„Снаряди няма, но вие се дръжте!“*

Путин все повече в китайска орбита, но без военна поддръжка

*“Пари няма, но вие се дръжте!“ е лаконичният отговор, който Медведев дава през 2016 г. на пенсионери от Крим, които се жалват че не им се изплащат пенсиите.

Визитата на Си Дзинпин в Москва беше дългоочаквано събитие от Кремъл. Донякъде в разрез с протокола, информацията че китайският лидер „може“ да направи държавно посещение в Русия излезе за пръв път не от китайското правителство, а от руския посланик в Пекин, още през ноември миналата година, дни след като руските окупатори бяха прогонени от десния бряг на р. Днепър в Херсон. Оттогава чак до средата на март 2023 г. въпросите на руски журналисти към представители на китайското външно министерство ще се състои ли срещата, кога и колко ще продължи не получаваха конкретен отговор.

В навечерието на посещението Путин и Си публикуваха статии, всеки в съответния официоз на другата държава. Съпоставяйки текста на Путин във в. „Народен ежедневник“ (тук на руски) с този публикуван от Си в „Российская газета“, вижда се доколко неравнопоставено е партньорството между двамата диктатори и колко се разминават целите на посещението от руска и от китайска гледна точка.

Путин старателно подчертава личното си приятелство и дълготрайните близки отношения, които уж има със Си. Но текстът на Си, както и поведението му по време на посещението са доста по-формални и определено отсъства личен момент. Путин отделя параграфи в които описва Си като свой личен добър приятел, и при всяка възможност публично се обръща към него с „приятелю“. Без реципрочно фамилиарничене, Си говори за здравото партньорство между държавата Китай и държавата Русия. За по-сдържаното отношение на Си безспорно играе роля и статутът на Путин на обявен за издирване за военни престъпления.

В резултат от неуспешната за Русия война в Украйна, Путин и Си напълно очевидно вече са играчи в различни категории – първият с регионална, вторият с глобална значимост.

В моменти пълни с историческа ирония, президентът на държавата-правоприемник на СССР се впуска в антиколониална риторика на страниците на китайски вестник. Путин посочва изрично САЩ и НАТО като враговете Русия, Китай и на другите страни справедливо борещи се да утвърдят „многополярния свят“ на мястото на доминирания от Америка.

Тук може би е удачно да изтъкнем, че в същото време докато Путин протестира срещу колониализма, окупационните сили в Украйна налагат употребата на руската рубла и отказват да изплащат пенсии и помощи на украинци без руски паспорти, а от своя страна самият Путин защитава идеята търговията между страните-„антиколониалисти“ да се осъществява в… китайски юани. Колониализмът действително е жив, но не там където го търси руският президент.

Докато Путин громи „новия колониализъм“, Си е този който прави заявка за глобално лидерство. Някогашна колония, превърнала се днес във втора световна икономика се обгражда с пояс от антизападно настроени диктатури в състав: Русия, Северна Корея, Иран, Саудитска Арабия.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Разбираем е стремежът на Путин да изтъква извънредно близките връзки, които има с китайския главен секретар. Основните цели, които руският президент преследва на тази визита са да покаже пред ЕС и САЩ че има „силни приятели“ и да търси военна помощ от Си под формата поне на артилерийски амуниции, които Русия не може да произвежда в нужните обеми и без които руската армия се отказва безвъзвратно от способността си да настъпва, както и до голяма степен и от възможност да се отбранява на окупираните украински територии.

Политика на Русия от самото начало на войната е да търси географско разширяване на конфликта и да провокира отварянето на нови горещи точки – в Тайван, в Сирия, на Балканите – с цел да отвлича вниманието и ресурсите на западните общества и политически елити от варварското си нападение над Украйна.

От своя страна Си не би могъл да е с по-различни приоритети от тези на Путин. Той е ангажиран да извади имидж на миротворец пред западното обществено мнение, да закрепи отново доверието в Китай като дестинация за инвестиции, от чието оттичане включително, но не само, страда китайската икономика. По никакъв начин в плановете му не влиза да окаже такава подкрепа на руската инвазия, която би поставила Китай под санкции.

Си посети Москва не за да се договори с Путин за военна подкрепа във война за две провинции в Донбас. Провинции, които така или иначе никой няма да позволи на Путин да вземе – нито Украйна нито западните й партньори. Кръгозорът на Китай вече е много по-широк.

Обратно – в интерес на Китай е да съхрани режима на Путин в Русия и разчетът е, че това е по-осъществима задача ако се прекратят военните действия, а не ако се подклаждат с доставки на оръжие.

Разминаващият се дневен ред между двамата доведе дотам че докато Путин се заканваше на НАТО и САЩ, Си възхваляваше готовността на Русия да встъпи в мирни преговори.

Особено впечатляващо беше пожеланието за успешно преизбиране на президентския пост, което китайският лидер отправи към Путин. На първо място, трудно е да минеш за неутрален арбитър между воюващи страни ако на всеослушание си споделил колко ти допадат политиките на агресора. На второ място, лидер на водеща страна да изразява открито предпочитанията си кой да управлява друга страна, само по себе си заприличва на намеса във вътрешната политика. Още повече че Си изрази увереност, че Путин ще бъде преизбран без още самият Путин да е обявявал официално кандидатурата си. Неволно изплува аналогията със срещата на Путин с Янукович и посочването му като предпочитан победител в изборите.

За Си е подчертано важно да има един президент в Кремъл съгласен с китайския глобален дневен ред. Така афишираното приятелство между лидерите, що се касае до китайския вожд, минава през взаимната дипломатическа поддръжка в различни формати, както и през стоковия и особено научно-техническия обмен. Оттам произтича и „приятелската загриженост“ за Путин, който по всички трезви преценки е затънал безнадеждно в Украйна.

Докато за Путин помощта трябва да идва преди всичко в снаряди, максималното което Си е склонен да даде е подкрепа за руския стремеж конфликтът да се замрази, ако възможностите не позволяват да се постигнат зададените военни цели. От голямо значение е и продължаващата китайска експанзия в изоставения от ЕС и САЩ руски пазар, която Си е така добър да разрешава, доколкото тя носи някаква краткосрочна икономическа помощ на Русия. Със средствата на “меката сила” Си извършва в Русия това, което Путин се опитваше да извърши в Украйна от началото на управлението си.

Какво в крайна сметка беше договорено, когато двамата диктатори се разделиха?

По всичко изглежда, че са подписани само споразуменията, които са били договорени на експертно ниво още преди посещението. Това означава, че Путин нито е получил търсената военна подкрепа, нито дори някакво изостряне на риториката от страна на Си по адрес на западните страни подкрепящи Украйна. Последното поне би било забелязано незабавно, защото по дефиниция трябва да бъде публично.

Подписаните споразумения и изразените намерения за продължаващо икономическо обвързване сочат, че Си Дзинпин ще продължава да получава от Русия това, което е нужно за захранването на Китай като новия флагман на несвободния свят. Това са суровини за китайската промишленост, поддръжка в ООН, “технологичен обмен” в полза на Китай, китайско участие в строителни проекти, в усвояването на Арктика. И не на последно място – възможност китайските производители да навлязат на руския пазар с продукция от сървъри и лаптопи, през козметика, до автомобили.

Няма видими признаци да е постигнато разбирателство Китай да предоставя оръжия и боеприпаси за руските въоръжени сили. Няма и как това да бъде извършено тайно. Мащабите на военно снабдяване, в каквито то е нужно на руската армия, са такива че то няма как да бъде извършвано в значим размер от Китай без да бъде забелязано от целия свят, което би довело до крайно нежелани за Си последици. Китай бързо би попаднал под западни санкции, а в политически план лидерът на новия антизападен блок би се оказал “пришит” към отритнатия от света руски диктатор Путин, прясно обявен издирване от Международния наказателен съд във връзка военни престъпления.

Срещата Владимир Путин – Си Дзинпин показа степента на китайската доминация над Русия и безпътицата на руския режим, освен в посока към все по-изразен сателит на Китай. Изводите от нея повдигат завесата над въпроси като тези за изхода от военната кампания, на самата война и за бъдещето на режима на Путин, но те са предмет на отделен текст. Оставяме в заключение едно от няколкото енигматични изказвания на главния секретар Си Дзинпин, отправено към Путин, а и към всички нас – “Идат промени, каквито не е имало от сто години и ние сме тези, които ги задвижват!”

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940