Длъжности лица и публични личности трябва да имат по-голям толеранс към езика по техен адрес

Делата шамари от доста време са разпознаваеми в Щатите и Канада, но това са държави с друга правна система. Дефиницията за тях гласи: “съдебни производства, образувани във връзка с участие на обществеността, които са напълно или частично неоснователни и чиято основна е цел е да се предотврати или ограничи или санкционира участието на общността“. Тук разпознаваме Медиапул. Признаците според дефиницията са: „непропорционалният, прекомерен или неразумен характер на иска или на част от него“ – а тук разпознаваме ищеца Левинс, предявила иск за 1 млн. лв. В Медиапул работят около 11 журналисти, които ако наистина бъдат съдени, този 1 млн. би означавал те да приключат дейността си и да влязат в ликвидация. Делата шамари обикновено се водят от корпорации, фирми и влиятелни личности. Целта им е именно те да не могат да бъдат спечелени, като делото се протака. Всички знаем, че е напълно реалистично едно дело да върви 10 години – идеята е подсъдимите да не могат да се концентрират върху работата си. Това коментира в студиото на Алтернативата Захари Янков, правен консултант в Българския център за нестопанско право.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

В началото на 2000 г. България е била осъдена по две дела по един и същи казус – медия в Бургас, разкрила корупционна схема за лекарска комисия, вкарваща деца в определени гимназии по линия на увреждания. Лекарите съдят журналистите за клевета по НК и за неимуществени вреди. България е осъдена през 2011 г. Нелепото в България относно наказателната отговорност е, че според НК имаме квалифициран състав, когато обидата или клеветата е насочена срещу длъжностно лице, сиреч то има по-висока защита, отколкото обикновения гражданин. А това е така, защото трябва да се остави възможност на журналистите да критикуват.
Имаме и случаи с обратния казус. Наскоро съдия от Луковит осъди медия, защото не са посочени източници, а само груби твърдения срещу личността ѝ. Но съдът не е мястото, където да се решават подобни спорове. Длъжности лица и публични личности трябва да имат по-голям толеранс към подобен тип език спрямо тях.
Сама по себе си Европейската директива няма да ни реши проблемите. За вътрешните ни казуси, какъвто е Медиапул – Левинс, тя няма да намери приложение, но ни дава посока и при воля на държавата могат да бъде инкорпорирана и за вътрешни казуси. В момента става дума за гражданско-правен казус, защото е срещу юридическо лице. Възможно е и в зала да тръгнат срещу конкретни журналисти.
Добра идея е в такива дела да стъпва и трета страна – примерно сдружение на журналистите. Така подкрепата ще е по-голяма. Държавата няма да нарежда на ответника коя организация да покани. В момента това не е допустимо. Друга възможност е на най-ранен етап ответникът да заяви, че това е дело шамар и да обърне доказателствената тежест.
Обучението по темата е дейност, която тепърва ще се развива в България – трябва да разпознаваме подобни дела, за да имаме представа за феномена. То ще разглежда конкретно наказателни дела за клевета и обида, искове за непозволено увреждане – граждански дела, и защитата на личните данни. Ще има и гост лектори.
Делата за клевета и обида ще се увеличават. В миналия парламент имаше опит да се премахне квалифицирания състав по тях. Имаше голям отпор срещу законопроекта. Остаряла идея е, че трябва да пазим онези, към които трябва да сме най-взискателни – за да не бъдем осъдени със солидна глоба и де факто да се окажем престъпници с присъда, заради това, че сме засегнали някого, посочи в заключение Янков.