Костадинов критикува случващото се в Македония, но друго е да критикуваш Путин

Малко е драматично, че България попадна в украинския дискурс чрез маргинален политик, който като цяло не отразява исканията на българския народ, демонстрирайки нерационални изказвания, които не би трябвало да очакваме от държава членка на ЕС и НАТО. Това по някакъв начин компрометира представата за България. Пиарът от страна на България е доста успешен в контекста на войната, защото украинците са наясно, че страната предостави доста муниции, провизии и подкрепа. За щастие действията на „Възраждане“ едва ли ще променят нагласата към страната. В Украйна витае усещането, че България е на правилната страна. Не мога да си представя как мисли Костадинов, който твърди, че украинските бежанци са туристи, защото приемът на украинци на територията на ЕС е изцяло в компетенцията на ЕК, която на 3.03.2022 г. направи една декларация, че на ниво ЕС се приемат украински бежанци и то със значителна либерализация на доста други бежанци, примерно от Афганистан и Пакистан. По този начин цялата реторика на „Възраждане“ атакува веднага и Украйна, и цялата визия, че ЕС няма компетенции за общите политики. Просто се занимава с типично конспиративно мислене, апелира към хора, които искат алтернативна визия на тази на света и ЕС, което няма отношение към равенството, защото всички тези изказвания по никакъв начин не могат да се имплементират. Това коментира в студиото на Алтернативата политологът Артьом Георганов по повод писмото на ръководителите на органите на българското самоуправление в Украйна до Народното събрание.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Не мисля, че може да се говори за истинска дискриминация и едва ли това е възможно в съвременния контекст – все пак сме в европейска държава с работещи институции. Но на ниво публично говорене се наблюдава, че има различни ситуации. Като цяло България исторически е държава на емиграцията и тя няма опита да приема голям брой хора отвън. За нея новодошлите 30-40 хил. украинци са нещо съвсем ново. В началото на войната бях ангажиран да помагам на хора, бягащи от териториите с бойни действия, и първото ми впечатление беше доста драматично, защото от полска и чешка страна беше, че всички, които поискат, могат да влизат. От българска страна реакцията беше „хора с български паспорти и български произход, заповядайте“, което беше различно от очакванията ми. На ниво ЕК и ЕС има решение, че всички резиденти на Украйна могат да влизат без никакви препятствия. На практика възникваха различни ситуации и ми направи впечатление колко много хора се самоорганизираха. Това е впечатляващо и никаква реторика и никакви маргинални партии не могат да го променят, което е и отношението на мислещите хора в България върху цялостната ситуация. Едната част от дошлите в България украинци се възползваха от настаняването в хотелите; от друга страна имаше хора с бизнес и работа, които покриваха потребностите им. Те избраха да се установят тук, защото е относително лесно и евтино да си отвориш бизнеса – голяма подкрепа за българската икономика. Знаем, че България е компенсирана от ЕС за настанените по хотелите и ударът върху бюджета не е голям. Лобито на хотелиерите също е доволно.

Колкото до съдебните действия към г-н Костадинов смятам, че българските институции, а не украинските общински съветници трябва да преценяват поведението на български политик. В тяхната компетенция са представителите на българската общност и на българското общество, страдащо в момента в Украйна, защото едната от двете големи части на украинската общност в момента е в окупация от Русия – т.нар. таврийски българи, и всички техни постижения последните 30 години: за културна автономия, български училища и т.н. в момента са загубени, защото руските власти спряха институционалните постижения на българската общност. Не си спомням критика в тази посока от г-н Костадинов и партията му. От време на време критикуват случващото се в Македония, но друго е да критикуваш Путин, посочи в заключение политологът.