Няма да се уморя от избори – никой друг не може да решава вместо мен

Помислете само – България отново е на кръстопът и отново сме в безпътица. Над 50% от нас решават да не гласуват и да минат пас. И така се получава българската матрьошкина демокрация, едни 9-10 процента от гласовете решават кой “ще победи” на изборите. А след това имат претенциите да управляват с всички сто процента. Дискредитират ли се така изборите? Не, дискредитират се самите избиратели. Така както чакаха да им дойде свободата, така искат да им дойде демокрацията, после ще чакат някой друг да им произведе и богатството, и справедливостта. Затова няма да се уморя да ходя на избори и да гласувам. Защото никой друг не може да решава вместо мен.
Ако съм несвободен причината е в мен, не съм се борил.
Ако съм беден или недостатъчно богат – отново причината е основно в мен.
Ако съм бил ограбен, пак има моя вина, защото не съм направил достатъчно – грабителите да не могат да просъществуват и тяхното право и морал да не станат норма.
Ако сега имаме президент, който се опитва да отмени парламентарната демокрация, пак причината е, че допуснахме за миг той да ни излъже, че е от нас и се бори за Истината и за Правдата.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Не е Борисов виновният за неговото благоденствие и тежка сянка над българския политически живот, а тези, които го избраха, наред с журналистите и социолозите, които го възпяха. Нима не знаехме, че е човекът с двойно дъно, че мечтата му е да работи в ДС и че напуска “органите” защото не иска да напусне БКП? Знаехме, че задкулисието започва да го подготвя като резервен вариант още по време на правителството на ОДС на Иван Костов, именно за да осуети и подмени реформите, и като алтернатива на алтернативата Симеон Сакскобурготски.

И всичко тръгна от онзи “исторически компромис” от февруари 1997 година, когато в името на социалния мир силите на Промяната решиха да простят и да не изправят на съд БКП и лидерите ѝ за поредната катастрофа, която причиниха. Нямаше виновни, нямаше осъдени.
Днес Борисов иска същото – ще се съгласи да сътрудничи, ако му простят – като на Виденов, Гечев, Първанов, Станишев, Добрев. И така възмездието изчезна от политиката и от изборната философия – вече всички политици са недосегаеми.
Гешев също не е нищо друго освен възползващ се от заложените мини в тази конституция, която сами си приеха – заложените мини, които гърмят.
И днес се залагат мини. Но най-голямата мина, която ни заложиха, е че искат индулгенция и безнаказаност, искат да наследяват и получават власт като абонамент. Като монарси. Новите аристократи на прехода – Борисов и Радев, Пеевски.
Преди много години можех да протестирам само с неучастие – това беше правилото при тоталитарната система.
Днес нямам право на това – затова няма да се уморя да участвам в избори и да избирам. Понякога мога и да греша, но това са моите грешки и моята отговорност. Знам със сигурност обаче, че не съм избягал от нея, като оставя другите да правят моите избори.
В неделя ще застанете пред съвестта си, пред децата си и пред България и ще избирате – да бъдете или да не бъдете – по Хамлет.
В понеделник – ще трябва да живеете с този избор.