Преди да мислим за Европа, трябва най-после да се откъснем от Русия

Провинциализъм. Веднага скачам към обяснението. Приемаме, че това е факт. Достатъчно е да се види какво се говори, за да гръмне мълчанието по думата „война“ и по темата „война“. Провинциализъм, защото ние си знаем наше село и не можем да се досетим, че в момента политиката у нас не се прави в НС или в Президентството, тя се прави на фронта. Защото мисля, че всички ще се съгласят интуитивно, че ако беше започнала украинска офанзива и тя беше успешна, нямаше Възраждане да е на трето място. Може би щеше да е на мястото на партията на Трифонов. У нас се говори за конформистичен вот, но у нас най-масовият вот е келепирджийски – гледаш от кого смяташ, че като го избереш, можеш да кяриш, най-вече корупционно, и гледаш да избереш него. Мълчанието на евроатлантическите партии е политически инфантилизъм. Тъй като самият електорат се опитва всячески да не забелязва, че има война, не иска да преживее понятието „война“, за войната се говори като възможност за тия или за ония. Дейността на Манол Пейков не е политическо, а човешко мислене. Гражданското действие е политика, но това се отнася до онези малцина, които са граждани и държат да има гражданска политика; които смятат, че в деня на изборите гражданите имат властта и те правят политиката. Политическите партии се нагаждат към избирателите, защото се страхуват, че иначе ще бъдат неактуални и бламирани. Това коментира в студиото на Алтернативата д-р Деян Кюранов, политолог, автор на “Политспомени. Участник. Неравносметка на една лична политическа практика”.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Ще си позволя малко да препъна икономическата мисъл, защото тя се основава на „след това“. За пръв пат в човешката история „след това“ не е сигурно, защото един безумец като Хитлер беше много опасно нещо, но нямаше атомна бомба. А сега имаме безумец в Кремъл, който има ядрено оръжие и открито казва, че ако светът не му уйдисва, ще вземе да го гръмне целия, защото какъв е тоя свят без Путинова Русия?! Путин е готов да убие целия свят и себе си, ако не стане това, което иска. Затова засега не мога да си позволя особено много да мисля за „след това“ – нито политически, нито икономически, въпреки че не разбирам от икономика, но все пак.
У нас нагласата е: „Абе, ние нашето ще си го вземем.“. Ето взимаме си го сега – обявяваме, че не помагаме, но продаваме много интензивно къде оръжие, къде нафта…
Направих едно сравнение с войните на България 1912-18 г. – Балканската и ПСВ. В резултат на тези войни 1/3 от българските семейства показват, че имат загинал близък. Това става семейна история, това се предава. Войната е част от човешкото всекидневие. За разлика от това, след 1945 г. до 2022 г. България не е била част от някакъв военен конфликт. Според голяма част от хората у нас тя и сега не е. Да си спомним ВСВ, ситуацията много прилича: ние сме в една политическа коалиция, ние сме част от оста на Хитлер, но ние не воюваме против Съветския съюз. Сега сме част от НАТО, но не изпращаме помощ. Излиза, че нашите войници не са участвали, значи война няма. Това не е политиката на президента Радев, а това, което позволява политиката на президента Радев. Той го раздава интуитивно.

След ВСВ Жак Превер пише едно стихотворение, което за мен е първи опит да се осмисли войната. И това стихотворение, казва се „Семейно“, е за едно семейство, което не забелязва войната, въпреки че синът в даден момент е убит. Те продължават да си живеят, само че вместо на разходка, ходят до гробищата. Не е само у нас.
120-те интелектуалци, излезли с писмо вчера, са интуитивни реалисти и също усещат, че у нас една пряка антируска позиция би била губеща. Затова и там е изведено, че трябва да има коалиция на проевропейските партии. За съжаление си мисля, че това трябва да е коалиция на антируските партии и на антируското движение у нас. Защото преди да мислим за Европа, трябва да се откъснем най-после от Русия. А напоследък правим всичко възможно да се сраснем отново. Партиите не са много по-зрели политически, отколкото е електоратът им.
Защо казвам няма такива партии? Защото няма такива политики. А такива политики няма, защото в момента ситуацията е такава, че тя не се решава с политики. Тя трябва да бъде решена с, най-общо, обединени политически воли, които да кажат: „Това – не, това – да“, а политиките да ги мислят после. Но за да се стигне до такова категорично мислене, се иска доста акъл и по начало виждането, че България е отворена към света и че е част от света. Особено част от света, който Путин иска да убие.
Съюзниците ни искат от нас много неприятни неща. Не искат да ни подарят излаз на три морета. Вместо това искат да даваме пари за армия, искат когато ЕС и когато военният съюз НАТО е против Русия, и ние да сме против Русия. Това е много неприятно. Избирателите в България са се хванали със зъби и нокти за „невъвличане“. Мнозинството у нас вярват в това, независимо за кого гласуват.
Броят им може да се разбере чрез изследване от типа, каквито правехме в средата на 90-те години, когато съчетавахме количествена социология с политическа антропология и дори се опитвахме със социална психология; да смесим тези три извора и да се опитаме да прогнозираме нещата въз основа на това. Сега никой не го прави. За съжаление няма да го направят по повод войната, а по повод много лошото развитие на следващите избори. Тогава все на някого ще му хрумне. Ако обаче междувременно украинците нагънат здраво Русия, следващите избори вероятно няма да са толкова неприятни, колкото сегашните. И това е абсолютно оптимистично пожелание, посочи в заключение д-р Кюранов.