В геополитическата криза на Европа трябва да покриваме геополитически, а не икономически критерии

Сивата икономика, в която има немалко руски пари, както виждаме по държанието на много публични лица, ще бъде притисната поради факта, че се подменя валутата. Ако погледнем голямата картина, това, на което се набляга в публичното пространство, е инфлацията и тя ще е предмет на изборната битка – в кого ще остане горещият картоф като виновник за невлизането. Повечето публични говорители посочват Промяната. Но в тази логика има голям проблем – от всички погранични на военния конфликт страни България е с най-ниската инфлация. Говорим за инфлация изцяло причинена отвън – газовата война на Путин с Европа и проблема с износа на зърното, което повдигна цените на международните борси и се отрази и на другите хранителни стоки. На практика когато има шок в икономиката, както при военния конфликт, има нужда да се покриват фиксирани разходи и е нормално проблеми, свързани с ликвидността, да се решават чрез дълг, за да се решават текущи задачи. Спекулира се с факта, че се взема дълг. Проблемът е за какво се ползва и реално ли увеличава съотношението дълг-БВП. Въпреки, че са вземали дълг, съотношението в края на управлението на Промяната реално пада. По простата причина, че самият БВП много нараства по време на управлението им. Самият ръст е изчистен от инфлацията.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Исторически имаме най-голям номинален ръст на брутния продукт – гоним 170 млрд. България на практика е сред най-облагодетелстваните от войната страни, защото е един от най-големите производители на най-важни военновременни стоки: оръжия, електроенергия и зърно. На глава от населението произвежда два пъти повече от Украйна и е трети най-голям износител на електроенергия в Европа. Това коментира в студиото на Алтернативата икономистът Евгени Кънев.
Темата да се поиска Конвергентният доклад преди 2024 г. е по-скоро за потушаване на недоволството от действията на служебното правителство. Няма практика страна да е влязла по средата на годината. Обикновено се използва годишна база. Ако през април се състави кабинет, той пак би могъл да пробва.
Прекалено много забиваме в техническата страна на нещата. В геополитическата криза на Европа ние трябва да покриваме геополитически, а не икономически критерии. Очевидно проблемът не е в инфлацията и компромис би могъл да се направи. Самият факт, че няма никакви усили за разясняване на ползите на България от Еврозоната показва скрита съпротива срещу членството – това е геополитическият критерий. Хърватия е по-неподготвена от нас, но 80% от населението иска да влезе, а тук 70% казват, че не сме готови. При такава нагласа естествено, че никой няма да ни иска.
Предвид факта, че нямаме дата за членство някои ще се откажат да участват, но липсва държавна политика по разгласяване на ползите. Най-вероятно ще се произведе референдум за членство. И ако се стигне до тежък резултат в полза на отхвърлянето, това ще е сериозен сигнал и към Европа, че не сме готови. Референдумът няма да е „за или против“ Еврозоната, а за „отлагането“ ѝ, за да бъзе законно формулиран въпросът. Не виждам как биха отпаднали сегашните им аргументи след 25 години.
При банков надзор първите четири банки се наблюдават от ЕЦБ. КТБ беше между четирите най-големи банки и растежът ѝ преди това щеше да бъде докладван в ЕЦБ. Най-вероятно има заинтересовани, които са и автори на попадналия във Възраждане доклад от БНБ. Законът за БНБ така и не беше приет. Винаги съществува рискът някой политик да се обади и да спасят неговата банка. По-малко известен факт е, че докато фалираше КТБ друга банка беше спасена. Така рискът в икономиката се увеличава неимоверно и ставаме неприятен за членство партньор.
Още когато ни приемаха в чакалнята през 2019 г. Добровски каза, че най-важно за България е да направи съдебна реформа. Всичко зависи от политическата воля. Еврозоната е неотменим критерий за признаване на някои партии като евроатлантически по принцип и ако това не се случи, най-вероятно, за тях ще има тежки последици, което ме кара да мисля, че те не са против тия закони, но искат да оглавяват процеса по тяхното приемане и да контролират съдържанието им. Затова е и битката кой ще е пръв на изборите, защото най-вероятно той ще кара влака, посочи в заключение икономистът.