Трудно е да посочим страни в Еврозоната, които спазват маастрихтските критерии

Самият референдум не е с партия или конкретна организация, а инициатива, целяща постигането на целта. Ако имаше и други партии освен Възраждане, които биха се включили, с удоволствие щяхме да участваме и с тях. Когато сме съгласни с някого, работим с него, когато не сме – не работим. Не мисля, че някой в НС не лъже. И от двете страни се говорят неистини. Ако трябва да сравним двата режима – валутния борд, който имаме в момента, и евентуалното членство в Еврозоната, очевидно е, че този, който е разписан в закона за БНБ и който може лесно да бъде сменен от представителя на суверена, а именно народните представители в Парламента, е значително по-независим от система, в която фактически излизането не е разписано поне по правен път. Става въпрос за Еврозоната, т.е. ако трябва да сравняваме едното с другото, със сигурност запазването на валутния борд е по-суверенна система. Това коментира в студиото на Алтернативата Стоян Панчев от Либертарианското общество.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

От една страна имаме технически въпрос, който не е формално разписан, но има идеи; от друга страна е политически въпрос – как да напуснеш Еврозоната, когато не си Германия. Оказа се, че е много трудно, особено ако си влязъл в онази спирала на дълг, която всъщност Еврозоната стимулира.
Най-добрата ситуация би била, ако Еврозоната стане съвет, но всъщност посоката на вървене е точно обратната. Ние дори в момента нямаме спазване на маастрихтските критерии. Трудно е да посочим страни в Еврозоната, които ги спазват. Те са създадени така, че да не позволят проблемът по линията на теорията на Мантел да се реализира, както стана в Гърция – имаме под 3% дефицит и под 60% дълг. Има страни в Еврозоната, които никога в историята си не са спазвали маастрихтските критерии. Посоката на движение вместо да се подобрява – вместо повече страни от Еврозоната да държат дефицит под 3%, да намаляват дълга си към БВП – се движат в обратната посока. Единственият период на намаляване всъщност беше последните две години, заради изключително високата инфлация. Ние все още нямаме някаква предприета програма вътре в Еврозоната за връщането на целия валутен съюз. Ако теоретично можем да поставим някакви параметри за добре функциониращ валутен съюз, това нещо е точно обратното на ситуацията в Еврозоната.

Критериите трябва да се спазват не само когато се опитваш да влезеш в Еврозоната, но и в целия период на престой в нея. Това е парадоксът на влизане и участие в Еврозоната. Това, което се изисква, за да влезеш в Еврозоната, в общия случай почти всичко е полезно за стопанската политика на страната. Проблемът е случващото се след това, когато всички тези изисквания изчезват, особено по линия на дефицита и на дълга, и се започва субсидиране на дълга вместо ограничаването му.
Така, както е формулиран референдума, е за отлагане на членството в Еврозоната с 20 години спрямо днешна дата и без да имам юридическите познания, ще видим в крайна сметка какво ще каже КС, защото това ще бъде поставен въпрос към него със сигурност. Както формално разбирам тези изисквания, въпросът в този референдум отговаря на тях. Не трябва да жертваме валутния борд, защото някой е решил, че спешно трябва да влезем в Еврозоната и да разрушим създаденото от валутния борд. Има много страни в ЕС, които не са членове на Еврозоната, и това не им пречи да са членове на ЕС – Полша, Швеция и т.н. Както е формулиран в момента въпросът за референдума, той отлага членството и запазва валутния борд и българския лев. В момента бордът изглежда стабилен, най-голямата нестабилност за него е атаката по линия на влизане в Еврозоната, посочи в заключение Панчев.