Може с лекота да спасяваме световни банки, но всички ще плащаме чрез инфлация

Казусите около фалита на двете американски банки са сравнително сходни. От събота в щата Ню Йорк имаме и трета фалирала банка. Винаги, когато централните банки започнат да вдигат лихвените проценти нагоре, пазарната стойност на всички държавни книжа, и с фиксирани доходи, и всички ипотечни кредити с фиксирани доходи започва да пада. И банките започват да имат нереализирани загуби. Кризата беше предвидима. Трудно е да се прогнозира единствено, когато имаме хиляда банки, кои ще са първите изгърмели като най-уязвими, а именно тези с най-много ценни книжа с фиксирана доходност. Въпрос на време и механизъм е депозантите да се подплашат и да настъпи банкова паника. Не може да се предвиди чии ще са първите паникьосани. Намесата на правителството със сигурност ще помогне за временното потушаване на кризата, което означава, че проблемите няма да се разпространят към следващите банки. Но е възможно в момента да има още 10, 100 или 500 банки, които да се окажат проблемни. Това коментира в пряко включване за Алтернативата финансистът проф. Красимир Петров.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Когато има банков фалит, всичко може да се успокои временно, след два-три месеца да има последващи и това би могло да продължи до 18 месеца, но би могло да е и за кратко. Има жълти и червени лампи, които светват, за да предупредят за тези фундаментални проблеми, но регулаторите започват да ги потушават. Американското правителство ще трябва да напечатат до $50 млрд. и да ги продадат – чиста проба инфлация, която ще се пренесе в цялата централна доларова система. Ние може с лекота да спасяваме тези световни банки, но всички ще плащаме чрез инфлация. Централната банка трябва да остави някои банки да паднат, да остави кредиторите и финансистите им да банкрутират, за да не правят те тези финансови кредити и да може финансовата система да се затегне и да се прочисти, тъй като тя до неотдавна беше само кредити, печатане на пари и инфлация, т.е. ако искат да спасят банките, ще плащаме чрез инфлация. По-малкото зло е в избягването на верижната реакция, т.е. да не се задейства спиралата. Това е очистителен процес за пазара, който ще очисти слаби и немощни бизнеси. В противен случай ни чака единствено още по-брутална и ускоряваща инфлация.

Европа няма причина да се притеснява за фалита на банките в Щатите. Тя трябва да се притеснява от това, че Италия и Гърция са пред фалит от това, че облигациите им вървят надолу, лихвите им се вдигат и стигаме до полуклизисната ситуация – повторение на европейската дългова криза от 2010-11-12 г. Говорим за над 1 трилион дългове на италианското правителство.
Българската финансова система не е особено прозрачна – не е ясно кого финансира, какво кредитират банките, т.е. можем да предполагаме, че регулаторите ни с нищо не са станали по-добри. Кризи като КТБ винаги ни изненадват. Да не разчитаме на регулаторите да предотвратят нещо.
Таванът на цените в историята никога и по никакъв начин не е работил. Може да усетим за месец-два облекчение и ще започнат да се появяват дефицити, черни пазари, заобикаляне на таваните и ефектът ще е никакъв. Защото ние не решаваме фундаменталния проблем на инфлацията, който е лудите държавни дефицити и безумното държавно харчене, огромните държавни кредити, които наливаме в икономиката, както и безумните банкови кредити, които продължават да наливат и да помпят колосални количества чисто инфлационни пари. При това положение най-елементарната прогноза е, че няма шанс и надежда да овладеем инфлацията, посочи в заключение проф. Петров.