Руско-украинската война: поредната ракетна атака срещу Украйна и Шойгу побеждава Пригожин

Игор Федик

Ситуацията на фронта

Според многократните официални изявления на Кремъл основните цели на така наречената специална военна операция са „освобождаването на Донбас, защитата на населението му и създаването на условия, които да гарантират безопасността на самата Русия“. За постигането на тези цели Русия е съсредоточила най-голям брой свои войски във временно окупираните територии на Донецка и Луганска област, които са най-боеспособни в сравнение с групировките, действащи на други направления на фронта. Въпреки това руското военно командване се опитва вече повече от година, но засега не успява да изпълни поставените от Кремъл задачи. Напротив, може да се каже, че на това направление на фронта, благодарение на ефективната стратегическа отбранителна операция на украинските отбранителни сили, ресурсите на руската армия се унищожават в най-голям мащаб. Така например неотдавна край Угледар бе нанесено поредното поражение на руската групировка, което временно принуди руснаците да се откажат от настъпателните си намерения.

Важни места по отношение на унищожаването на руските ресурси са Маринка (вече напълно унищожена) и Авдеевка. Първият град (или по-скоро това, което е останало от него) е символ на устойчивостта на украинските сили: руснаците не са успели да напреднат в този район от началото на войната. Вторият град също не може да бъде превзет от руснаците, затова те се опитват да го обходят.

Бахмут заема специално място в унищожаването на ресурсите на руската армия. Освен че на този град се падат повечето руски загуби, на него се пада и по-голямата част от оборудването, което се изпраща в зоната на войната, за да компенсира загубите и да възстанови боеспособността на частите. Като се имат предвид настоящите възможности на руската армия да компенсира загубите във въоръжението и техниката, е възможно да се компенсират не всички, а само част от нуждите, за частите в района на Бахмут. Групите в другите направления на фронта са принудени да се задоволяват с остатъци. И то не винаги, което само подчертава актуалните проблеми при снабдяването на руската армия.

Като цяло ситуацията около Бахмут е доста показателна в контекста на това как само един град, в който се водят боеве в продължение на девет месеца, може да повлияе на положението по цялата фронтова линия.

Въпреки гореспоменатите проблеми руснаците не са намалили натиска върху Бахмут. В града и около него се водят интензивни боеве. За да попречат на руските войски да напредват, украинските части разрушиха два критични моста край Бахмут – през река Бахмутска в североизточната част на града и по пътя Хромове-Бахмут на запад от града.

Въпреки трудната ситуация, изтеглянето на украинските части от града все още не е осъществено. Освен това на 6 март президентът Зеленски проведе редовно заседание на Ставката на главнокомандващия, на което беше обсъдена ситуацията около Бахмут. Генералите Залужний и Сирски се изказаха в полза на продължаването на отбранителната операция и по-нататъшното укрепване на украинските позиции в града. Самият генерал Сирски, който отговаря за отбраната на този район, след като за пореден път посети Бахмут, заяви, че значението на удържането на Бахмут само нараства. „Всеки ден на отбрана на града ни позволява да печелим време за подготовка на резервите и за подготовка на предстоящите настъпателни операции. В същото време в борбата за тази крепост врагът губи най-подготвената и боеспособна част от силите си – щурмовите отряди „Вагнер“ – каза той.

Като цяло, предвид гореизложеното, може още веднъж да се констатира, че т.нар. голяма руска офанзива с огромните си човешки ресурси и количественото предимство пред украинските сили във въоръжението и техниката всъщност се свежда до улични сражения за отделни населени места, по време на които активно се изчерпват ресурсите на руската военна машина. Следователно е малко вероятно руското военно командване да може да докладва в близко бъдеще на Кремъл, че е изпълнило задачата си да достигне границите на Донецка и Луганска област.

Поредна масирана ракетна атака срещу Украйна

Новината: През нощта на 9 март и сутринта Русия извърши поредния масиран обстрел на украинска територия с помощта на ракети и безпилотни самолети. По-конкретно бяха извършени 81 изстрелвания на различни ракети: 28 изстрелвания на крилати ракети с въздушно базиране Х-101/Х-555, 20 изстрелвания на крилати ракети с морско базиране „Калибр“, 6 изстрелвания на крилати ракети с въздушно базиране Х-22, 6 изстрелвания на крилати ракети с въздушно базиране Х-47 „Кинжал“, 8 изстрелвания на авиационни управляеми ракети: 2 на Х-31П и 6 на Х-59, 13 изстрелвания на зенитни управляеми ракети С-300. Освен това са извършени 8 изстрелвания на безпилотни летателни апарати Shahed-136/131.

Украинските отбранителни сили унищожиха 34 от общо 48 крилати ракети X-101/Kh-555 и Kalibr, както и 4 БЛА Shahed-136/131. Освен това 8 управляеми авиационни ракети X-31P и X-59 не успяха да достигнат целите си в резултат на контрамерките, организирани от украинските сили.

При ракетното нападение загинаха цивилни граждани и са повредени жилища и енергийна инфраструктура. В Запорожската атомна електроцентрала е имало застрашителна аварийна ситуация. В някои региони и градове се появиха проблеми с електроснабдяването.

Реакцията в Киев: Украинският президент Володимир Зеленски нарече тактиката на руските сили за обстрел на цивилни граждани „жалка“. „Врагът изстреля 81 ракети в опит отново да сплаши украинците, връщайки се към жалките си тактики. Окупаторите могат само да тероризират цивилното население. Това е всичко, което могат да направят“, заяви Зеленски.

От своя страна руското министерство на отбраната определи ракетната атака като ответен удар за терористичните действия в Брянска област. „В отговор на терористичните действия в Брянска област руските въоръжени сили нанесоха масиран ответен удар“, се казва в изявление на пресслужбата на министерството.

Защо е важно: Като начало трябва да се отбележат редица особености, установени при тази атака:

– Руснаците продължават да усъвършенстват тактиката на комбинирани многоцелеви удари с различни оръжия;

– Въпреки очевидното наличие на повече боеприпаси, последната ракетна атака не е по-мащабна от средната от 10 октомври 2022 г. насам. В същото време този път са използвани по-уникални и скъпи ракети, които все още не могат да бъдат свалени от украинската противовъздушна отбрана;

– Голямото разнообразие от ракети по време на последната атака може да означава, че по този начин руснаците се опитват да усложнят украинската система за противовъздушна отбрана. Особено внимание заслужава използването на шест ракети X-47M2 „Кинжал“. При последната атака са използвани толкова много от тях, колкото през цялата 2022 г. Очевидно е, че като се има предвид оскъдността и уникалността на тези ракети, използването им е извършено именно с разбиране на проблема с проникването през украинската ПВО.

– Ефективността на украинската противовъздушна отбрана продължава да бъде доста висока. Наличните ѝ средства ѝ позволяват да поразява повечето ракети, дори при масирана атака.

Освен това последното ракетно нападение срещу Украйна показа интересна ситуация при руснаците с ракетоносците. На 9 март бяха задействани 10 бомбардировача Ту-95 с по 2-3 ракети Х-101/555 на самолет, вместо по 8-16. Това потвърждава факта, че сега руското военно командване се опитва да не претоварва Ту-95, поради износването им не само на силовите агрегати, но и на планера. Следователно, дори при максимално натрупване на боеприпаси, възможностите на самолета не позволяват на руснаците да извършват повече от средните ракетни пускове.

Очевидно е също така, че въпреки очевидните трудности при използването на ракетоносците с пълен капацитет поради очевидното им износване, руското военно командване не се е отказало от плановете за нанасяне на удари по критичната инфраструктура в Украйна.

Също така, въпреки факта, че руснаците изпитват известен недостиг на някои видове ракети, за което свидетелстват паузите от две седмици или повече между масовите изстрелвания, руският военнопромишлен комплекс все още може да поддържа средна производствена скорост от до 40 ракети Х-101 и до 20 ракети Калибър на месец.

Шойгу побеждава Пригожин и неговия Вагнер

Новината: На 5 март Евгений Пригожин, собственик на руската ЧВК „Вагнер“, заяви, че ако войските му се оттеглят от Бахмут, „целият фронт ще се разлее до руските граници, а може би и по-далеч“. В новото си видео той твърди, че в такъв случай властите ще обвинят Вагнеровците за поражението, тъй като отстъплението им от Бахмут ще предизвика „пружинен ефект“ и украинските сили ще продължат напред.

„Те ще кажат: група наемници убедиха Путин в своята необходимост (но всъщност ние бяхме повикани), впоследствие – групата наемници не се съгласи с държавното ръководство и рязко отскочи назад. И тогава сработи „ефектът на пролетта“: активизираната украинска армия отляво и отдясно обходи фланговете и се фокусира върху „ЛНР“, помете Луганск, помете Краснодон, проби на руска територия, (руската – бел. ред.) армия беше принудена да стабилизира фронта, а фланговете бяха обсипани. След това падна Крим, още много катаклизми“, прогнозира Пригожин.

Той добави, че именно ЧВК „Вагнер“ е „циментът“, който не позволява на врага да пробие. На този фон Пригожин за пореден път се възмути, че руското министерство на отбраната не дава на наемниците му боеприпаси и оръжие, и поиска да реши проблема с „глада за снаряди“, като заплаши да изтегли ЧВК от Бахмут.

По-късно, на 10 март, се появи новина, че ЧВК „Вагнер“ е открила центрове за набиране на наемници в повече от четиридесет руски града. Това са предимно спортни клубове – клубове за бойни изкуства, клубове за борба и стрелба.

„Въпреки колосалната съпротива на ВСУ, ние ще продължим напред. Въпреки прътовете в колелата, които ни пробутват на всяка крачка, ще ги преодолеем заедно“, цитира пресслужбата думите на Пригожин.

Защо е важно: Очевидно конфликтът между руското министерство на отбраната и ЧВК „Вагнер“ е достигнал финалната линия. Министърът на отбраната Шойгу и неговото министерство устроиха на вагнеровците истински „глад за снаряди“, а освен това взеха под крилото си набирането на пленници на фронта, като по този начин лишиха ЧВК „Пригожин“ от основния им източник за попълване на човешкия ресурс. Затова Пригожин е принуден да търси други начини за решаване на въпроса с „пушечното месо“ за своя Вагнер. Това обяснява откриването на центрове за набиране на наемници за Вагнер на базата на спортни клубове. Трябва да се отбележи, че по този въпрос Пригожин, като ярък представител на престъпния свят от 90-те години, решава да следва отдавна изпитан път: именно в спортните клубове лидерите на организираните престъпни групи в Русия от 90-те години набират своите „войници“.

„Гладът на бойното поле“ и лишаването на Вагнер от важен и сравнително достъпен източник на човешки ресурси е отмъщение на Шойгу и Герасимов към Пригожин за публичните унижения, които си е позволил, когато така наречената СВО е била командвана от Суровикин, а Вагнер е имал неограничен достъп до ресурсите на Министерството на отбраната. И сега всичко сочи, че Шойгу и неговото ведомство сериозно се занимават с „решаването“ на въпроса с Пригожин и неговия Вагнер.

„Решаването“ на този въпрос е съвсем близо до Бахмут, където се убива бойният потенциал на ЧВК на Пригожин. Всъщност след Бахмут „Вагнер“ никога повече няма да бъде същият и руското министерство на отбраната полага всички усилия това да е така.

Важно е да се отбележи, че въз основа на факта, че „Вагнер“ е изчерпал „пушечното месо“ под формата на пленници и вече не може да набира нови, „Пригожин“ сега е принуден да участва в „пушечно-месни вълни“ към украинските позиции с участието на по-професионални наемници, които преди това са били предимно на втора линия. Това се дължи на факта, че Бахмутският плацдарм вече не се командва от Пригожин, а от командири на редовни части на руската армия. И сега те подтикват „вагнерианците“ към щурмове на първа линия, само с една разлика: вместо пленници в щурмовете участват остатъците от професионалния гръбнак на „вагнерианците“. Това се потвърждава по-специално от докладите на украинските военни, отбраняващи се в Бахмут, че професионалният компонент сред щурмуващите града „вагнерианци“ в последно време значително е променил качеството си. Според тях, за разлика от пленниците, които не са имали дори елементарни бойни умения и просто са обстрелвали украинските позиции, сега тези позиции се обстрелват от тези, които очевидно имат тези умения.

Като цяло конфронтацията между руското министерство на отбраната и ЧВК „Вагнер“, последица от която е фактическото избиване на ресурса на последните край Бахмут, оказва негативно влияние върху позициите на руските войски в този район и отслабва бойния им потенциал. За украинските сили, напротив, подобна конфронтация между руските групи за сигурност има положителни последици, тъй като създава по-благоприятни условия за бъдещите им настъпателни операции.