Генерирайки рекордни печалби от горива, Лукойл е най-големият получател на помощ за ток у нас

Поради факта, че лихвите растат, а кредитът намалява, засега промяната в лихвите е съвсем малка, но е важно да се маркира, че свършва дълъг период, в който по отношение на лихвите бяхме свикнали да четем статистика в обратна посока, а кредитите се увеличават с нарастващи темпове. Очакваме да видим колко бързо ще се пренесат паричните условия от Еврозоната при нас. В реалния сектор картината продължава да е оптимистична поне за настоящия момент. Страните от богатия Запад тепърва ще усещат удара и там тепърва ще има сериозно покачване на енергийните разходи. Ние все дебнем как европейската икономика ще се срути, но засега няма такива данни. Русия се оказа твърде малък фактор, а важният е Китай. Това коментира в студиото на Алтернативата Лъчезар Богданов, главен икономист към ИПИ.
Говорейки за развитието в реалната икономика и в България, и частично за ядрото на европейската, боравим с остарели разбирания. Рисковете се оказаха не толкова страшни и е редно да гледаме по-напред. След предишната криза Китай и излетите там трилиони за вътрешни инвестиции всъщност издърпаха индустриалната икономика на Еврозоната, т.е. индустриалната мощ на Еврозоната работеше за Китай. Сега обаче там растежът се забавя и това е риск, който през 2023 г. може да ни засегне много по-сериозно.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Подобна е ситуацията с лихвите. Ако има пренареждане на финансовия сектор – нова частична финансова криза – ефектът е много по-силен. Газ има, по-скъп е, пренесе се цената на енергията върху крайните цени и икономиката работи. Евродепутатите от шест месеца обясняват как трябва да се налагат административни забрани, да се намалява потреблението, а е логично и рационално при високи цени да се правят икономии. Затова и трябва да има пазар. Затова инсулирането (първо с 250, а сега с 200 лв.) на бизнеса в България е вредно. Важен е въпросът дали тази помощ е необходима на всички. Лукойл е най-големият получател на помощ за ток – прави рекордни печалби от горива и едновременно с това държавата ѝ субсидира тока. Можеше поне да има формула за предаване на част от високата цена, т.е. имаш субсидия или компенсация, но поне малко усещаш, когато пазарът расте, за да имаш стимул да инвестираш.

От ИПИ планираме до десетина дни да проведем дискусия по повод алтернативния бюджет, но за втора поредна година няма да има внесен такъв от министъра на финансите.
Въпросът е какво предстои пред българската и европейската индустрия. Ние се хвалим с ИТ сектора, но не ми е известно да е направен дълбочинен разрез колко от компаниите и дейностите, извършвани в България, наред с паричния поток, идващ в замяна на тези услуги, всъщност е финансиран единствено или основно от компании, набрали милиарди на капиталовите пазари в САЩ, т.е. доколко балонът на борсата се е пренесъл в българския бизнес. Разчитаме, че ИТ секторът задължително ще расте с бързи темпове, че винаги ще има поръчки и те ще растат.
Неудържимо и нереалистично е в чисто политически план всичко да се замрази. В инфлационна среда можеш да консолидираш бюджет и не е задължително да се орязват разходи. Достатъчно е те растат по-бавно от приходите, така че не пречи да се повишат плащания тук и там без да се издъни бюджета. От друга страна не можеш да дадеш твърде много, защото не се знае каква ще е икономическата картина догодина и тук възниква предизвикателството как се прави нещо като полуфиксиран бюджет, т.е. как от една страна да се провеждат политики, а от друга – това да се случва гъвкаво в момент на срив на икономиката или пък ако инфлацията рязко изчезне.
Изхождайки от факта, че централното планиране е изначално невъзможно, трябва да се замислим, че животът е сложен и динамичен, че няма как да разчитаме на умна макропрогноза и да заявим, че това е най-добрият бюджет. Няма смисъл от подобно състезание. Ако управляваш фиска отговорно се замисляш какво и колко можеш да си позволиш в момента. Перспектива се дава чрез микромерките а не със спорове колко ще е реалният ръст на БВП след две години без да се знае примерно дали няма да има затваряне на граници.
Запазването на данъците в сегашния им вид е пример за много на брой микромерки, които дават макрокотва, т.е. трябва да се изхожда от нещо стабилно и предвидимо като данъци, конкретни политики и пр. Да се изчислява с вероятностен модел каква ще е инфлацията догодина е излишно упражнение. По-скоро трябва да се обмисля вариант как да се действа, когато тя тръгне надолу (през 2009 г. петролът от $150 стана $25) или пък нагоре. Трябва човек да е наясно какво прави в рамките на годината и как да посреща изненади, посочи накрая икономистът.