Прогноза, приемане и изпълнение на бюджет са три различни неща

За м.г. имаме отчетен БВП 165 млрд. лв., а сега в прогнозата на правителството е 185 млрд., т.е. имаме около 12% нарастване в номинално изражение, а пък в реалното нарастване на БВП е заложено 1.8. Разликата е в инфлацията и по-скоро в инвестициите. С тях винаги имаме един ключов момент, защото в сценария на правителството има силно изразен ръст на частните инвестиции. Как се финансират частни инвестиции, ако не с преки чуждестранни инвестиции – с кредити от българската банкова система. Незначително е външното кредитиране на инвестиции в страната. В същото време се затягат условията за кредитиране и тук е основната разлика – правителството предвижда, че обстановката ще е такава да може да се финансират, да инвестират, а пък БНБ предвижда, че ще има затягане. Голям компонент е ръстът в инвестициите в прогнозата на правителството – над 7%, като се има предвид, че в държавният бюджет 50-те млрд. лв., които са в разходната част, от тях капиталовите инвестиции за капиталовите разходи са малко под 5. Дори да местим много капиталовите разходи, пак няма да постигнем някакви реални резултати. Все пак хората, които правят прогнозите, не са министъра и зам. министрите, които са политическите лица, а експерти. Настоящата прогноза е на база приетите закони от предходните парламенти. Трябва да харчим така, това ни е рамката, коментира в студиото на Алтернативата д-р Васил Караиванов от Софийския университет.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Има прогноза за бюджет, второто нещо е приет бюджет – това са две различни неща, а третото нещо е изпълнение на бюджет. За м.г. беше заложен бюджет с дефицит над 3%, пък излезе под 3 заради инфлацията. Притеснява ме, че от една страна самият БВП може да е по-нисък от прогнозирания, което е чисто през формулите за ДДС, акцизи, преки данъци, осигуровки – да има по-малко приходи, но по-притеснителният елемент е финансирането чрез държавни ценни книжа. Не знам дали въобще ще можем да излезем на пазара, дали пазарът ще е отворен за български държавни ценни книжа, защото може и да се затвори. Не знаем как ще се развие войната в Украйна, дали няма да се разпространи и как регионът ни ще бъде възприет от чуждестранни инвеститори, защото ресурс вътре в страната за финансиране на този дефицит няма.
През октомври м.г. Великобритания не можа да финансира на пазара своя дефицит и в някакъв момент трябваше да интерминира, което не се е случвало от много години. Говорим за шестата икономика в света – инвеститорите не отиват там. А за България при някаква странна ситуация на пазара в момента, когато ти трябва, защото той като затвори, затваря за няколко месеца, винаги имаме опцията с МВФ. Изявлението на финансовата министърка беше скандално.

Икономиката ни е изключително отворена: над 60% от БВП – вносът и износът влиза, преработва се и излиза, една част се произвежда тук, но имаме и доста голямо потребление внос. Износът като тръгне и ако му спрат търсенето от Западна Европа, предимно партньорите ни от ЕС, защото вече има знаци за забавяне на икономическата дейност, това спира износа, но ще спре и вноса, защото едни неща трябва да влязат, да се преработят и да излязат. Обаче когато имаш влязъл внос, още на митницата му начисляват ДДС акцизи, за да може да бъде преработен, това е оперативно финансиране на правителството, на МФ. Тези пари влизат, след износа ще се върнат обратно, но това е краткосрочно мостово финансиране, което също може да намалее.
Бих върнал нивата на ДДС, както беше преди Ковид, и където може да се съкратят разходите. Единият от възможните варианти е отлагане на увеличението на пенсиите от 1 юли. Минималната работна заплата, предвид, че е инструмент за събиране на осигуровки, по-скоро бих я задържал. По-скоро трябва да се каже, че следващите три години данъците са такива, разходите са такива от гл. т. на министъра на финансите, посочи в заключение д-р Караиванов.