В България е налице ниска производителност и липса на действащи вериги на добавена стойност

Големият проблем е като в медицината – най-важното е да поставиш точната диагноза, защото после няма да се луташ какво лечение да предложиш. Свидетели сме на най-лошата инфлация – сбор от увеличено потребление и грешени фискални политики, но от друга страна имаме и проблем с предлагането. В момента сме свидетели на шокове, свързани и с търсене, и с предлагане. Тогава инструментите за реакция стават по-сложни. Пазарът на труда е една от главните прегради и за реакция на предлагането, като едновременно с това е виновен за увеличеното търсене. Заплатите вече изпреварват леко инфлацията. Човешката глупост има свойството да бъде заразна и не трябва да се опрощава, защото би могла да обхване широки маси от населението. ГЕРБ дойдоха със спекулация, но може да се каже, че след 2017 г. докъм 2021 г. в някои неща имаше разум. През 2009 г. Симеон Дянков спря процеса по програмното бюджетиране, но през 2017 г. Горанов бавно го възстанови. Стигна се до въпроса какво трябва да направим с бюджета, ако искаме да растем бързо. Това коментира в студиото на Алтернативата членът на Фискалния съвет Любомир Дацов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

През 1998-99 г. бяхме формулирали, че размерът на публичния сектор трябва да е максимално 35% от БВП – нето, т.е. ок. 28%. При онзи растеж тогава трябваше да имаме ок. 25% от БВП големина на публичния сектор, за да сме в баланс. Тогава направихме един прост извод: гледайки къде се намира ЕС, се видя, че въпреки относително по-голямата неефективност, видимо случващото се в бюджета, е много по-ефективно, т.е. разпределението е по-ефективно. Преди два дни ЕК публикува бюджетните насоки да 2024 г., в които дава препоръки за ЕЕ и една табличка, показваща, че България м.г. е похарчила близо 3% за енергийно подпомагане от БВП през бюджета – 4,6 млрд. лв. Ако беше направена схемата за подпомагане на крайно нуждаещите се, сумата щеше да излезе ок. 400 млн. Престоят няколко месеца в Бюджетна комисия не те прави експерт, но човек се разочарова, когато има очаквания за нещо.

Въпросът не опира само до поредицата от избори, той е поколенчески. Факт е, че се смени времето. В България нещата са доста изкривени и всички тези дисбаланси, които се появяват не само при икономиката, но и в социалната сфера, обикновено се появяват в по-напрегнати времена. Не може да се говори за криза при 3,4% растеж при положение, че през последните 15 години средният растеж е под 3%. Инфлацията просто изостри ситуацията и показа на повърхността недъзите: неефективността на институциите, особено в хранителния сектор.
Скоро ще има икономически меморандум за България. Затова трябва да подкрепим вицепремиера Пеканов, защото той определено ни придвижва към ОИСР, което ще е шанс, защото натискът, идващ по тези линии, помага институциите да се реформират. Ако знаеш какво правиш, пътят към еврото ти позволява да вървиш напред, но ако не знаеш – няма как да се развиваш.
Огромен е проблемът с ниската производителност и липсата на добре действащи вериги на добавена стойност в България. Хората не правят разлика между динамика на цените, което е инфлацията, и цена като такава, което всъщност е ценообразуване. Разговорът обаче е сведен до „Защо цената е такава?“. Между 18 и 20 млрд. е потреблението на храни и безалкохолни напитки в България. От тях прибл. 2.3 млрд. се изнасят и ок. 2,7-2,9 млрд. се внасят като храни. Защо тогава цените на търгуемите стоки са по-високи, след като са на лице всички фактори, за да са по-ниски? Отговорът е, че границата трябва да се отвори и вносът да е максимално лесен, за да се премахнат бариерите. Интересно ми е на каква база министрите сочат с пръст и говорят, след като нямат капацитет да произведат дори един доклад. Как разбират къде са проблемите?, запита в заключение Дацов.