Стратегическото решение е през образователната система да се инвестира във формирането на автономни лидери

Винаги гледам скептично на социологическите проучвания и подлагам на съмнение изводите. Предпочитам да се доверявам на непосредствените си впечатления. Имам усещането за притихване и снишаване. По време на буря е добре да се притихва, за да не ни отвее. Много хора притихнаха, което предполага, че усещането за буря е доста осезаемо. Нещата датират отпреди ерата на Ковид. Ако тази буря е перманентна, ако е буря след буря, трябва в някакъв момент да спрем да чакаме и да започнем да се преустройваме, докато тя си тече. Проблемът е, че за да се случи това нещо, трябва да се себеовластим, защото виждаме, че призваните да ни преведат през нея, ги няма. Има криза на лидерството. Всъщност самите лидери са се хванали гуша за гуша. Българите имаме дефицит на автономност и сме зависими от авторитети, от силните на деня, каквито по презумпция са управниците, които се провалят в тази си роля. И този провал силно ни обезпокоява, защото те не могат да ни поведат, а ние самите не разполагаме с такъв капацитет, тъй като не сме го развили във времето поради невежество и необразованост. Това коментира за Алтернативата психиатърът д-р Владимир Сотиров.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Страхуваме се дори да изразим отношение по проблем като войната в Украйна. Малцина са гръмогласните и в двете посоки, които ярко, категорично и безусловно заемат позиция. Дори образовани хора внимават и не изразяват позиция, за да не провокират разместване на пластовете. Смятаме, че войната не ни касае, защото пожарът не е засегнал нашата плевня. Тази предпазливост обаче е породена от страха, че няма да можем да се справим с бурята. Когато управлението буксува, ние сме тези, които трябва да задвижат нещата. Но ние самите нямаме отговор на въпроса каква е алтернативата и очакваме решението да дойде отвън. Ако формираме мнение, не можем да го изразим и защитим.

Когато живееш в среда, бедна на ресурси, защото са ограбени, тогава няма откъде да черпиш и да бъдеш оптимист. Тогава се научаваш да оцеляваш по слугински начин. Нужна е зрялост, за да си дадеш сметка, че нещата, които се случват, се случват и заради теб и твоя начин на участие или неучастие. Защото когато смяташ, че си лишен от способността да противодействаш на безнадеждната ситуация или развиваш депресивна реакция и се примиряваш, или регресираш още повече и развиваш параноидна фантазия, обяснявайки ситуацията с външни зли сили и конспирации.
Стратегическото решение е да се инвестира във формирането на автономни лидери. Системата, през която това може да се случи, е образованието, но то е системно пренебрегвано. Имаме дълг към бъдещето на нацията, защото единствено през образователната система може да се инвестира в силни, можещи и знаещи лидери, които да се овластят в критична ситуация. Нека да е през революция, но гражданите ясно да заявят: „Стига толкова“, както казваше Кристиян Таков.
Когато си развил у себе си капацитета да управляваш кризата в теб, ти се страхуваш по-малко и можеш да се справиш, стига да си заобиколен с можещи и знаещи, добави д-р Сотиров.