел избягване на конфликт между Вашингтон и Пекин.
Отсъствието на Путин според експерти издава чувството за безизходица сред руското ръководство, както и амбицията му да изгради антиамерикански свят чрез антизападна коалиция. Това се случва на фона на задълбочаващата се пукнатина между президента и неговия генералитет, когото той опитва да изкара виновен заради неуспехите във войната в Украйна, както и във все по-голямата международно изолация, в която изпада Русия.
Ако срещата на лидерите на САЩ и Китай в Бали отвори вратата за диалог, както коментира Хенри Кисинджър, то залости ли я за Русия, допълваме ние? Наш гост е Илиян Василев, бивш посланик на България в Москва, сега енергиен и политически анализатор. Посланик Василев, ако Русия е в изолация, какво можем да очакваме от изправянето й до стената в ъгъла?
Първо, тя е в изолация, но има доста голям ресурс и войска, която е в Украйна, така че макар и тенденциите да са ясни, не може да се очаква от днес за утре или пък в някакво обозримо бъдеще войната да приключи с нейното оттегляне. Още трябва време политическото ръководство да осъзнае цялата тежест на ситуацията и че те нямат изход, и да приемат резултатите такива, каквито са, и да приемат условията на Украйна, или поне да се приближат до приемането на условията на Украйна. Това можем да очакваме. Магическо решение на конфликта трудно може да се очаква.
Дори идеологът на руския свят и Евразия Александър Дугин вече открито обвинява за провала не военните, а властта. Колко дълго още ще остане на поста си Владимир Владимирович?
Той няма проблем с Дугин, нито пък с Пригожин, нито пък с тези крайно десни. Неговата власт дълго е градена, има около 150 000 души Росгвардия, които са личната му преторианска гвардия, тоест, има доста войски, и службите работят за него. Така че той пряка заплаха от тези хора няма. Неговата заплаха е от безизходицата, пред която са изправени и олигархията, и управленската класа. Тоест, не толкова идеолози, като Дугин, са му проблемът, проблем са тези, които работят, станаха доста богати и не виждат пред себе си перспектива. Санкциите постепенно ерозират подкрепата за Путин, и както виждате, Дугин не само критикува властта по принцип, той критикува вече за втори път и лично Путин. Изобщо Кремъл започна да бъде обект на атаки от много олигарси, и то преки атаки. Виждате, че и в България за първи път след падането на Херсон, дори и доста дълговечни и традиционни привърженици на Путин започнаха да се съмняват в неговата власт, започват да разбират, че корупцията, която е фундаментът, циментът на властта на Путин, в последна сметка го унищожава. И това е големият проблем при него, че краят му е предизвестен и е въпрос на време.
А доколко е възможно да продължи войната в Украйна без Путин? Войната на Путин без Путин?
По принцип всичко е възможно, но е малко вероятно, тъй като Путин влезе в тази война, защото беше подведен от неговите военни и най-вече от ФСБ – този отдел 5, който се занимава с информациите и прогнози. Те хвърлиха именно през ФСБ и другите служби като ГРУ някъде към 5 милиарда долара, за да дестабилизират Украйна преди войната, за да я завладеят. Корупцията съответно пренасочи тези пари от целите, които трябваше да постигнат – да купуват политици, медии в Украйна, те отидоха в джобовете на много хора, които са свързани с неговия елит, и самия негов елит. И по същия начин корупцията изяде и тези близо 60 милиарда долара, които отиват всяка година за армията. При което, това не са всичките средства, защото отделно има пари, които отиват за отбранителната промишленост. Изобщо, целият корупционен модел, той работеше някак си добре до момента, в който Русия можеше да продава на външните пазари всичко и имаше един постоянен поток от пари, които смазваха машината на корупцията. В момента, в който тези пари се оказаха недостатъчни, особено с разходите за войната, всичко рухва в Русия, всичко – икономика, вноса на резервни части, критично важни дори за ракетни системи, за танкове, за каквото се сетите, не достига. И всъщност се оказа, че втората по сила армия в света е на път да бъде победена, и то не само защото няма адекватни цел и дух, а защото икономическата база на тази война в Русия отсъства.
Какво вещае за Русия сегашната вътрешнополитическа обстановка на силно противопоставяне и взаимни обвинения, било между политическото и военното ръководство, било между политическото ръководство и олигархичните или стопанските кръгове?
Аз се страхувам единствено от това, че голяма част от противниците на Путин, които са от т.нар. „демократична част“ на общество или проевропейска и т.н., те напуснаха Русия. От Русия за последните 8 месеца някъде към 12 милиона души са излезли, една част от тях са се върнали, но особено във връзка с мобилизацията 7 милиона излязоха спешно. От тях са останали перманентно някъде около 1 милион. Въпросът е, че при решаването на проблемите вътре в самата Русия и установяване на това кой ще продължи след Путин или при Путин с друг курс, решенията ще се вземат отново в класическата традиция на царската политика от един тесен кръг и вероятно ще има един междинен етап, тоест, неустойчив етап преди да дойдат по-дългосрочните решения на властта в Русия. Общо взето времето много напомня на Февруарската революция от 1917 година, не че ние чакаме сега такъв тип революция. Говоря условно за революция – промяна във властта.
Какви са различните сценарии за развитието на войната в Украйна?
Те са 3 варианта. Единият, победа на Украйна, другият на Русия, и третият е някакъв микс от двете – примирие преди някой да постигне война. На този етап просто няма как Украйна да не спечели, тъй като зад нея има целият ресурс на Европа и САЩ. Тя има изключително боеспособна армия. И затова когато тук, в България, се триумят дали да отпуснат военна помощ, проблемът е, че нашата военната помощ едва ли ще бъде толкова значима, че да наклони везните на войната в полза на Украйна, от което се опасяват свързаните с Русия. Проблемът е, че Украйна и нейната армия станаха просто най-мощната армия в европейската част на НАТО, ако приемем, че Украйна и НАТО са част от една военна система, как тя да не е част от организацията? Става въпрос, вие ако погледнете бойната готовност на армиите в НАТО и видите какво представлява украинската армия, ще се види, че най-добрата част от всички тези въоръжения на Европейския съюз, те в момента са в Украйна. И това е факт, независимо дали се харесва на приятелите на Путин у нас. Проблемът е, че нашите политици не разбират, не само че не разбират да разчитат знаците на историята и според тези знаци в каква посока тя се развива, а това, че толкова са се уплашили и са изпаднали в такъв когнитивен дисонанс, в който виждат, гледат и не вярват на очите си, и затова стават все по-неуверени. Всичко това скоро ще се промени много радикално. Много радикално. Източна Европа ще излезе на преден план като самостоятелен играч, и то пак благодарение на това, че докато Меркел, Саркози, всички други се чудиха как да опитомят Путин и да го омилостивят, Украйна се изправи и го блокира. И Източна Европа в този процес ще заеме все по-ярко място като икономически най-динамичния район, и като район, който ще определя и насоката на европейската политика в сферата на сигурността.
В края на септември предупредихте службите у нас да увеличат бдителността си за критичната инфраструктура. Очевидно не ви чуха, след като миналата седмица на турската граница бе убит граничен полицай. Какви ще бъдат за нас последиците от напрежението в и около Русия, както и засилващата се несигурност тук в региона? Вече отбелязахте току-що, че нашите политици, политическите ни елити са несигурни, изплашени, объркани и при всички случаи неподготвени.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Аз само искам да обърна внимание, че развоят на войната в Украйна в никакъв случай не намалява, напротив, увеличава желанието на Русия и на руските служби да развиват инициативи там, където могат. Защото в Украйна на тях очевидно им е трудно. Те могат да реализират остри и по-меки мероприятия в България. И както виждате, онзи ден дори излязоха разкрития, документи бяха публикувани за частната армия на Пригожин, която заема все по-активно място в операции зад граница, включително операции на ГРУ, и това не е било тайна за никой, те заедно действат в Африка, в Сирия, на много места. Но сега новата мисия е да играят ролята на СМЕРШ-овете след Втората световна война, тоест, да намират опоненти на путиновия режим и да ги ликвидират зад граница. Излезе един списък от такива потенциални цели и сред тях има и руски политически имигранти и противници на Путин на територията на България.
Кои са те?
Веднага казвам едно име: Генадий Гудков, който в момента е в дома си, в ако не се лъжа в „Св. Влас“. Това не е само той, има още доста хора, които живеят в България, и затова пак обръщам внимание на контраразузнаването – нещата стават все по-остро радикални, конфликтът се радикализира и затова трябва да си пазим и инфраструктурата, имам предвид не само газовите връзки и газопроводите, които влизат в България, които са чувствителни, и тук имам предвид на първо място интерконектора с Гърция и другия интерконектор Сидирокастро-Кулата, както и връзката с Турция, по която тече руски газ. Тук логиката, че понеже е „Турски поток“ и „Балкански поток“ по него тече руски газ няма да бъде засегнат, тя не важи, тъй като в момента в Русия има противоборстващи помежду си групи, които пренасят битките си извън територията на страната. И изобщо, нещата ще загрубеят, особено в контекста на намеренията на г-н Путин да реализира съвместно с Ердоган европейски газов хъб в Турция, и да построи нови линии за пренос на газ към Турция. Този грандиозен проект, говорим не за както е сега „Турски поток“ за едни 15 милиарда кубически метра, а за 3 пъти повече газ, които Русия съвместно с Ердоган искат да продават в Европейския съюз. И този проект, той е невъзможен, ако този газ не мине през България. А България, за да реализира или да допусне този проект, тя ще бъде подложена на остра критика и контрол от Европейския съюз и НАТО, защото сега в момента има война. Това е от едната страна на везната. От друга страна са пък корупционните детерминанти в нашето развитие и черти на олигархията. Същите хора, които направиха „Турски поток“, включително президентът Радев, включително премиерът Борисов, включително всички, които са по веригата, и Пеевски и т.н., вече загряват и ще се опитат да реализират този проект. Като разбира се, природният газ, който влиза в България няма вече да бъде руски, а ще бъде микс, който се получава, тоест, турски микс, за да може да мине под радара на внимание на Европейския съюз. И това е много опасна ситуация, тъй като у нас политическата устойчивост е твърде относително понятие от гледна точка на податливост на влияние, но не толкова идеологически, колкото монетарни такива, които са свързани с корупция.
Как този натиск би се изразил например във формирането на правителство или в отиване към следващи избори?
Виждате ли, точно за вас това е логичен въпрос, и благодаря за въпроса, защото отговорът следва от това, което казвам. За всичко това да се реализира трябва удобно правителство. При всички положения първият вариант за съставяне на правителство, в който Министерство на енергетиката и съответно министерства, от които зависи реализацията на подобни проекти, трябва да бъдат под контрола на Пеевски или Радев през партията на Янев, съответно Пеевски, ДПС и Бойко Борисов. Тук може да има някакви вариации на тема експертни кабинети, всякакви други работи, но най-накрая реалният екип от тези ключови министерства трябва да бъде на същите хора, които реализираха „Турски поток“. Имат и резервен вариант: ако няма редовен кабинет, нещата отиват към служебните на Радев, а Радев вече очевидно е в курса и гледа да реализира тези намерения на Путин и Ердоган. Защото няма парламент, служебният кабинет е чак до януари. Реализацията на енергийния хъб е важна, предполагам, че следващите 6 месеца до една година трябва да се подпишат важните документи и да се поемат ангажименти. Това, което казвам, не е задължително да се случи, просто предупреждавам.
Цоня Събчева
