България

Ползването на руски новинарски агенции не спадна чувствително след налагането на санкциите

По дълбочина на проникване на руското влияние си оспорваме първото място със Сърбия. Оказва се, че в България се цитират руски информационни агенции, използват се като източник на новини в петте най-големи онлайн медии по брой посещения (най-голямата е „Блиц“, следвана от „Факти“ и „24 часа“). Това се случва по две причини. Едната бих я нарекъл исторически мързел, защото агенциите са свикнали десетилетия наред да ползват руските информационни агенции. Втората причина е, че последните предоставят много повече безплатно съдържание, отколкото западните, особено т. нар. светкавични, горещи новини. Много от руските агенции всъщност препечатват превеждайки новини, които получават от големите западни агенции и ги пускат моментално, но безплатно и с леко манипулирано или посъкратено съдържание, вследствие на което българските агенции и онлайн медии са залети от съдържание, което всъщност идва от руските информационни портали. Всички медии се съобразяват с факта, че в България имаме една немалка група население, което има позитивно отношение към Русия, съответно всичко, пречупено през Кремълската гледна точка, се възприема добре, а това вдига посещаемостта и се завърта един магически кръг, коментира в студиото на Алтернативата Тодор Галев от Центъра за изследване на демокрацията.
Ползването на руски новинарски агенции не спадна чувствително след налагането на санкциите, въпреки че част от тези юридически лица са санкционирани и съдържанието би трябвало да е недостъпно. Така че тези санкции не проработиха достатъчно ефективно.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940




По активност, т.е. по брой постове на Руското посолство във Фейсбук – най-голямата социална мрежа – се вижда много ясно, че Румъния излиза на първо място по брой постове с над 7 хил. поста за две години. България е на четвърто място със скромните 1600 поста. Интересно е да се види дали някой ги чете и споделя. В България броят интеракции с тези постове е на първо място сред всички страни – над 2.3 млн. интеракции, което означава средно по ок. 1500 интеракции на пост. В Румъния тези интеракции са 82. Изглежда невероятно да има такава голяма разлика в поведението на потребителите в България и всички околни държави и най-вероятно тази разлика не се дължи на автентично поведение, а на координирано действие. За разлика от руските посолства, нито посолството на САЩ, Германия или Франция, нито представителството на ЕС са толкова активни във Фейсбук – наблюдава се пасивност. Говорим за липса на добра стратегическа комуникация. Изключение правят посолствата на Великобритания в страните от Югоизточна Европа, които работят с контранаративи. Това означава, че действията на руските дипломатически мисии реално са по-ефективни, отколкото противодействието на течащата пропаганда и информация. За съжаление Митрофанова свърши добра работа.


По отношение на приходната част имаме големия рекламен пазар, за който обаче трудно се намират данни. Той има две особености: първата касае прокремълските онлайн медии. Те не ползват големите глобални рекламодателски платформи. Затова използват други сайтове, вкл. български платформи за онлайн реклами. Именно тук би могла да е съществената роля на нашите регулаторни органи. За този тип сайтове по-важни са българските онлайн рекламни платформи, зад които седят български юридически лица, чиито технологични филтри трябва да се подобрят. По-големите медии са малко по-внимателни в съдържанието си – при тях международните платформи работят, но пък те печелят от рекламодатели. Тогава въпросът опира до основните рекламодатели и доколко си независим от тях.
При по-големите медии като „Блиц“ виждаме, че броят статии, отнасящи се до Украйна, е около два пъти по-голям. Редно е да кажем, че по-големите медии са малко по-умерени и малко по-неутрални в представянето – смесица от дезинформация, пропаганда и известна степен на достоверност. Това показва, че една малка медия произвежда огромна количество статии, които след това биват поемани като наратив от останалите медии, посочи накрая Галев.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *