Румен Радев гледа на изток – част 3

Газови игри и меки точки

В първата и втората част на тази статия бяха разгледани историята и политиката на енергийната зависимост на България от Русия, както и неотдавнашните събития в две от трите области на тази зависимост – ядреното гориво и петрола (включително рафинираните продукти). Видяхме, че сегашното служебно правителство, назначено след неубедителни избори от привърженика на Русия президент Румен Радев, направи малко за намаляване на тази зависимост и много за нейното засилване. Също така отбелязахме, че по отношение на петрола това правителство се стреми упорито да поддържа устойчиви паричните потоци в хазната на руския президент Владимир Путин и е забележително нерешително по отношение на Лукойл, руския собственик на единствената голяма рафинерия в България.

В тази част ще разгледаме „третото измерение“ на тази енергийна зависимост.

Измерение 3: Природен газ

В дълбочина нещата не са толкова различни в областта на природния газ. Доминиращата роля на руския държавен гигант Газпром повърхностно изглежда така, сякаш е намалена до голяма степен; всъщност тя е намалена до известна степен; и много се говори за желанието тя да бъде намалена още повече. Връзката между пазарния дял на руския газ и усилията на правителството да го поддържа е проста – колкото по-голям е делът, толкова по-големи са паричните потоци, толкова по-големи са таксите за политическо посредничество. Под повърхността се полагат значителни усилия за поддържане на възможно най-висок пазарен дял на руския газ. И решенията на служебния кабинет бяха важна част от тези усилия.

За чувства ли става дума?

Служебното правителство на г-н Радев прояви подчертана привързаност към търговете за доставка на газ. На 20 септември то (или по-скоро неговите подчинени по върховете на държавния търговец „Булгаргаз“) обяви не по-малко от три такива, в които се обявяват оферти за доставки на газ, съответно

– За периода до края на тази година (т.е. през ноември и декември 2022 г.), с краен срок за подаване на офертите 3 октомври, резултатите са обявени на 10 октомври) –  печелят гръцките компании ДЕПА и Митилинеос;

– за цялата 2023 г. (резултатите ще бъдат обявени на 30 ноември 2022 г.); и

– За десетгодишния период 2024-2033 г. (наричан още „дългосрочен договор“ или „ДДД“). Офертите за него трябваше да бъдат подадени през март 2023 г.

Освен това правителството беше показало ентусиазма си за търгове скоро след встъпването си в длъжност на 1 август тази година. Още същия ден то обяви „криза“ в доставките на газ и създаде „антикризисна работна група“. Най-яркото продължение беше отмяната на договор, който, макар и да не беше възложен на официален търг, все пак беше потвърден като най-конкурентен при сравнение с получените по-късно оферти. Става дума за споразумението с американската компания Cheniere Energy, предвиждащо доставката на няколко товара втечнен природен газ в периодите до края на 2022 г. и между януари и април 2023 г., което правителството на Петков сключи в последните си дни. Именно анулирането на това споразумение разчисти пътя за провеждането на търговете през септември.

Сега може да кажете, че всичко това е добре. Това бяха бързи и решителни действия и номинално търговете изрично изключват участието на субекти, които са под санкции на ЕС. А г-н Радев и неговите подчинени просто демонстрираха похвално отношение към прозрачността, конкуренцията и много други светли и красиви неща, вместо да поддържат неизгодни сделки, сключени при закрити врати от напускащи политици в полза на чуждестранни охранени бизнесмени. И евентуално на алчни, излишни посредници, въпреки че договорът с Cheniere всъщност включваше директни доставки от компания производител (както, между другото, и договорът с френската Total, важен сред няколкото споразумения за доставка, сключени и изпълнени по време на правителството на Петков).

Но грешите. Някои от причините за това разгледахме в предишни публикации в рубриката „Анализи и алтернативи“ (A&A), затова тук ще бъдем кратки:

– Първо, сделката за седемте ВПГ товара на Cheniere представляваше някакъв вид сигурност за краткосрочното бъдеще (зимата) в един много несигурен момент. Това беше „птица в ръката“ – по пословичен начин струва две в храсталака;

– Второ, сделката всъщност беше доста добра. Тя беше обвързана с цените на базирания в САЩ Хенри Хъб (HH) – най-ликвидния пазар на газ в света – а не с по-високите цени, преобладаващи на TTF, основната борса за природен газ в ЕС. А това би компенсирало с повече от половината разходите за пренасяне на втечнения природен газ през Атлантическия океан. Свидетелство за това е разликата между спотовите и фючърсните цени на природния газ, като последните надхвърлят 110 EUR/MWh за януари, когато цената на газа за доставка по DES е обикновено под 70 USD/MWh за дългосрочни договори за доставка на LNG (цената по DES, или „delivered ex-ship“, е тази, която се дава за LNG, доставен на крайна дестинация, като по този начин включва разходите за транспортиране и застраховки);

– Трето, Белият дом имаше ключова роля в уреждането на сделката – като част от по-широк пакет за доставка на 15 млрд. куб. м втечнен природен газ от САЩ и ЕС – и разумността да се откаже приятелска помощ в такава сложна международна ситуация беше най-малкото съмнителна. Да не говорим за лошия вкус, който можеше да остане в Cheniere, газ доставен на доказана от пазара най-конкурентна цена;

– Четвърто, въпреки всички нападки относно посредниците, товарите на Cheniere и Total, както се оказва, сега се заменят с газ, доставен действителни посредници! Тоест от дружества, които не произвеждат газ, а именно гръцките търговци DEPA и Mytilineos.

– И пето, за съжаление, не може да се приеме, че българските търгове са винаги прозрачни.

Накрая, разбира се, трябва да се зададе обичайният въпрос: „Cui bono?“ Кой има полза? И в този случай отговорът не е трудно да се намери.

Газпром използва търговци на входа

В началото на миналия месец доказахме по безспорен начин, че танкерът „Псков“, който е заредил в началото на септември втечнен природен газ от терминала на Газпром за втечняване Портовая край Санкт Петербург, се е озовал на 3 и 4 октомври, в гръцкия терминал за регазификация Ревитуса, като след това газът му е влязъл в България през трансграничната връзка Сидирокастро-Кулата. Стана ясно, че откакто „Булгаргаз“ обяви търга си на 20 септември, танкерите за втечнен природен газ, превозващи газ от „Газпром“, разтоварват своите товари, а трансграничните потоци на разтоварения газ към България се увеличават.

За да бъдем точни, въпросните газови потоци не се състоят само от регазифициран руски втечнен природен газ, а включват и тръбопроводен газ, който гръцките търговци DEPA и Mytilineos получават от Газпром – който не е прекратил доставките за Гърция – и след това се транспортира обратно до България.

Според руски медии служебните министри на г-н Радев са успели да осигурят „бакхол“ – реверсивни зачетни потоци от Гърция, включително потоци от газ от „Газпром“, през септември в размер на 4 милиона кубически метра на ден (mcm/d) с посредничеството на същите две гръцки компании. Това е иронично. Критиката за използването на посредници беше алфата и омегата на критиките на ГЕРБ срещу правителството на г-н Петков. Днес тези практики са в своя пик. И въпреки това енергийните гурута на г-н Борисов мълчат. Оглушително мълчание.

За сведение, количествата руски газ, които се внасяха през септември – въпреки отмяната на директните доставки през април – бяха по-големи от тези на азерския газ, който влизаше най-много по 3 млн. куб. м на ден. Напоследък Булгаргаз се хвали, че цените на газа през октомври са били по-ниски от тези през предходния месец. Но ако това е било вярно за октомври като цяло, то със сигурност не е било заради тези руски доставки на втечнен природен газ, които са заменили газа от САЩ: Газпром продава на цени, индексирани спрямо нивата на TTF за предходния месец, а цените на TTF за септември бяха значително по-високи от тези на американския LNG. Твърдението за „ниски цени“ може да се окаже вярно само за края на октомври и началото на ноември поради изключителни метеорологични условия. Това обаче едва ли може да се разглежда като критерий за цените през зимата.

Сега търговците се питат какъв точно е смисълът на тези търгове на Булгаргаз. Това е справедлив въпрос, тъй като изглежда очевидно, че „практичният“ подход на правителството на г-н Радев към енергийните политики е възстановил достъпа на Газпром до българския газов пазар. И не е чудно, че големите западни компании – тези, които се включиха в доставките на газ за „Булгаргаз“ по време на кратката пауза на Петков – сега все повече се колебаят дали да участват в тези търгове, тъй като те могат да бъдат използвани като параван за сделки с „Газпром“ чрез гръцки (и турски) компании.

Тази година, следващата година…

Само един от трите търга е приключил досега – краткосрочният търг за доставка на газ през ноември и декември. Резултатите от него бяха обявени на 10 октомври, като гръцките компании DEPA и Mytilineos се оказаха победители, както можеше да се очаква според нашия общ анализ.

И също както се очакваше, ранните доставки по договора показват, че става въпрос предимно за газ от Газпром.

От чисто търговска гледна точка е логично гръцките компании да контролират слотовете за разтоварване на терминала за втечнен природен газ в Ревитуса и да посредничат при доставката на руски и всякакъв друг газ за България и други части на Балканите. Напоследък „Газпром“ го продава с рекордна отстъпка от цените на TTF, така че маржовете на печалба, които могат да се получат от препродажбата му, са изключително високи. И това може да се случи в най-близко бъдеще, защото Газпром има поне три проблема:

– Първо, той изпитва затруднения да намери купувачи за газа, който не може да съхранява и потребява вътрешно, след като газопроводът „Северен поток“ е затворен за него;

– Второ, въпреки че очевидно разполага с няколко танкера, Газпром не разполага с флота от танкери за втечнен природен газ, който му е необходим, за да продава на нови клиенти;

– Трето, 95 % от танкерите за втечнен природен газ в света са застраховани или презастраховани на Лондонския пазар, който е затворен за Газпром поради финансовите санкции.

Може да се спори доколко поучителен е резултатът и положителни последиците от краткосрочния търг. Той не успя да докаже, че „Булгаргаз“ и българските потребители ще получат най-добрите възможни оферти при такава процедура. Ръководството на „Булгаргаз“, което по принцип разполага с по-малко опит, отколкото си мисли, се възползва в този случай повече от късмета, отколкото от уменията или добрата преценка. По-конкретно, то беше подпомогнато от топлото време и от драстичния спад на цените на газа, тъй като свръхпредлагането съвпадна с намаленото търсене. По-специално, ниските цени позволиха значителен спад на средната цена на газа, съхраняван в подземното газохранилище в Чирен, което вече е запълнено над 94 % от капацитета си в навечерието на студените зимни дни.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

С това търгът за краткосрочно предлагане на газ се изчерпва като тема. Що се отнася до средносрочния търг за 2023 г., очакваме подробна информация за участниците (17 ноември е крайният срок за подаване на обвързващи оферти) и за победителя (вероятно ще бъде обявен на 30 ноември). Но вече има една важна информация.

Годишният търг за резервиране на слотове за капацитета на терминала за втечнен природен газ Revithoussa се проведе в Атина в последния ден на октомври – и Булгаргаз не успя да резервира значителни слотове. Неговите резервации са извън сезона (април и октомври), възлизат на капацитет от едва 2 милиона MWh – по-малко от 190 млн. куб. м, или 6,3 % от общото годишно потребление на газ в България. Това означава, че каквото и друго да планира „Булгаргаз“, той няма да може да осъществява директен внос на втечнен природен газ от Гърция. Така че най-вероятно базираните в Гърция компании, които са резервирали слотове за разтоварване на товари, ще посредничат при доставката на газ за Булгаргаз през 2023 г. И вероятно това ще включва руски газ и по-високи такси за посредничество.

Толкова за „избягването на посредниците“…

По дългият път

А дългосрочният, десетгодишен търг за доставка? Ами, най-непосредственото нещо, което прави впечатление, е мълчанието. Не е имало никакъв дебат по този въпрос. Нито в Парламента, нито в медиите. Единственият път, когато президентът Радев засегна въпроса, беше по време на консултативна среща с ГЕРБ – част от дългия процес на съставяне на правителство след неубедителните избори. И, както ще видим, най-промотирания енергиен експерт на ГЕРБ (и бивш министър на енергетиката), Делян Добрев, беше застрашително пестелив по темата, която самият той повдигна на срещата.

Така че, в отсъствието на публичен дебат, Aлтернативи & Aнализи ще зададе няколко от въпросите, които трябва да бъдат зададени.

Въпрос 1: Защо сега?

Да, дългосрочния договор за доставка (LTC) ще бъде заместител на сегашния (макар и веченедействащ) LTC с Газпром, който изтича в края на 2023 г. Какъв LTC – за тръбопроводен газ или втечнен природен газ? Международният пазар на газ е изключително нестабилен в днешно време, тъй като зашеметяващия коктейл от войни, климатични политики и множество кризи генерира непреодолими рискове. Този въпрос има два аспекта:

– В дългосрочен план продължаващото развитие на втечнения природен газ и произтичащата от това глобализация на газовия пазар ще направят дългосрочните договори за доставка на тръбопроводен газ все по-неподходящи като базисни договори през следващото десетилетие. И това ще е така, въпреки че в краткосрочен план втечненият природен газ няма да може да се противопостави на загубата на руски газ в Европа през 2023 г. и евентуално 2024 г., което ще постави в центъра на вниманието търсенето.

– В средносрочен план и в по-регионален план ще бъде необходимо да се справим с огромната – и засега непредвидима – промяна на конфигурацията (тръбопроводен газ срещу втечнен природен газ), която със сигурност ще последва войната в Украйна (когато и да приключи тя, което също е непредвидимо).

И в двата случая е много съмнително дали десетгодишната дългосрочна лицензия е полезна в момента, дори ако е била добра идея в миналото.

Правенето на дългосрочни залози в условията на криза и изключителна волатилност на пазара е свързано с висок риск, тъй като незабавно регистрираните печалби лесно могат да се превърнат в загуби отвъд не много далечен времеви хоризонт. Пазарът трябва да се стабилизира, преди да се вземат предвид дългосрочни мерки, които да надхвърлят режима на управление на кризата. И, в крайна сметка, преди да се вземе разумно принципно решение за това какви дългосрочни мерки, колко дългосрочни и дали изобщо трябва да се мисли дългосрочно.

Забавяне на процеса – отлагане на нещата с три или четири месеца, отвъд непосредствения зимен рисков хоризонт има смисъл. Със сигурност през есента на 2023 г. ще знаем повече за дългосрочните тенденции, отколкото знаем сега или отколкото ще знаем през март.

И дори ако се окаже невъзможно – или нежелателно – да има подписан договор до края на 2023 г., какво лошо би имало в още един годишен договор, който да покрие 2024 г., преди хипотетичният LTC да започне да действа в началото на 2025 г.? Дотогава, разбира се, ще знаем още повече…

Въпрос 2: Защо да се инициира от служебен кабинет?

Вторият въпрос е свързан с избора на време. Трябва ли служебен кабинет да стартира подобен търг? В крайна сметка служебният кабинет трябва да бъде краткосрочен и да изпълнява функциите си толкова дълго, колкото е необходимо на политиците в страната да се съвземат и да съставят редовно правителство, което да е жизнеспособно от гледна точка на парламентарната подкрепа – поне засега. Ако те не успеят да направят това в рамките на два месеца (а според последните данни може и да не успеят), ще има нови избори, евентуално последвани и от служебен кабинет – макар и не идентичен. Тогава защо един толкова временен орган (и между другото толкова безотговорен пред парламента), какъвто е временното правителство, решава за договора за доставка на газ за следващото десетилетие?

Очевидно алтернативата е търгът да бъде отложен до момента, в който ще може да бъде председателстван от редовно правителство. Всъщност това беше предложението, направено от г-н Добрев по време на консултациите на неговата партия ГЕРБ с президента.

Г-н Радев имаше отговор: редовно правителство ще има до март 2023 г., за да завърши търга; междувременно неговият ключов мотив бе процесът да не се отлага. И това беше достатъчно, за да затвори веднага устата на г-н Добрев, което казва много и за това кой командва в момента, и за таланта на бившия енергиен министър зо пантомима – и за плановете на ГЕРБ.

Както и да е, трябва да се отбележи, че аргументът на г-н Радев не беше много убедителен по три причини. Едната е, че, както беше посочено по-горе, спешността на търга в никакъв случай не е толкова голяма, колкото предполагаше президентът. Другата е, че неотдавнашната политическа безизходица предполага, че не е предрешено, че дотогава със сигурност ще има редовен кабинет. И третата причина е, че дори и да има редовен кабинет, той няма да бъде със развързани ръце.

Последната точка се нуждае от допълнително пояснения.

Редовният кабинет не би могъл да направи почти нищо, ако до март 2023 година, големите конкуренти на „Газпром“ се откажат и единственият избор, който остане, е между различни руски пълномощни търговци на газ в Гърция или Турция, доставящи чрез предложения Европейски газов хъб в Турция или чрез терминали за втечнен природен газ.

И все пак точно това е ситуацията, която вероятно ще се развие дотогава. Защото търгът за дългосрочни доставки е многоетапен процес:

– Той започва с покана за изразяване на интерес;

– След това се провежда предварителен подбор, при който се прави кратък списък на кандидатите;

– Тези кандидати след това изготвят свои собствени проекти на рамкови споразумения, в които се разглеждат теми като обеми и цени (и принципи за коригиране или промяна на двете) и дали да се включи клауза „вземи или плати“;

– След това се провеждат консултации;

– След това, в светлината на тези консултации, изменените проекти се включват в обвързващи предложения;

– Едва след това се пристъпва към оценка на офертите и избор.

Това са много етапи, включващи много възможности за преценка и доста по-малко за прилагане на ясни критерии. Достатъчно е да се каже, че в крайна сметка Булгаргаз трябва да оцени и избере между оферти, базирани на HH и TTF, и между тръбопроводен газ и LNG, където двата борсови репера играят напълно различни роли. И до март 2023 г. повечето от етапите ще бъдат преминати, всички или повечето под надзора на служебното правителство. Не е необходимо и човек да е прекалено подозрителен, за да предвиди, че крайният срок за приключване на дългосрочния търг през март може да се впише добре в планираното от г-н Путин и турския президент Реджеп Тайип Ердоган време за стартиране на Европейския газов хъб в Турция.

Разбира се, аз имам свои идеи за посоката, в която може да се упражни тази свобода на действие, но по-важното е, че някои от западните големи компании, които доставяха втечнен природен газ на България по време на (и след) правителството на Петков, се замислят за България и се съмняват в безпристрастността на процедурата и на нейните надзорници.

И ако мощните западни компании мислят по този начин, няма причина да очакваме, че те ще участват в дългосрочния търг – и всички основания да оставят да го спечелят „посредниците“.

Което, разбира се, вероятно е точно това, което искат българските пълномощници на Газпром. Хората на президента настояват търгът за LTC да се проведе толкова рано, защото колкото по-рано се проведе, толкова по-сигурно той ще може да сложи своя отпечатък върху процеса и да гарантира, че окончателният избор ще бъде направен по предварително определен начин.

Въпрос 3: Защо само един партньор – и кой партньор?

Третият въпрос всъщност е комбинация от два въпроса:

Първият е следният: от условията на търга става ясно, че резултатът от него ще бъде LTC с един партньор. Защо? Със сигурност благоразумието изисква да се намерят двама доставчици. Ако не и повече от двама.

Другата е следната: ако искате да имате дългосрочна и солидна гаранция при доставки с един партньор, по-добре е да сте сигурни, че този партньор е надежден и стабилен – и че ще остане надежден и стабилен в дългосрочен план. И така, има ли такъв партньор? Ами ако западните големи партньори бъдат прогонени, кой остава? Способни ли са гръцките и турските търговци не само да осигурят конкурентни условия на потребителите на газ – и, което е по-важно, да намалят руския политически риск – в дългосрочен план, ако всичко, което правят, е да посредничат при доставката на газ от „Газпром“, заобикаляйки евентуалните санкции на ЕС? Едва ли. И между другото, ако искате илюстрация на това, не е нужно да търсите по надалеч от историята на Германия като такъв посредник през Северен поток!

Последният въпрос, който правителството трябва да разгледа, е следният. В крайна сметка нещата могат да се успокоят дотолкова, че внезапното прекратяване на доставките от газопровода на Газпром за България през април тази година да бъде разгледано от международен арбитражен съд. И как тогава ще изглеждат всички тези задкулисни сделки с Кремъл? И как това ще се отрази на уреждането на спора?

Накратко, видът на предвиденият договор за дългосрочни доставки на природен газ изглежда доста рискована идея за България. Но тя би била много добра идея за г-н Радев и за онази част от бизнес елита на страната, която се възползва от търговията с газ с Русия, тъй като един дългосрочен договор би направил чудеса за намаляване на индивидуален риск на политическите брокери у нас – рискът, т.е. рискът от загуба на политическите комисионни за посредничество при несигурните по-краткосрочни доставки на газ.

В перспектива

Толкова по въпросите ни. Но все още не сме приключили с газа. В последната част на тази статия от четири части ще разгледаме някои „гайки и болтове“ в дългосрочните договори, които изглеждат вероятни в перспектива, след което ще се отдръпнем на дистанция, за да разгледаме общия контекст в българската политика и в цялостната стратегия на Газпром. И ще завършим с констатация на това, което до този момент би трябвало да е станало очевидно: че замисленият LTC при служебното правителство на Радев не трябва да бъде допуснат – и че усилията на триото на Газпром Радев-Борисов-Пеевски и неговите приятели да увековечат енергийната зависимост на България от Русия трябва да бъдат категорично отхвърлени.

Илиян Василев