Местната власт не е способна да реализира мащабни проекти. Тя би могла да провежда активна дейност и без бюджет.

По принцип рискове в социалната политика винаги има. През последната година наблюдаваме хаотичност от една страна на администрацията, опитваща да бута дългосрочни политики като например гарантираният минимален доход да се обвърже с МРЗ – програма, насочена към най-бедните. Това е процес, течащ в определена посока, но не е задължително да е приоритет на депутатите, които се сменят през няколко месеца. Наблюдава се и разрив между администрация и депутати и фокусът се губи. Продължават да бъдат най-популярни програмите, устройващи всички, което е следствие от политическия процес. Винаги се разширяват вече покрити сфери, защото там най-лесно се увеличава значително. Ако дадеш помощ за първи осми клас, много по-лесно можеш да кажеш: “Хайде сега – за втори, трети и четвърти!“ Или както има помощ за отопление, да включиш още пет групи вътре. Дори и временни програми стават постоянни, както е случаят както е случаят с ДДС. Ефектът от тях е малък, тъй като се разпилява върху всички. Имаме рекорден план на МТСП с най-високи разходи – над 3 млрд. на година. Обаче при коефициента Джини – основният измерител на неравенството – промяна няма. Тогава защо ги харчим тези пари, след като не постигаме нищо?! И при положение, че оценката на самото правителство остава същата. Дори тази политика, която беше възприета на първо четене в Бюджетна комисия, падна преди второ четене. Правителството занулява цялото движение. Лошото е, че пречат формални неща като втора година без бюджет, като факта, че ПВУ се забави с две години. Това коментира в студиото на Алтернативата Петър Ганев, старши изследовател в ИПИ.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

„Черната книга“ ни напомня, че от всичко може да се краде. Можем да харчим умно, можем да харчим и глупаво. С данните от преброяването страницата стана много по-богата, т.е. знаем за всяка община колко са работещите хора, независимо дали са наети в нея или пътуват към София. Така източникът на ниво община става все по-богат. Най-лесно е да предложиш разход, без да има нужда да връзваш бюджетно салдо, тъй като няма бюджетна рамка и всеки депутат се надпреварва да каже: „Аз пък измислих, но е много трудно“.
Ако има формирано мнозинство и има време самият бюджет да се напише както трябва, тогава би могло да се постигне нещо, но ако се постави на масата в края на октомври, вече ще е късно. Самите НАП ще кажат, че няма да им стигне времето, за да тръгнат нещата от януари. Несигурността, наред с липсата на яснота, влияе върху това кой и как ще бъде компенсиран и дали ще бъдат вдигнати някои плащания. Но е ясно, че заплатите ще бъдат изплатени и ще продължат да текат по делегираните дейности. Инвестициите винаги висят на добрата воля на държавата. Активната работа на местната власт може и без бюджет. Големи и мащабни проекти не могат да бъдат реализирани от местната власт и или трябва да се изисква европейски проект, или пари от държавата. Местните власти нямат ресурс за големи, променящи средата обекти.

Анализът на икономическите центрове, който направихме през 2017 г., стъпваше частично и на старото преброяване, тъй като там се наблюдава всекидневната трудова миграция, а сега ще бъде обновен тоест през сл. г. и ще се види новата картина, с новите данни. Тя няма да е много изненадваща. Ясно е, че София е най-големият притегателен център наред с Пловдив и Варна. Това са местата, които тежат негативното от гл. т. на регионална политика и развитие, а вторични центрове като Велико Търново и Русе престават да тежат, т.е. пътуванията към тях са сравнително малко и са от малките населени места около тях. Затова в някаква степен Югът е по-развит. Въпросът е тежестта да е по-мащабна. Например Плевен да привлича работници от Враца и Монтана. Всички коментираме как се закриват паралелки в дейности, типични за местната икономика. И всички анализи питат защо липсват такива паралелки. Дори на теория някой да открие такава паралелка, никой не се записва в нея. За да се запишат деца в такава паралелка, се изискват добри отношения между Община, образователни институции, активна работа на училището с родителите, подкрепа от местния бизнес там където това се случва и пр. Добри примери има в Панагюрище, Габрово и Пловдив. Там нещата работят, така че нещата не опират до бюджета, а до активна работа на местните общности. Когато натискът се засили прекалено, за да се избяга от дебата за децентрализация, се казва: „Няма да позволим собствените ви пари да остават при вас, а ще направим фонд, така че да има официална процедура и да се кандидатства с проекти. Последното редовно правителство направи точно това – остави дебата за децентрализация настрана и каза, че ще направят фонд от 1-2 млрд. към общините и всеки ще кандидатства. Това е и най-честният начин да се избяга от реалната децентрализация. В година на висока инфлация, която пълни бюджета без усилия, вместо в такава година да консолидираме или да сме на излишък и да е балансирано салдото, ние влошаваме дефицита.
Има все повече и повече идеи и не можем да обясним дори на външни наблюдатели какво правим. Миналата година за пръв път се случи служебният министър да внесе, след което да изнесе бюджет, което беше странно. Когато политическата нестабилност се задържи за дълъг период от време се стига до такива резултати. Сл. министър на финансите публикува три варианта на бюджетна рамка, от които единият беше с много голям дефицит, което веднага създаде политически скандал. Започна замерване с макропрогнози. Историята е доказала, че ако искаме стабилни финанси (имаме ги защитени от фискални правила, които трябва да се спазват) и ако Парламентът иска да е толкова Реформаторски и да обсъжда идеи по ПВУ, има разписани достатъчно добри практики – чисто като реформи, не като разходи – които биха могли да се изпълняват, вкл. и Съдебната реформа. А те оставят настрана фискалните правила и започват да творят бюджетни мерки, посочи в заключение икономистът.