Липсата на координация между бизнес и държава насред политическа нестабилност е опасна

В енергетиката се промени устремът, защото през 92-а, когато започвах в сектора, всичко беше ново, споразумението за асоцииране на България в ЕС все още предстоеше, а впоследствие започнаха и преговорите за присъединяване към НАТО. Посоката беше много по-ясна и по-добре структурирана. Сякаш и политическата рамка беше много по-стабилна. Докато вървяха преговорите по присъединяване към ЕС, болната тема беше АЕЦ Козлодуй, но в крайна сметка политическата логика беше добре пренесена и обяснена на хората. Не случайно подкрепата за присъединяване беше огромна. Наблюдава се преекспониране и плашене. В момента имаме подобна ситуация с въглищата – говори се че спирането им едва ли не ще е утре и че всички въглищни региони ще изпаднат в тотален колапс. Големият проблем е, че липсва ясна политическа визия, както и необходимите разяснения. Но зелената сделка, зеленият преход си върви. Неслучайно застъпвам тезата, че е време да започнем да говорим за енергиен национализъм и в това няма нищо лошо – трябва много по-силно да си отстояваме интересите пред Брюксел. Това коментира в студиото на Алтернативата Славчо Нейков, председател на УС на ИЕМ.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Служебното правителство наложи задължение ПВУ да се предоговори и да бъде концептуално свързан с други два ключови документа – Интегрирания план за енергетика и климат и Плановете за справедлив преход, които все още не са представени. Големият проблем в това стиковане на политики, е че енергийната стратегия бе изместена от политиката и тези политически нюанси с много идеологеми, особено в предизборна ситуация, избуяха, макар да имат своята предистория. Неотдавна България изрази позицията и притесненията си от гл. т. на планираните санкции по отношение на ядрено оборудване и гориво. Другата тема е свързана с петрола.

При тази политическа нестабилност ние нямаме координирана и добре структурирана ясна национална политика. Страната ни трябва да има проактивна позиция при формиране на европейската енергийна политика, а не някой да твърди, че от Брюксел така са казали. Ние също сме от Брюксел. Обвиненията към Брюксел често са предозирани. Имаме си сериозни вътрешни проблеми, напр. електроенергийните мрежи. По данни на ЕСО в момента има 33 хил. мегавата нови ВЕИ-мощности, които чакат за присъединяване. Създадената правна рамка създава основа за злоупотреба. По ПВУ пари за развитие на мрежите са предвидени само за държавната енергетика и то само за ЕСО. За ЕРП-тата няма нищо. При петрола има няколко същностни проблема. През януари в рамките на по-малко от седмица в парламента бяха стоварени три закона, които объркват ситуацията, защото не са консултирани с бизнеса и са с ясно изразена политическа насоченост. Липсата на координация между бизнес и държава, особено насред политическа нестабилност, е изключително опасна. През декември 2021 г. парламентът прие набързо мораториум върху цените на ток, вода и парно – жив популизъм, подобен на сегашното решение за задължаване на сл. правителство да предоговаря ПВУ. Така се изкривява пазарът.
Първото нещо, което трябва да се направи, е държавата да структурира ясна визия за развитие на енергийния сектор. До момента разполагаме с предложение на сл. правителство само за енергетиката. Второто е всичко това да се представи на бизнеса и хората, за да си кажат мнението. Държавните институции трябва да знаят, че имат зад гърба си общественото мнение. Съгласно ПВУ трябваше да има дефиниция за енергийна бедност. По данни на БАН към декември 2022 г. от такава бедност в България са застрашени 2 820 000 български граждани, посочи в заключение Нейков.