На Путин не му е необходима толкова победата, колкото войната. Най-големият риск пред руската система е разцеплението на елитите

Най-сигурната страна е Израел. В Европа също се чувствам достатъчно сигурно. Не знам какъв е рискът пред мен – дали ще изпратят Баширов и Петров, но не мога да живея, като постоянно се оглеждам. Това е невъзможен стил на живот! „Черният лебед“ за путинския режим е един етап, вероятно логична фаза от развитието му. Дълго време този режим беше нещо като автокрация, опитваща се да съществува съвместно със света в мир, да взаимодейства по някакъв начин с всички институции, но през последните няколко години ситуацията се промени и вече имаме работа с много опасен режим, който не може да бъде реформиран отвътре и който няма сам да се промени. А промените са възможни едва след падането му. В момента е невъзможно да се създаде опозиционно движение. Представете си ситуацията в Нацистка Германия – сега положението е същото. През последните няколко години всички усетихме, че режимът се промени и вече става въпрос за много опасна и престъпна несменяема конструкция, заплашваща целия свят. Това коментира за Алтернативата Борис Зимин, предприемач и спонсор на руски опозиционни лидери и медии и обявен от Кремъл за издирване.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

На Путин не му е необходима толкова победата, колкото войната. Друг е въпросът, че руското население може да изпитва потребност от победа, а не от война и това е сериозно предизвикателство пред Кремъл. Би могло да се стигне до разцепване на елитите – разцепление сред хората във властта, които ще гледат по различен начин на бъдещето. Тогава режимът би могъл по някакъв начин да падне, но никакво движение или революция в една такава монолитна конструкция не е възможно, докато не се стигне до въпросното разцепване на елитите, което би могло да се случи сега покрай войната. Това е единствената надежда за победа на Украйна.
Трябва да се ориентираме кои са недоволните, напускащи Русия. Едва ли има твърде смели хора сред привържениците на Навални. На мнозина не им харесва в Русия, но не бих казал, че това са надеждни сили, способни да променят режима. Друг е въпросът, че за Европа това са много ценни добре образовани хора и икономически е добре да бъдат абсорбирани, лишавайки по този начин Русия от човешки капитал. Поведението на Европа е поведението на нормалната бюрокрация. Постоянно възникват програми, помагащи на новопристигналите да се интегрират в икономическия живот.
За украинците руснакът е преди всичко представител на империята, която векове наред всячески е подронвала независимостта страната им. Отношението към руснаците в Европа за дълги десетилетия се очертава, меко казано, сложно.
Ситуацията е леко парадоксална и парадоксът се крие в това, че мнозина са уверени, че Путин и Русия губят тази война, но за да се случи това, трябва да се изразходват много сили и много живот. Днес десетки украинци губят живота си. Утре ще е същото и така ще е до окончателната победа. Това е дълъг и тежък път, но той все някога ще приключи и Русия ще претърпи военно поражение. Не мога да правя прогнози къде ще спре Украинската армия, трудно е и да се правят прогнози и за Русия, но смятам, че най-желаният вариант за Европа е разпадът на Руската империя. Същото бе през 90-те години, когато всички се страхуваха от разпадането на СССР и ядреното му оръжие. Смятам, че това не е най-големият проблем, тъй като няколко държави с несистемно единично оръжие са по-малък проблем от една единна страна с безумно ръководство и с население, чийто мозък е преобърнат. Дори и да падне Путин, 140 млн. ще останат с тежките последици от дългогодишната пропаганда. Затова ще се старая да помагам на регионите в Русия да осъзнаят същността си и вече да построят една нова Русия – не като империя, а като федерация. РФ не представлява федерация, това е само едно название. Тя все още е империя, тоталитарна държава с изфинено управление; нереформирана система, която би могла да просъществува много дълго време.
Самият Путин би могъл да просъществува дълго. Според мен икономическата заплаха за Русия не е от значение. Могат да заживеят по-зле, но до катастрофа едва ли ще се стигне. Вижте Венецуела – страната все пак не се е разпаднала. А Руската империя е архаична, неспособна да се развива, но достатъчно стабилна система. Проблемът е там, че икономиката ѝ е в самото начало на икономическата верига на ресурсите, необходими на света. Някакво парично поточе все ще капе там и ще е достатъчно, за да се изхранят силовите структури. Тази конструкция би могла да просъществува много дълго. Друг е въпросът, че най-големият риск за системата е разцеплението на елитите, които могат да решат, че им е омръзнало подобно съществуване и да сменят лидера си. От икономическа гледна точка обаче няма особени надежди. Нито една революция не се е случила, защото се е влошила икономическата среда.
Всеки тоталитарен режим се опитва да си присвои културата, но от това нищо не излиза. Докато обикалям света, не се сблъсквам с русофобия, но виждам, че хората не възприемат Русия като държавна система. Русия и „рускостта“ са отделни неща. В Русия живеят много националности и по мое мнение 20% са мюсюлмани. Всичко това не е руско. Богатата култура и разнообразните културни среди е невъзможно да бъдат приватизирани от путинския режим, посочи в заключение Зимин.