Кредитната активност е свръхвисока и е странно, че лихвените проценти не реагират

Най-очевидната пречка пред присъединяването на България към Еврозоната от януари 2024 г. е ситуацията с инфлацията, който критерий България категорично не изпълнява. Това се дължи както на местни фактори, така и на международната конюнктура. Когато страната ни е изпълнявала критерия за инфлацията, това е било свързано най-често с някакъв тип криза, т.е. този критерий устойчиво не се изпълнява. Това е проблем до голяма степен на конвергенцията, т.е. степента на сближаване, която икономиката ни има с икономиките на ЕС и Еврозоната. Случващото се в Хърватия бе лекото заобикаляне на критерия за инфлацията, така че да могат да го изпълнят. Ако бяха избрани трите страни с най-ниска инфлация, както е по дефиниция, просто Хърватия нямаше да може да изпълни критериите. След приемането ѝ се видя, че има някои чувствителни стоки, чиито цени може бързо да се вдигнат, въпреки че общият индекс не се повлиява особено от този процес. Друг сериозен проблем на българската икономика е свързан с високия бюджетен дефицит в резултат на разхлабената фискална политика, която предходното правителство предприе във връзка с мерките за противодействие на Ковид пандемията, но случилото се в края на 2021 г. и през 2022 с актуализацията на бюджета, доведе до ситуация, застрашила фискалната устойчивост. За тази година вече са необходими доста сериозни ограничителни мерки. Проблемът е, че текущите разходи станаха прекалено високи. Това коментира в студиото на Алтернативата икономистът Димитър Чобанов.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Външни причини все още действат поради факта, че ЕЦБ беше доста забавена и започнаха да вземат мерки срещу високата инфлация едва в средата на м. г. и все още не са повишили достатъчно лихвените проценти, както това се случва в САЩ, където реакцията е много по-бърза и навременна, наред с признанието им, че проблемът идва и от паричната политика. А при ЕЦБ не само, че нямаше затягане, но и до средата на м.г. имаше продължаващо наливане на ликвидност.

При положение, че в икономиката има действащи реакционни фактори, виждаме, че кредитната активност все още е свръхвисока и поне за мен е странно, че лихвените проценти все още не са реагирали.
По отношение на жилищните ипотечни кредити може да се каже, че раздутият балон изискваше някаква реакция от страна на ЦБ, а тя изчака реакцията на ЕЦБ. Тя трябваше да даде ясен сигнал, че такива рискове са налице и че те се увеличават заради бързото ипотечно кредитиране.
Печатането на пари се случва заедно с емисията на дългове и двете неща трудно могат да бъдат отделени. Натискът, който се създава от фиска към паричната политика, е много силен, т.е. идеята за независимостта на централните банки, е много важна, но не може да се каже, че е независима. Механизмът, гарантиращ независимост, е валутният борд, защото той не позволява на БНБ да изкупува местни ценни книжа и да кредитира търговските банки.
За да постъпи в Еврозоната, България трябва да се приближи чрез производителността на труда и покупателната способност. Не можем да очакваме, че българската икономика при сегашното си ниво ще влезе в Еврозоната дори в хипотезата, че ще имаме големи ползи, което не е доказано. Евентуален бърз икономически растеж ще е свързан и със супер растеж на цените, което пак няма да се отрази добре. Друг проблем е свързан с очевидната неефективност на икономиката ни, където виждаме, че цени на търгуеми стоки при нас са далеч по-високи от тези при много по-развити пазари. Когато имаме един общ пазар със свободна търговия, цените на търгуемите стоки трябва да са близки. Когато обаче у нас има стоки, по-скъпи от двойно по-богати страни, това е проблем, свързан с неефективността на пазарните условия. При положение, че българските производители са достатъчно конкурентноспособни, по-скоро проблемите са по-нататък по веригата до крайния потребител. Друг е въпросът защо самите крайни потребители са склонни да плащат толкова високи цени, запита в заключение икономистът.