Безсилната ярост на Борисов

Всички ние гледаме с интерес данни от статистика и социологически проучвания. Колко дълго живеем? Къде пътуваме? Връщаме ли се оттам след като пътуваме? Колко често ходим в болница? А от нея колко често се връщаме, веднъж попаднали там? Какво ядем? По колко деца имаме? Кога ще се стопим като нация? Какви нарушения на пътя правим и с колко промила ги правим? Впрочем и децата и нарушенията по-лесно се правят с по някой друг промил, но за това с децата статистика няма. Всичко е анекдот.

Все числа, проценти, ние гледаме, цъкаме с език. Учим любопитни факти. Но най-любимото социологическо проучване се пада това преди парламентарни избори. Поднася ни се поредна класация, кой „печели“, кой „губи“, кой е първи, кой не се класира… Като че гледаме спортна проява, нямаща отношение към ежедневния ни живот (всъщност има голямо, но нейсе).

Докато повечето от нас се забавляват обаче, има и хора, на които никак не им е до веселие. Вземете например бившия премиер Бойко Борисов. Ако повечето български избиратели гледат изборите както биха гледали футболен мач без значение, то Бойко Борисов се държи едновременно като запалянко и играч в собствения си бенефис. Но най-вече, като че ли едновременно с това е заложил и гигантска сума пари на точен резултат от мача. 

Момент! Ще кажете, че поне едно-две от тези сравнения са обективни факти. И ще сте прави!

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

 

В такъв случай, може би трябва да се отнасяме с малко разбиране когато на цитирано рутинно заяждане на политически противници от Борисов изригва поток от вулгаризми? Може би, но лично аз не смятам да проявявам разбиране. От нецензурния му изблик аз разбрах друго.

Борисов знае, че е изгубил изборите.

Бяхме свидетели на безсилната му ярост от факта, че знае че ги е изгубил. 

Първо, веднага се хвана за темата с ареста. „Гузен негонен бяга“, казва поговорката. Асоциацията му ясно показа от какво наистина се притеснява.

Усети ли се или не, но Борисов изрази готовност да „го арестуват“ пак. Кои са „те“? Излиза  че той вече се е примирил, че няма да управлява. Каза си – ето, няма да получа имунитет, нека ме арестуват. Тоест, дори собствените му очаквания не включват това да участва в изпълнителната власт. Дори водещият не усети какъв журналистически пробив направи като подведе Борисов да даде такава откровена прогноза за резултата.

Второ, потокът на мисълта му даде да се разбере доколко сериозни са били всякакви разкази за подкрепа на малцинствено правителство по „евроатлантическа линия“. Няма как днес да ги наричаш пияници и наркомани, а утре да кажеш че ще подкрепяш правителството им без да участваш. Вече и на децата е ясно, че такава „подкрепа“ се дава до момента в който Борисов ще е готов да им направи „Слави Трифонов“ – да предизвика вот на недоверие по повод на нещо, което е сънувал снощи и да повтори историята от 2022 г.

Трето, пътьом Борисов ни напомни, че унижението от неговото премиерстване не е по-малко от унижението от Радевото президентствуване. Голяма услуга за тези избиратели, които вярват че са пред избора „корумпирания евроатлантик – приятел с Путин“ или „НАТО-вския генерал съчувственик на Путин“. Той набързо им показа, че разлика няма. Унижението от премиерстването на Борисов е едно на ръка, но щетите нанесени от него имат и финансово и стратегическо измерение за страната.

ГЕРБ, както всяка друга партия, си поръчват проучвания за собствено ползване. Разбира се, Борисов няма нужда от социология, за да знае, че губи и то не с онзи един процент и половина, който показват „Маркет линкс“. Знае го от обиколките си по страната и от срещите си с хора. Той най-добре знае защо обикаляше по селата с „джипката“ и че отдавна не може да направи партийно събитие в София.

Какво ново знаят избирателите – че Борисов е корумпиран и на свой ред корумпира? Ами. Винаги сме знаели, че където е Борисов, там са и корупционните схеми. И тези които не гласувахме за ГЕРБ, и почти всички от онези, които гласуваха за ГЕРБ. Това, което се промени е, че се появи вариант за управление, при което пада данъкът „феодализъм и корупция“. Излиза по-евтино без корупция. А българинът обича евтиното. 

Така, поставен в конкурентна среда, политическият модел „Борисов“ не може да вирее. ГЕРБ падна от власт не защото политиките им се провалиха, а защото Борисов в крайна сметка стигна лимита на възможностите си да задушава политическата си алтернатива преди тя да успее да се консолидира. Когато тя се появи, летвата „по-добър от ГЕРБ“ беше паднала толкова ниско, че и Мая Манолова можеше да я прескочи, камо ли възпитаници на Харвард.

Трябва да сме честни пред себе си – не само Борисов е заложил много на изхода от изборите. Колкото по-сериозно се отнасяме към избора си, толкова по-скоро ще започнем да печелим от него.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940