Нямаме санкционирана фирма с руско участие. Проблемът е очевиден, но без резултат

„Кремълският наръчник“, издаван от нас, се радва на голяма популярност в Брюксел, Вашингтон и страните от Г7. В България, вкл. и на Балканите, няма такова приемане и това е част от проблема. Съсредоточаването на вниманието на Запада е изключително важно и постепенно, бавно и мъчително, започва да си пробива път и тук. Проблемът не касае само медиите и свободата на словото. Русия и Китай използват дезинформацията като част от военните си стратегии. Конференцията показа, че вече започва да се формира това разбиране. Регионалните изследвания сочат, че България е в по-проблематична ситуация от гл. т. на възприемчивостта на информацията, отколкото страни като Сърбия. Като част от ЕС и НАТО имаме изградени структури и някои наченки на политики. Това, което гражданите трябва да разбират, без да нарушаваме свободата им на словото, е, че има страни, които са възприели България като неприятелска страна и това е част от военната им стратегия както за завладяване на Украйна, така и за спечелване умовете на хората. Това коментира в студиото на Алтернативата Руслан Стефанов, програмен директор на Центъра за изследване на демокрацията.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Водена от Германия, Европа дълги години вярваше в идеята, че търговията може да промени Русия към демократизация и случилото се с Крим и Донбас беше тотално игнорирано. Западът продължи да се държи сякаш нищо не се е случило. Наложиха някои изключително неработещи санкции – руски банки в Австрия се брояха за европейски; имаха подразделения по Балканите с куп съществени активи и срещу това нямаше реакция. Постепенно обаче, след 2014 г., се проясни разбирането, че Русия върви в тотално различна посока и че политиката за демократизацията ѝ не успява. Русия иска изцяло промяна на модела на взаимодействие – без ЕС, така че да може да се справи с отделните страни. С тази Комисия Европа разви както разбирането, че трябва да има обща отбранителна политика, която да отговаря и за дезинформацията, така и да се приложи План за демократизация. Механизмът за върховенство на закона осигурява разбирането защо е важно да няма стратегическо балансиране, както и да установим кои са нашите ценности: свобода на словото, свободна пазарна инициатива, разделение на властите и на частния от държавния сектор – всичко, което Русия не признава.
След септември 1944 г. съзнателният живот цели две поколения българи е минал в тотална пропаганда и дезинформация. За тях е естествено да черпят информация от Русия, която възприемат като истина. Наблюдаваме стратегическата слепота на българските политици, които така и не се опитаха да обяснят на избирателите си, че не непременно винаги интересите на България и Русия съвпадат. Възраждане бяха оставени да лъжат с всички наративи на Русия, без самите те да споменават името ѝ, поради самата му токсичност. Всички партии, с изключение тези на т.нар. градска десница, се опитваха да балансират и проявяваха стратегическа дуалност: даваме на американците въглищни централи, даваме на руснаците атомни. Подобен тип говорене отстояват както президентът, така и две парламентарно представени партии, а всички останали мълчат, защото са позитивно настроени спрямо Русия и Путин. Тази статистика се промени два пъти. Руският все още е вторият чужд език в България и не е нещо необичайно, но това създава проблем – политиците не обясняват какво коства на България да не е в Шенген и Еврозоната, защото ги е страх да не загубят гласове.
Няма прости и бързи решения. Фундаменталната роля за качеството на институциите е доброто управление и качеството на закона. Затова този дебат трябва да е изваден изцяло пред скоба. Основният проблем пред всяко едно чуждо влияние е концентрацията на власт: икономическа или политическа. Добре е да я няма, иначе те не функционират както трябва. Оттам трябва да се възвърне доверието в държавата и да се изградят институциите. Отговорът ни трябва да е комплексен – от цялото общество. В момента обаче нямаме такъв отговор. Ако видите цялостния ни комплекс от закони за националната сигурност, ще видите че вътре се говори за икономическа, енергийна и социална сигурност и т. н., но проблемът е, че липсват механизми за осъществяване на контрол. Трябва да се направи така, че да няма репресия спрямо легитимно избрана партия преди това да е добре доказано. Но ние нямаме тези механизми, т.е. само най-грубите инструменти.

Много хора си мислят, че санкциите Магнитски се случват изведнъж, но там има процес и те се разглеждат детайлно от Конгреса и Департамента на САЩ, както и от Правосъдното и Финансовото им министерство. Знаейки, че България има огромна уязвимост спрямо Русия – корупционна и икономическа, те подхождат с разбиране. У нас няма нито една санкционирана фирма с руско участие. Това са уязвимости – в съдебната система, в службите за сигурност, в правителството, в парламента. Проблемът е очевиден за всички, но системата не произвежда резултат.
Трябва да сме много чувствителни, когато се въвеждат регулации, особено в страни със слаб режим на върховенството на закона. Европа въведе определени правила, създаващи възможност страните да ги въведат, без това да се разглежда като цензура и намеса. Социалните медии водят до тотална поляризация и вместо да се изразяват в дебат, предизвикват втвърдяване.
Големите мрежи са много внимателни, тъй като става въпрос и за големи приходи. При американските мрежи като Фейсбук и Туитър, малко или много, се върви към някакво разрешение. Проблемът са китайските мрежи като Тик-ток, както и Телеграм, където безпрепятствено тече руска пропаганда. Един от най-големите в света медийни конгломерати е Газпром. Той владееше медии, включително имаше и акции в Евронюз. Така че дълбочината на проникване е огромна. Има дребни и незначителни телекомуникационни компании, които Русия през Газпром купуваше в европейски страни. На тяхна база се създадоха стотици хиляди сайтове, които пускаха една и съща информация под различна форма и това влиза в социалните медии. Ако човек няма защита, прочита от пет различни източника едно и също, а това е замъглена истина. Словакия, например, затвори десетки хиляди такива сайтове, нарушаващи всякакви етични правила на журналистиката. Медиите, които трябва да изпълняват пречистваща функция, всъщност не филтрират. Българските медии осигуряват също толкова голямо проникване на официалния руски източник през цитати, както и сръбските медии. Изоставаме в тази борба много и на много нива, а основният проблем е липсата на политическо лидерство, което да позволи да наваксаме, посочи в заключение Стефанов.