Илиян Василев: Силите на старото владеят статуквото и не позволяват промяна

Интервю за БНР / Автор: Николета Атанасова

Каква е връзката между събитията, процесите и политическите решения у нас през изтеклата година, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“  Илиян Василев, бивш посланик на България в Русия, създател на предаването „Алтернативата“.

„Последствията от това, че бях забранен и влязох в „черния“ списък на Русия, заедно с още 88 европейски интелектуалци, политици и дипломати, беше, че една година след това аз бях забранен и в българските медии. Което означава, че свързаността между интересите на Кремъл и тези, които управляват българските медии, е пряка. Когато ограничават достъпа на такива като мен до традиционните медии, а в България над 65% от хората си формират мнението от традиционните медии, то не се учудвайте, че народът гласува за едни и същи хора през последните 13 години, че няма отговорност.“

Заявките за евроатлантизъм на ГЕРБ, ДПС и БСП

„Навремето имаше едно понятие „гулаш социализъм“ на Янош Кадър и при нас това е един от начините, между другото успешен вариант на посткомунистическата номенклатура да приеме играта на членство в западните съюзи, тоест формално да принадлежи към ЕС и НАТО и в същото време, да изгради един Потьомкински, фасаден образ на евроатлантизъм, който да им позволи хем да бъдат приемани от западния свят, хем в същността си да съхраняват тоя феодален и тоталитарен модел, който е функция и наследихме през 1989 година. Т.е. тази фасадност при тях винаги е била на предно място, защото, от една страна, те съзнават, че не могат да се конфронтират със Запада, от друга страна, тяхната бивша котва на сигурност и влияние Москва не може да им даде благоденствието и сигурността, която е важна за тях и поради тази причина – когато има разрив между ценности и потребности, се поражда това нещо – ерзаци и хибридни варианти.

Това се отразява много негативно на нагласите на българското общество към ЕС и НАТО. В последните буквално две години от управлението на ГЕРБ и излизането на авансцена на фигурата на президента Радев, подкрепата за НАТО е спаднала значително – от 54% на 39%. Същото се отнася и за ЕС, защото тези хора, като не успяха да продължат с модела си на управление на фасадния евроатлантизъм, те сега започват да вграждат модел, който храни тяхното влияние въз основа на скепсиса. Първо, хората да си мислят, че евроатлантизмът е съвместим с корупцията, с бедността, с всички онези порочни явления, които са в нашата действителност. Затова ни отказват достъп до Шенген, защото у нас го има всичко това, заедно с фигурата на главния прокурор, но никой не обяснява на хората. И хората, като виждат липсата на позитивна енергия и качествени лидери, просто се отказват да гласуват и да участват в политическия живот на страната. И това е част от схемата, по която тази група на ГЕРБ, ДПС и БСП управлява България – с 40% избиратели, от които 10% са гласували за тях, те го представят на Европа – еми, ето това искат хората. Когато тези изолират нарочно българските граждани от политическия процес, когато изолират и тези българи, които вече емигрираха, когато изолират и малката група от хора, които искат да представят и другата гледна точка, а не официалната, и виждате какво се получава – една безпътица. Силите на старото владеят статуквото и са достатъчно силни да не позволят промяна. А силите на промяната не са достатъчно силни, за да предизвикат промяна.“

Фасаден евроатлантизим и промените в съдебната система

„Част от омагьосания кръг, от който не ни дават да се измъкнем, е и отлагането на второто четене на Закона за КП КОМПИ за средата на януари, когато може би няма да има НС, и това, че отхвърлиха Закона за закрила на подаващите сигнали срещу корупция. Всичките тези маневри на външната показност бяха, за да се получи все пак първият транш от ЕС – 27 милиарда, за да могат те да го насочат и разпределят по съответните канали към свои компании, фирми. Т.е. да трансформират европейските субсидии в свой личен или групов капитал, чрез който да владеят ситуацията. България няма как да съвмести „двете Българии“ на тези, които усвояват средства и градят капитализъм на олигархичен принцип, и другата България, която живее именно благодарение на личните си усилия и предприемачество.

Но много трудно у нас се получава конкуренцията на пазара, когато се мъчиш да станеш глобално конкурентен, но във всеки един момент ти трябва да разчиташ на една „мека“ инфраструктура – правосъдие, съдебна система, административно обслужване, закони и т.н. Тази инфраструктура, първо, не ти дава услугите, които държавата трябва да даде, и второ, когато ги дава, те са прекалено скъпи и прекалено бавни. И тогава от позицията на България човек много трудно може да остане за дълго време глобално конкурентен. Което предполага, че ще имаме и емиграция на корпоративния капитал. Защото хората имат един живот, те не могат да чакат цял живот ние да решим грандиозния въпрос за това, че нямаме прокурори и фактически нямаме основната институция, която преследва закононарушенията, без което никоя държава не може да функционира. Нямаме основните инстинкти на администрация и политици по отношение на реакцията към глобалните събития, така че българският кораб да навигира във води, които няма да бъдат бурни, а ще използва вятъра в своите платна. И цялата тази дискусия, която върви и в медиите, и в парламента, тя издава едни много ниски, мизерни равнища на дефиниция на интерес и целеполагане, които се определят не от общите интереси на България, от общото желание да се издигнем на по-висока кота, а от първичния интерес на едни или други групи, които искат да създадат за себе си по-добри условия отколкото за останалите.“

Управление на риска

„Войната в Украйна предизвика рискове, тези рискове трябва да се управляват, включително в газовите компании от гледна точка на достатъчност на доставките на газ и от гледна точка на допустимост на цени. А служебното правителство управлява този риск със страхотен пиар и тотална демагогия. Примерно, отказаха шестте танкера, които бяха по-евтини, и сега пак щяха да бъдат по-евтини, отколкото са другите. Но служебното правителство се крие зад търговски тайни, създават впечатление, че водят някакви страхотни битки, за да осигурят газ, едно примитивно самохвалство, като забравят, че хората имат и други източници. Да не говорим за предложението на проф. Габровски Николай Павлов за министър на енергетиката.“

Преговорите на ГЕРБ

„Кой да обясни на хората проблемите с „Лукойл“ безпристрастно? – Делян Добрев ли да ги обясни, който е заинтересовано лице. Аз допускам, че той и ГЕРБ сигурно имат някакви добри желания, но това, което той предлага, не води до резултата, който той иска да постигне. За сметка на това се започва едно говорене – моят закон ли е по-добър от твоя, като в детската градина. Някаква политическа суета, която е противопоказна на дълбочината на кризата в момента. ГЕРБ сега са в положение да търсят диалогичност, но каква диалогичност, при положение че Бойко Борисов сутрин казва едно, а буквално след часове – точно обратното по даден въпрос. Кара се на журналисти по телевизията. Той още си мисли, че живеем в друга България, всички са мисирки и той може да им казва едно или друго. Пуска информационните хрътки на ГЕРБ по всички телевизии и почват да громят всичко, каквото падне в парламента – и ПП, и ДБ. Е, как да има диалогичност при такава енергия на самодоказване и отрицание на другия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Какво всъщност е ГЕРБ? ГЕРБ е организирана група за колективно забогатяване и сигурност. Тези хора след 2014 година са олицетворение на партията на милионерите от публични средства. Всичките им публични лица, които се виждат по екраните на телевизиите, всички те са натрупали несметни богатства по време на управлението на ГЕРБ. Богатства, които не биха могли да натрупат, ако бяха излезли на свободния пазар, да се конкурират като всички други българи. Поради тази причина те гледат на оцеляването на ГЕРБ като гаранция за това, че те ще останат фактор в общественото развитие и ще продължат да имат това богатство и привилегии, които имат, без които животът им е немислим. Има ли в ръководството на ГЕРБ поне един човек, който да се е реализирал професионално, преди ГЕРБ да дойдат на власт? Те имат групов инстинкт да нападат – атаката им е защита. На Борисов, който е на върха на пирамидата, основният му проблем е, че натрупа толкова богатства, че няма как да съвмести, от една страна, да остане, без да бъде отговорен за това, което е направил, и да му се търси сметка.“

Проектокабинетът „Габровски“

„Това са авторитети под наем. Базисният въпрос на отношенията между власт и народ е моралът. Тоест, минимални стандарти, които се договарят между властта и народа какво може да се прави и как може да се прави. Ако опашката на корупцията прави ГЕРБ неудобен и токсичен партньор за другите партии, но те благодарение на тази корупция имат ресурса да се задържат на тези нива на популярност и представеност в НС, то очевидно едната опция на народа е да се оттегли тотално, защото не може да се ориентира в тези мътни води. Проблемът всъщност е един същи с този от 1997 година. Тогава БСП се провали тотално и докара България до Национална катастрофа и грешката на ОДС тогава беше, за да няма кръвопролития, те се договориха с БСП да не се търси отговорност и така тръгна темата и до ден-днешен, че на никой политик не може да се търси отговорност. Е, как искате върху този нездрав фундамент да градите здрава България. Проблемът ни днес е, че започваме да храним една много опасна илюзия – че, ако се примирим и ако се отдръпнем от живота, ще избягаме от отговорност за това, което се случва в страната. Ние някак си сме превърнали оцеляването във висша ценност и когато виждаме, че не можем да променим нещата, влизаме в модус на оцеляване, в който има примирение и самоизолация, включително отказ от гласуване. Всичко това ни дава поредната илюзия, че някак се оправяме, но всъщност това е най-голямата трагедия. В този смисъл тези, които са отговорни за обществените нагласи, тези, които формират мнението – медии, инфлуенсъри и социални мрежи, тяхната отговорност става все по-голяма. Проблемът е, че по-голямата част от тях предпочитат да си решават житейското уравнение, продавайки се. Точно както имаме премиер под наем, така има и журналист под наем. Все по-малко са хората, които съзнават отговорността на професията, която имат – да формират мнения, като обясняват контекста на нещата. И така хората да разбират какво става, а не някакви 10% да им определят живота. Основният проблем в България е, че тази корупция роди един паралелен отвратителен свят, в който тези, които имат пари, купуват медии и журналисти. Така изчезна независимата журналистика.“