Руско-украинската война. Украинският „Вердюн“ и новият командир на „СВО“ на Путин

Игор Федик

Най-трудният участък от фронта е Бахмут-Соледар, където напоследък фокусът на руските атаки се измества към последния.

Соледар се намира северно от Бахмут (12 км) и настъплението към него е част от настъплението към Бахмут, който руските части се опитват да превземат с фронтални атаки в продължение на 6 месеца, но не могат да пробият украинската отбрана там. Настъплението в Соледар има както тактическо, така и пропагандно значение за руснаците.

Що се отнася до първата, след като се сблъскваха с добре организираната отбрана на Бахмут, руснаците осъзнаха, че ще бъде невъзможно да го превземат отпред и решават да го заобиколят от фланговете. Масовите атаки срещу Соледар, който е левият фланг на отбраната на Бахмут, започват още в края на декември миналата година. Според украинското министерство на отбраната, за да постигнат успех, руснаците са съсредоточили там най-боеспособните части на ЧВК „Вагнер“, както и елитни армейски части.

От гледна точка на пропагандата превземането на Бахмут, което руснаците планираха да завършат преди 1 януари, първоначално трябваше да бъде представено като голям успех. След като обаче не успяват да постигнат нищо в Бахмут, те избират по-малко значима цел – Соледар – и се опитват да „търсят късмета си“ там. Освен това в овладяването на Бахмут и особено на Соледар има голям личен интерес Пригожин, собственикът на „Вагнер“, който, за да подобри статута си в Русия, се опитва да докаже на всички, че неговите ЧВК са многократно по-ефективни от редовната руска армия.

По данни на украинския генерален щаб боевете за Соледар продължават. В същото време има информация, че руснаците контролират по-голямата част от града. Дори и това положение обаче все още не им дава оперативно предимство в района.

Първо, окупираната от руснаците територия е под постоянния контрол на украинските отбранителни сили. Освен това теренът на северозапад от града постепенно се издига, поради което украинските части заемат доминираща позиция спрямо терена, по който руснаците ще се опитат да продължат атаката си.

Второ, напредъкът при Соледар не означава успех за руснаците в обкръжаването на Бахмут (който е на 12 км от Соледар) или в пробива на украинската отбрана. Отвъд Соледар, както и отвъд Бахмут, има нови линии на украинската отбрана, които се подготвят там от повече от година. Като цяло Бахмут, който руснаците се опитват да превземат вече шест месеца, няма за тях онова значение, което имаше през лятото, когато руските войски стояха при Изюм, а командването им все още се надяваше да обкръжи агломерацията Славянск-Краматорск чрез едновременни настъпления от Харковска и Донецка посока. В момента подобна перспектива вече не е актуална за тях.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




Трето, настъплението в Соледар е истинска пирова победа за руснаците, защото цената на това настъпление е максималното изтощаване на действащите там руски части и най-вече на Вагнер на Пригожин. Защитата на Соледар ги изтощава и им нанася максимални загуби. Между другото, подобно нещо вече се беше случило по време на руските атаки срещу Северодонецк и Лисичанск. В резултат на това, по оценки на руски правозащитници, вагнерианците в Бахмут и Соледар са загубили около 10 хил. души (Канцеларията на президента на Украйна оценява тези загуби на 10-20 хил. души). Също така мнозина днес сравняват (и не без основание) битките за Бахмут и Соледар с битката при Вердюн по време на Първата световна война. Тогава германските войски повече от 10 месеца щурмуват френските крепости Дуамон и Во, които са на фронтовата линия на френската крепост Вердюн. Въпреки яростните атаки на германските войски и загубата на фортовете от французите, по-късно всичко заловено е върнато и германците губят войната.

В резултат на изчерпването на запасите в Соледар и Бахмут действащите там тилови складове на ЧВК Вагнер нямат потенциал за по-нататъшно развитие в близко бъдеще. Освен това бойната ефективност на вагнерианците е подкопана и от амбициите на собственика им Пригожин, който влиза в пряк конфликт с руското министерство на отбраната, от което до голяма степен зависи снабдяването им. И този конфликт се развива на фона на появата на истински глад за боеприпаси за Вагнер. Възможно е това да е причината за намаляването на руския обстрел в посока Бахмут. А сега, заради конфликта между Пригожин и Шойгу, последният просто не желае или не може да даде муниции на вагнеровците. А с подчиняването на цялата т.нар. система за противовъздушна отбрана на руския Генерален щаб, оглавяван от Герасимов, ситуацията с доставките на ПСК „Вагнер“ – ако нейният собственик не намали нивото на амбициите си – може само да се влоши. 

Пренареждане в командването на специалната военна операция

Подробности: На 11 януари руското министерство на отбраната неочаквано обяви смяната на командващия руските войски в Украйна: мястото на „генерала от Армагедон“ Суровикин заема началникът на Генералния щаб Герасимов. Самият Суровикин става негов заместник. Герасимов се сдоби и с още двама заместници: главнокомандващия на сухопътните войски Салюков и заместник-началника на Генералния щаб Ким.

Според официалната версия на руското министерство на отбраната тези назначения се обясняват с „повишаване на нивото на ръководство на специална военна операция“, „разширяване на мащаба на задачите, които трябва да бъдат изпълнени по време на нейното провеждане, и необходимостта от организиране на по-тясно взаимодействие между родовете и видовете въоръжени сили.

Общата картина: Повишението на Герасимов се случва в момент, когато той е в центъра на информационна атака, инициирана от Пригожин, собственик на ЧВК „Вагнер“. В края на декември в каналите на Telegram се появи видеоклип, в който „вагнерианците“ се изказват изключително негативно, използвайки нецензурни думи, за началника на Генералния щаб. Освен това Герасимов става командир на така наречената СВО ден след като бившият командир на групировката „Център“ в Украйна генерал Лапин, който също е обект на остри критики от страна на Пригожин и чеченския лидер Кадиров за предаването на Харковска област и други военни провали, също получава ново назначение.

Какво означава това: Причините за замяната на Суровикин с Герасимов може да са военни и политически.

Към военните може да се причисли и неговият „стратегически гений“ в инициирането на неефективни ракетни атаки срещу Украйна, които, от една страна, доведоха до чувствително намаляване на руските ракетни запаси, а от друга, допринесоха за количественото и качественото укрепване на украинската система за противовъздушна отбрана/защита. Освен това тези нападения допълнително настройват украинските граждани срещу Русия и им дават емоционалния тласък, от който се нуждаят, за да преживеят трудния зимен период. А това от своя страна още повече затруднява Кремъл да реализира сценарий за вътрешна дестабилизация на Украйна.

Друга проява на „гения“ на Суровикин е изтеглянето на руските войски от деснобрежната част на Херсонска област, което прилича по-скоро на паническо бягство, което сериозно деморализира руските войски.

Към това можем да добавим и постоянните проблеми с мобилизираните мъже в зоната на „СВО“ и смъртта на няколкостотин от тях в Макеевка.

Като цяло обаче назначаването на Герасимов е фактическо признание от страна на Кремъл, че Русия води пълноценна война срещу Украйна, и отправна точка за увеличаване на ресурсите, най-вече човешките, които ще използва за тази война. 

Що се отнася до политическите причини, замяната на Суровикин с Герасимов може да се дължи на конфликт между Суровикин и Пригожин, от една страна, и руския генерален щаб, от друга. По този начин Суровикин дава възможност на Пригожин, както и на Кадиров, не само да укрепват позициите си в Русия за сметка на въоръжените сили, но и да ги критикуват безнаказано. Последното, в което те без преувеличение са загубили чувството си за мярка, има далечни и не добри последици не само за техните подчинени, но и за цялата руска фракция, воюваща в Украйна.

Назначението на Герасимов е важен сигнал и за Пригожин. Последният, разбирайки както самия сигнал, така и „деликатността“ на ситуацията, в която се намира, решава да подобри положението си, като съобщи за героичното залавяне на Соледар. Но изявлението му беше опровергано както от украинската страна, така и от самото руско министерство на отбраната. „Завладяването“ на Соледар и Бахмут вече зависи от Герасимов. За руските генерали това на практика е операция „ва-банк“.

Защо е важно: Пренареждането на висшите военни командири на Русия в разгара на военните действия и използването на едни и същи участници показва за пореден път, че „СВО“ на Путин върви по всякакъв начин, но не и по план. Преместването на руските генерали от един стол на друг прилича по-скоро на отчаяно търсене на изход.

Назначението на Герасимов може да подобри малко управлението на цялата руска групировка в Украйна (координацията на редовните армейски части с „вагнеровците“ и „кадировците“ ще остане под въпрос), но в стратегически план няма да промени почти нищо за нея. Основната промяна може да се състои единствено във факта, че отговорността за хилядите жертви вече няма да носи Суровикин, а руският военен командир, който е близък до Путин. Всеки негов провал, а такива със сигурност ще има много, ще намали легитимността на Путин както сред руските граждани, така и сред елита – „кремълските кули“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *