Войната не се решава от България, а от много по-активни държави

Тези дни излезе доклад за състоянието на отбраната, в който директно се посочват хибридните заплахи, идващи от Русия. Всъщност хибридната война не мутира чак толкова. Това, което виждаме, са известни и вече прилагани модели на въздействие. Веднага след началото на войната, украинците биват призовани навсякъде, където видят маркировки – най-често кръстове, хиксове и т.н. – да съобщават на службите. Много бързо се разбира обаче, че този призив идва от руските тайни служби с идеята, че всички започват да се страхуват при всеки случай, когато видят нещо съмнително. Хващат се хлапета, драскащи по стени и пътища, защото някой им и е казал, че така могат да припечелят нещичко. Децата в случая са следствие. Началото със сигурност не е поставено от някой, на когото не му се е ходело на училище. Такива кампании с бомбени заплахи имаме в Украйна преди войната, в С. Македония във връзка с членството в НАТО и в Молдова, т.е. това не е нещо уникално. Основната идея е да се сее недоверие и несигурност в обществото и то в предизборна ситуация. Обектът не са училищата, а учениците и техните семейства и другото, разбира се, е да се отвлече вниманието. Ресурсът, вкаран в подобни кампании, е абсолютно незначителен – един или няколко фалшиви имейла. А отговорът изисква ангажиране на полиция, спецслужби и обществото като цяло. Това не е детска игра, коментира в студиото на Алтернативата военният експерт доц. Георги Цветков.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Протестът на зърнарите също е характерна схема, която няколко пъти видяхме да се разиграва. От едната страна са хората, надявали се да изкарат много по-големи печалби. От другата – по-дребни производители, които лесно се хващат на този разказ и за тях това е от критична важност предвид увеличаването на производствените разходи. На тях лесно може да им се представи враг – в случая не България или Русия, а Украйна. При хляба е същото като с децата – когато те са застрашени, се застрашава непосредствено и дълбоко всяко семейство. Врагът никога не е Русия. Зърнената сделка включва износа на украинско и руско зърно. Руското зърно наводнява пазара в света извън Европа. При цените има обща тенденция, т.е. няма случаи, при които радикално цената на зърното в света да пада, а в Европа да се вдига. Причината за общия спад на цените в Европа, който не означава падане под равнищата от 2021 г., се състои както в износа от Украйна, така и в износа от Русия. Въпросът е да има противник – в случая Украйна и Европа. И има лесно решение – да се спре вноса на зърно. При положение, че сме износител, никой не обяснява, че ще бъде доста сериозен проблем да спрем вноса от други държави. Къде ще реализираме зърното, което трябва да изнесем? Как си представяме, че едностранно спираме вноса, а същевременно никой не спира нашия износ. Нашето търговско салдо е изключително положително – ние сме износител на всевъзможни продукти към Украйна. В единия случай разчитаме, че ще защитим интересите на определена прослойка за сметка на работата на всички останали – това не е решение, а пропаганда. Ако някой каже, че това търговско салдо се дължи на износа на оръжия за Украйна, това няма да е вярно, защото износът през трети страни не се отчита.
В момента имаме решение на НС за предоставяне на оръжия на Украйна. Не се налага вземане на ново решение. За да се приложи добросъвестно то обаче, трябва да има изпълнителна власт, контролирана от НС, т.е. редовен кабинет. Имаше идея да се създаде специална комисия, която да следи по-отблизо на каква база се определя какво може да се предостави, но тя не се реализира. Не трябва да се заблуждаваме, че с едно ново решение въпросът ще се реши по различен от досегашния начин. Ясно е, че се поддържат определени запаси. Взето е правителствено решение за тяхното обновяване на стойност 350 млн. лв. Когато се определят нуждите какво да бъде държано като запас, това става на базата на разчети, определяни от изпълнителната власт. Така че най-вероятно решението е доста подсигурено. Ако беше друга изпълнителна власт, може би тази база щеше да е различна, но вероятно решението на сл. правителство е добре подплатено.

Вариантите да получим оборудване веднага, и то такова, което да е в наш интерес като количество и качество, са доста ограничени. Ако бяхме реагирали много по-рано, определено можехме да получим много по-добри условия за предоставяне на въоръжение. Сега изпадаме в ситуация, която ще бъде използвана от противниците на Украйна, когато предоставим едно оборудване да чакаме известно време преди да бъде произведено ново и буквално да ни бъде приспаднато от цената. Нуждите ни действително са сериозни.
Ясно е, че всяка помощ, отказана на Украйна, потенциално увеличава вероятността от руска победа, но добрата новина е, че тази война не се решава от България, а от много по-активни държави, които си вършат работата и използват възможности, предоставяни от големите западни съюзници за т.нар. триъгълни сделки. Ние не си вършим нашата част от работата, т.е. не започваме реална мащабна програма за превъоръжаване, като в същото време изпускаме възможностите за участие в добри триъгълни сделки, посочи в заключение доц. Цветков.