Войната в Украйна. Русия най-накрая избра пътя на ескалацията

Ситуацията на фронта

След като украинските сили освободиха десния бряг на Херсонска област, те получиха нови възможности за контрол на огъня върху левия бряг на областта, както и върху част от Крим. Артилерийските средства на украинските сили им позволяват да контролират всички основни логистични маршрути, които се осигуряват от руските сили в окупираната територия на южната част на Украйна.

Най-тежко остава положението в Донецка област, където руснаците продължават да извършват контраатаки. Но поради дълбоко разположената отбранителна линия и укрепленията на украинските сили досега опитите им остават до голяма степен неуспешни. Освен това руснаците продължават да се опитват да напредват на юг през Павловка към Угледар. Напредващите части обаче са обстрелвани от украинската артилерия, което затруднява напредването им и им нанася значителни загуби. Руснаците също така се опитват да разширят линията на атака и да се придвижат в други посоки, по-специално към Голяма Новоселска. Целта на тези действия е да се изтласка украинската линия възможно най-далеч, за да се осигури железопътната им логистична артерия от Дебалцево през Волноваха до Мелитопол и Каховка.

По посока на Луганск, въпреки активните сражения и достатъчните усилия и от двете страни, фронтовата линия там като цяло не се е придвижила.

В близко бъдеще ситуацията на фронта ще се запази приблизително такава, каквато е сега. И двете страни ще подсилят своите групировки за сметка на „освободените“ сили от деснобрежната част на Херсонска област. Най-активни ще останат боевете в посока Донецк, където руснаците ще продължат да се опитват да изпълнят „политическата“ задача да достигнат границите на Донецка област и да „освободят“ т.нар.ДНР, а също и на юг, в района на Угледар, където ще се опитат да осигурят важен за тях логистичен коридор (поради ограничения от логистична гледна точка „Крим“).

В момента метеорологичните условия в зоната на бойните действия не са благоприятни за активни маневри на войските, така че и двете страни ще трупат сили и ще се подготвят за активни настъпателни действия в момент, когато земята започне да замръзва и ще бъде възможно – най-вече за бронираните машини – да се придвижват.

Г-20 и следващият ракетен терор на Путин

Срещата на върха на Г-20 се проведе на индонезийския остров Бали миналата седмица, като основната тема на повечето срещи беше руско-украинската война. В заключителната декларация от срещата на върха повечето членове на Г-20 категорично осъдиха войната и подчертаха, че тя е причинила огромно човешко страдание и е задълбочила съществуващата нестабилност в световната икономика. Те поискаха и „пълно и безусловно изтегляне на руските войски от Украйна“.

По време на срещата на върха говори украинският президент Володимир Зеленски, който в контекста на последните активни разговори за възможни преговори между Украйна и Русия отбеляза, че „не си струва да се предлагат на Украйна компромиси със съвестта, суверенитета, територията и независимостта“ и че „ако Русия казва, че сякаш иска да сложи край на тази война, нека го докаже с действия“. Той също така подчерта, че Украйна „няма да позволи на Русия да изчака, да натрупа сили и след това да започне нова серия от терор и глобална дестабилизация“. „Няма да има Минск-3, който Русия ще наруши веднага след сключването му“, каза Зеленски.

Също така по време на речта си украинският президент предложи „украинска формула за мир“, която се състои от 10 точки, сред които: прилагане на Устава на ООН и възстановяване на териториалната цялост и световния ред, изтегляне на руските войски и прекратяване на военните действия, връщане на справедливостта, предотвратяване на ескалацията, фиксиране на края на войната.

По същество речта на Зеленски и изказаната от него „формула на мира“ е предложение, което в общи линии устройва всички (с изключение на Кремъл, разбира се). Например в контекста на ядрената заплаха Зеленски отбеляза важната роля на МААЕ и напомни, че Украйна е отворена за всякаква форма на контрол, за да може всички да се убедят, че руските версии за „мръсни бомби“ не са нищо повече от руска пропаганда. Що се отнася до „зърнената сделка“, Украйна е готова да задоволи нуждите както на бедните страни, които се нуждаят от храна, така и на транспортните компании, които могат да печелят пари от превоза на зърно от Украйна. Важен е и акцентът на украинския президент върху неприемливостта на ескалацията и готовността на Украйна да преговаря, като същевременно ясно очертава „червените линии“, които не възнамерява да позволи на Русия и Запада да преминат в преговорите за мир.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

От друга страна, Русия не само не успя да предложи никакво конструктивно предложение на срещата на Г-20, но и за пореден път показа истинското си лице пред международната общност.

На първо място, като отказа да присъства физически на срещата на върха, Путин показа неоправдан жест на незачитане на онези, които го бяха поканили. А фактът, че не се изказа поне онлайн (за което със сигурност можеше да се намери възможност), беше откровена липса на възпитание. Външният министър Лавров, който участваше вместо него, каза само, че Украйна не иска да преговаря и че „западните водачи“ трябва да окажат натиск върху нея.

На второ място, фактът, че макар Русия да говореше напоследък за готовността си да преговаря с Украйна, още в първия ден на срещата на върха тя нанесе нов ракетен удар по украинска територия. На 15 ноември Русия изстреля общо 96 ракети по Украйна – най-мащабната ракетна атака от началото на войната. Интересно е, че за разлика от обстрела, който започна около 6 ч. сутринта на 10 октомври, на 15 ноември Русия започна да обстрелва следобед – точно когато Лавров вече беше напуснал срещата на върха.

От масираната ракетна атака на Русия срещу Украйна по време на срещата на Г-20 могат да се направят няколко извода.

Първата е, че Русия не се интересува от деескалация и само ще увеличи залозите. Неспособен да принуди Украйна да започне преговори (разбира се, при свои условия) чрез действия на фронтовата линия, Кремъл ще продължи ракетния си терор, за да окаже натиск върху Запада за диалог. Въпреки това самият Кремъл призна, че обстрелва украинската инфраструктура именно с тази цел. Според говорителя на Путин Песков липсата на светлина и топлина в много части на Украйна е „последица от действията на киевското правителство, което, освен всичко друго, отказва да преговаря“.

Втората е ефективността на украинската противовъздушна отбрана, която на 15 ноември свали 77 руски ракети и 10 безпилотни самолета „Шахед“. За пръв път в него участват комплексите NASAMS на САЩ. В същото време комплексите „Бук“ и С-300 остават основните оперативни системи в Украйна.

Третият извод е, че Русия няма достатъчно ракети. При огледа на останките на една от ракетите, свалени край Киев, беше установено, че тя е произведена почти през третото тримесечие на тази година. Тоест запасите от ракети на Русия са толкова изчерпани, че тя е принудена да използва новопроизведени образци за удари срещу Украйна.

Трагедия в Полша

Освен разрушаването на украинската критична инфраструктура и смъртта на украински граждани, друга негативна последица от руския обстрел на 15 ноември беше падането на ракета на полска територия близо до границата с Украйна, при което загинаха двама души.

Коментирайки инцидента, полският президент Анджей Дуда заяви, че при падането на ракетата на полска територия не е имало признаци за умишлено нападение и че тя може да е принадлежала на украинската противовъздушна отбрана. Въпреки това той заяви, че Русия е отговорна за тази война и за всички произтичащи от нея нещастия. Ръководителят на Бюрото за външна политика при полския президент Якуб Кумоч заяви, че падането на ракетата в Полша не е довело до изостряне на отношенията между Киев и Варшава. От своя страна генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че украинска ракета за противовъздушна отбрана вероятно е паднала на полска територия, но цялата отговорност е на Русия. Подобна позиция заеха и САЩ, чийто Съвет за национална сигурност заяви в изявление, че „независимо от окончателните заключения, ясно е, че отговорната страна за този трагичен инцидент е Русия, която обстрелва Украйна“.

Като цяло по отношение на ракетния инцидент в Полша следва да се отбележи следното.

Първата и най-важна е тази, за която се говори на Запад и в Киев: не е важно чия е ракетата, а какво е довело до трагедията, а именно Русия и нейната пълномащабна военна агресия срещу Украйна.

Второто нещо е това, което не се казва на Запад (или не всички го казват), но се казва в Украйна от началото на войната, а именно: затворете небето над Украйна. Ако не можете или не искате да го затворите, дайте ни необходимия брой системи за противовъздушна отбрана и самолети и ние ще се справим сами. Ако това не се случи, трагични случаи като този в Полша, за съжаление, могат да се повторят, защото Русия няма да спре. 

Третата причина е, че масираната ракетна атака срещу Украйна и инцидентът в Полша могат да бъдат стимул за укрепване на противовъздушната отбрана на Украйна и на източния фланг на НАТО. По-специално, на 17 ноември Wall Street Journal публикува редакционен коментар, че е време да се отговори на искането на Киев и да се предоставят на Украйна ракети, които ще ѝ помогнат да се защити от руските въздушни нападения.

За това свидетелстват и изявленията и практическите стъпки, направени от партньорите на Украйна по време на редовната работна среща на контактната група във формат Рамщайн, която се проведе само ден след руската ракетна атака. По-специално Швеция обеща да предостави на Украйна системи за противовъздушна отбрана, както и боеприпаси и други оръжия, Испания – пускови установки и ракети HAWK, а Полша – артилерия и боеприпаси, както и противовъздушна отбрана с малък обсег. Що се отнася до Съединените щати, те предоставят оръжия на Украйна, без да чакат Рамщайн. Така преди ден Пентагонът обяви нов пакет от помощи за Украйна, който, наред с другото, включва ракети за ЗРК HAWK, Avenger и Stinger, боеприпаси за HIMARS, 155-мм артилерийски снаряди, както и високоточни 155-мм артилерийски снаряди.

Присъдата от Хага

Миналата седмица Окръжният съд в Хага проведе задочно заседание, за да обяви задочната присъда на четиримата подсъдими, обвинени в участие в свалянето на Боинга, изпълняващ полет MH17, над Донбас през юли 2014 г.

По-специално, съдът прие версията на прокуратурата, че именно Русия е контролирала така наречената ДНР и че MH17 е бил умишлено свален от ЗРК „Бук“ от временно окупирания град Первомайск.

Всъщност решението на съда потвърди това, което беше очевидно от самото начало – че Русия е замесена в трагедията и че именно руската агресия е основната причина за войната, смъртните случаи и военните престъпления в Украйна. Цялата отговорност за жертвите, включително случайните – както неотдавна в Полша – се носи от държавата агресор Русия.

Осъждането на тримата  заподозрени няма да бъде краят на процеса и той ще продължи, докато не бъдат посочени имената на тези, които директно са изстреляли ракетата „Бук“ и са „наредили“ свалянето на самолета.

Значението на случая с MH17 е и в това, че той ще бъде част от по-широк процес на търсене на отговорност от руското ръководство за войната в Украйна.

В обобщение може да се каже с известна сигурност, че описаните по-горе събития ще имат важни последици както за по-нататъшното развитие на руско-украинската война, така и за следвоенния ред в света като цяло.

Игор Федик