Лихвите по кредитите в България тепърва ще се затягат и ще растат

Златото все още не се е проваляло. Виждаме, че в периоди на кризи – войната в Украйна и банковата криза в САЩ – хората се обръщат именно към него. В контекста на отлив на депозити в момента имаме първо тяхното пренасочване към парични фондове, които носят по-висока доходност от тези депозити, но на второ място много хора се обърнаха точно към златото, когато започнаха да фалират банки. Днес в САЩ станахме свидетели на разговори на най-висше равнище – Федералният резерв в тяхното МФ и Федералната корпорация за гарантиране на влоговете в банките в момента обсъждат дали и как да се спаси от фалит четвърта банка, чиито акции се сринаха през последните няколко дни. Преди месец писах, че вероятният изход е именно фалит на Фърст Рипъблик Банк. Може би поне в развитите икономики има известно недоверие към това, което се случи – вероятно не с толкова ексклузивен заряд както преди 15 години. През миналата година златото беше най-стабилният конвенционален актив на фона на спадащи акции и удара по пазара на облигации, особено в развитите икономики. Не мисля, че златото е надценено – на фона на това, което видяхме, особено 2020-21 година, а именно бясното печатане на пари, това все още не се е отразило на цената на златото, коментира в студиото на Алтернативата Даниел Василев, главен икономист на Tavex.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Фискалните причини тепърва ще започнат да увеличават инфлацията. Дори в България говорим за тази година да натрупаме най-големия бюджетен дефицит от Жан Виденов насам с почти цели 5.5% от БВП. Сега ситуацията е доста по-различна, но харчовете ще започват да се увеличават, защото когато влезем в рецесия, нефинансираните плащания тепърва ще започнат да се повишават, приходите по време на рецесия спадат, което ще разшири ножицата на приходи и разходи и тепърва вероятно ще има нови програми за стимулиране, защото опитът ни показва, че управляващите не оставят никога една криза да отиде на вятъра, винаги разходите се изстрелват. Нови програми от ЕС със сигурност ще има, но аз говоря за локализирани програми в стил подпомагане на икономиката по време на рецесия, за подпомагане на бизнеса.
Едно е да говорим за намаляване на дефицит в момента, когато поне номинално икономиката изглежда ок – имаме все още висок износ, високо производство, безработицата ни е близо до рекордно ниски нива, но когато влезем в рецесия, тогава ще има големи стимули за ново харчене и шансовете са бюджетният дефицит отново да нарасне – доста вероятен сценарий.
През 2021 г. се финансирахме с леко отрицателни лихви, но тогава емитирахме петгодишни облигации на -0.2 или -0.5%. В момента са над 4%. Със сигурност говорим за значителен ръст на лихвата, която плащаме. Това е само за фиска, но той няма толкова водеща роля в момента. В бъдеще той ще играе о-голяма роля, особено ако се развие негативният сценарий на влизане в рецесия. За мен енергийните цени не вдигат инфлация. Тя е пряко следствие от парична и лихвена политика. Не цените се увеличават, особено последните 2-3 години, а стойността на парите ни се изпарява. Затова всъщност стоките са много по-скъпи деноминирани в пари. В рамките на тази година със сигурност парите ще продължат да се обезценяват с двуцифрен темп до края на годината, вкл. в България и в периферията на Еврозоната. Не вярвам да паднем много под 10, поне според официалния индекс на потребителските цени.

В България лихвите все още са доста ниски. Дори в един период имахме най-ниските ипотечни лихви в ЕС, но със сигурност те все още са на дъната си. Още от м.г. данните на БНБ показват, че лихвите по ипотеките постепенно започват да се увеличават. Винаги има времево закъснение. ЕЦБ започна да увеличава основния си лихвен процент през юли м.г. и го увеличава с относително бързи стъпки. Очаквам, че лихвите по кредитите в България тепърва има да се затягат и те ще растат. В Българската банкова система и в момента има резерви, които са над изискванията. Те по всяка вероятност ще повлияят в посока увеличаване на лихвите, но то ще дойде и като реално косвено следствие от увеличаването на лихвите в Еврозоната и междубанковото кредитиране по принцип. Увеличаването на лихвите в Еврозоната, което се отразява на цялата европейска банкова система, ще е водещо, посочи накрая Василев.