Медиите не учат хората да уважават другостта и това е сериозен проблем

Тъжно е, че близо 33 години след промените се налага да говорим какво е свобода на словото, право на информация и граждански достъп, т.е. очевидно поколението ни и следващите след нас не сме успели да отстоим определени демократични стандарти и ценности. Не мога да си обясня как известни журналисти като Волгин, Дачков, Карбовски се изживяват като дисиденти и борци за свобода на словото. Като журналисти те трябва да спазват определени ценности и стандарти още повече, когато работят в обществени медии. Основополагащ документ, който гарантира свободата на словото, безспорно е Европейската конвенция за правата на човека, но като всеки такъв документ той е част от обществен договор. Там ясно е записано, че свободата на словото може да бъде ограничавана, ако призовава към насилствена промяна на конституционен ред и международно право, когато се оневинява жестокост и насилие, като се твърди, че войната е нормален резултат от предишни събития; берем и отровните плодове на речта на омразата в Македония. Това коментира в студиото на Алтернативата доц. Светлана Божилова, преподавател по телевизионна журналистика в Софийския университет и телевизионен експерт.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Младите са достатъчно чувствителни и разбират кога се работи с квалификации, с непроверени факти, с хипотези, страхове, когато се спекулира с национална памет и устойчиви стереотипи. Пропагандата не разчита на надеждни плуралистични източници. Най-страшно е, когато неверни твърдения се превръщат в неверни точки. Какво вярно има в твърдението, че НАТО води война с Русия или че Украйна е започнала войната през 2014-а. Това са политически тези, които журналистите цитират като адекватни твърдения. Пропагандата работи с такива механизми и емоционална аргументация, че да запали аудиторията дотам, че да не си зададе въпроса дали тези факти са верни.
На какво заприличаха трите национални медии, които пледират, че защитават различни гледни точки. Редуват се взаимоизключващи се визии, никой не чува другия, самите журналисти слушат неверни факти и не реагират – или не искат, или не знаят. Голяма болка в момента е спекулацията с национален интерес, суверенитет и патриотизъм. Никой не пита какво съдържание се влага в тях или защо в Македония говорят за българите като фашисти. Време е да кажем, че освен национално-освободително движение, Илинденско-Преображенско въстание – нашите окупационни войски по времето на Третия райх в Беломорска Тракия и Македония са помогнали за депортацията на евреите в лагерите на смъртта. Пропагандата е еднопланово говорене, избирателни факти. Трите големи медии дали са платформа за обществено значим разговор? Вярно е, че политиците дискредитираха дискусионната форма, но журналистите биха могли да я върнат там, където ѝ е мястото, за да могат зрителите да чуват различни визии и концепции за бъдещето на България. Медиите единствено разединяват аудиторията, те не учат хората да уважават другостта и това е сериозен проблем. Не може да се тиражират твърдения, които не отговарят на истината. Според последната кремълска опорка НАТО и ЕС искат да унищожат Русия като велика сила. Как българският народ, израснал със стиховете на П. Славейков и Вазов, приема това за освободителна война? Наблюдаваме как се работи с емоции, как спекулативно се правят исторически паралели, как се работи със социална памет. Излиза, че те са много по-въздействащи и ефективни от сериозни журналисти, които могат многостранно да изследват процесите. Време е журналистът да се обърне към едно по-сложно и многостранно говорене, въздействащо и почиващо на ясни факти, за да се победи пропагандната техника, заляла ефира ни.
Издаваме книги, участваме в изследвания. Журналистите трябва да влязат в училищата, университетите, т.е. при младите, и ясно и достъпно да им обяснят основни неща, свързани с проверка на източниците, как да разграничават емоционална аргументация и фалшиви тези. Журналистите имат свободата на словото като дар на либералната демокрация, а такива като Волгин и Дачков тотално отричат демократичните ценности. Има етични комисии, медийни регулатори, които не реагират.
„Политически некоректно“ с двете си огледални решения и то в неделния ден е предаване, което разделя, търси противопоставяне и това е въпрос на управление на Общественото радио. Не е важно какво мислиш в лично качество, по-важно е да се осъзнава, че се работи за национална аудитория. ВВС има над 200 страници етични стандарти за работа. Лично публично сезирах за участието на Костадинов при Волгин на тема защита на българския лев, съставено от изцяло неадекватни тези, и никой не реагира.
Вярвам, че бъдещето зависи от младите и те ще променят нещата, защото са умни, енергични и вярват в промяната, прогнозира в заключение доц. Божилова.