Основната спирачка за по-бързото икономическо развитие на България е относително малката ѝ капитализация

Назрява моментът, в който България трябва да заяви членството си в Еврозоната от януари 2024-а, независимо дали изпълняваме формалните изисквания; да заяви желанието си да бъде прегледана. В момента се обстрелва опита ѝ да изрази подобно искане към ЕС. Битката срещу заявката за желание. Позициите на противниците на влизането в Еврозоната са нюансирани, но една част от стрелбата със сигурност идва от хора, желаещи България изобщо да излезе от ЕС, да престане с „глезотиите“ с присъединяването към евроатлантическата цивилизация и да си отиде, където ѝ е мястото – в Евразия. Целта май е да се вдига шум по тая линия, а не да се отиде на референдум наистина. Не е възможен референдум за еврото без референдум за излизане от ЕС (далеч по-честна позиция като във Великобритания). Това е юридически въпрос. Това коментира за Алтернативата доц. Георги Ганев, макроикономист.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Като всяко човешко изобретение Еврозоната е далеч от съвършенство. Една от слабостите е, че при превалутирането се получава ефектът на закръглянето нагоре. Рационалното поведение на търговците е да закръглят към най-горната стотинка. Така инфлационните процеси се случват още на първо число вместо да се разгърнат за няколко месеца. През вторите няколко месеца обаче инфлацията е по-бавна, отколкото щеше да бъде, ако не е прието еврото. Това никога не се съобщава.
Основното предимство в дългосрочен план е смесица от т.нар. репутационен ефект и резултата му върху цената на капитала на съответната национална икономика. Основната спирачка на по-бързото икономическо развитие на България продължава да е относително малката ѝ капитализация. Капиталът струва ресурс и когато се получи този репутационен ефект, е крайно важно той да не бъде изразходван за глупости като в Гърция.
Да, има аргумент, че влизайки в Еврозоната ставаме солидарно стояща страна срещу потенциални кризи със страни от Еврозоната, като и те стоят срещу потенциални кризи у нас. Имаме наследени проблеми като италианските финанси и тяхната задлъжнялост. При кризата ат 2008-9 г. книжата на различните страни се разединиха, пазарите вече не ги считат за едно и също нещо и съответно цените им си имат собствени траектории. Гледа се диференцирано. Въпреки това репутационният ефект съществува. Добър пример е Хърватия.
Парите на борда, т.е. българските чуждестранни резерви, които се държат от управление „Емисионно“, са пасивите, които принадлежат на българите – банкнотите и монетите в обращение, които ще се превалутират по съответния курс. Другата част от пасивите са депозитите на търговските банки, които си принадлежат на банките – 30-ина милиарда. На правителството депозита никой няма да му го вземе. Много по-трудно ще ни бъде да се „разпищолим“, отколкото на Гърция преди 20 години. Съмненията обаче, че нещо подобно е възможно са валидни. Въпросът е, че трябва да се приближим до критериите, макар да сме извън Еврозоната.
За съжаление докладът на работната група между БНБ и МФ се разпространява като градска легенда, защото на политическо ниво той продължава да не одобрен и откъм БНБ идват сигнали, че се оказва политически натиск, за да не бъде одобрен и публикуван. Хубаво е той да се види от българската общественост, дори някои негови аспекти да сочат слабости, посочи в заключение макроикономистът.