Изумен и стреснат съм от липсата на доверие на всяко ниво в България
Доверието е абстрактна и голяма тема. На пръв прочит бих го разделил на три нива: лично, икономическо и обществено. Доверието първо е абстрактно, т.е. лично – всеки човек може да има различни критерии. Най-общо казано е: поемаш ангажимент и го изпълняваш. Нещата са комплексни и трудно бих направил директна препратка между доверие и отговорност. Доверието и в личен, и в икономически аспект е хоросанът, на който се крепят човешките взаимоотношения. Докато на лично ниво то се изгражда на базата на личен опит, на икономическо ниво нещата стоят по по-различно – то е конкретно, може да се остойности, влиза в баланс и отчет; превръща се в част от актива на дадена фирма и се плаща във всякакви транзакции. На икономическо ниво отношенията са договорни и са проверяеми. Необходима е прозрачност и при некоректност юридическата система влиза в действие, за да получи съответната санкция. А при неизпълнени обещания следват санкции. Те могат да бъдат както юридически, така и на лично ниво, така че нещата могат да бъдат тясно свързани, коментира в студиото на Алтернативата алпинистът и инвестиционен консултант Иван Кожухаров.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Един от най-важните елементи [при системата на швейцарските банки] е работещата пазарна икономика и демократичното общество, към което формално погледнато принадлежи и България. Защо един вестник може да унищожи една банка, доверието в паричната система, в юридическата част? Там нещата са железни и всеки знае, че ако има излизане от договорните отношения, от обществената рамка, има санкции. Това работи синхронно и в консенсус от столетия и всичко това е в резултат на доверието.
Личната отговорност е на всяко ниво. Пак се връщам в основата. Едно демократично пазарно общество е общност от икономически независими индивиди, които в консенсус решават как да живеят живота си и как да се (само)организират. Швейцария е малка и сравнително бедна на ресурси страна и де факто това, което хората са се научили да правят, е да създават стойност по всякакъв начин. Тя е в тройката иновативни страни и една от най-либералните икономики в света. Там да прави човек бизнес, да развива инициатива е ужасяващо плашещо за нашего брата. Повече от 80% от швейцарската икономика е на малки и средни фирми и разбирането, че държавата „трябва да направи нещо“ не съществува. Друга специфична особеност на Швейцария е разделението на три нива. Там политиката е любителско, а не професионално занимание, а нещата са консенсусни и всъщност няма опозиция. Един изпълнител на власт е организиран от 3-4 най-големи партии и целият процес е диалог, поставяне проблемите на масата и доверие. Седем човека се въртят за президент всяка година и никой от тях няма отношение към икономиката. Целта на правителството е да се занимава със стратегическите, големите проекти и да държи рамката, в която икономиката работи, а това улеснява максимално. Работата на президента е да си върши нещата по конституция, да е отчетен – нещо изключително важно за демокрацията. Важно е независимите икономически индивиди да имаме лост за интервенция за контрол и въздействие. Трябва да провериш как се правят нещата и ако те не вървят в желаната посока, да следва санкция било то чрез гласуване, било на референдум.
Убеден съм, че България е част от цивилизования свят, но ние сме в началото на пътя. За зла участ дълго време бяхме извън обсега на западното общество плюс Израел, Австралия, Япония, Сингапур, Южна Корея, Тайван и т. н. Твърдо убеден съм, че това е нашият път. Ние бяхме изтръгнати от нормалната си съдба и бяхме запокитени 45 години в една феодална идеологема, чиито последствия още търпим. Битката в момента, сериозна и жестока, е да отмием последните остатъци от това нещо. На цунамито от негативизъм и оплакване искам да отвърна, че ние сме в най-добрия сегмент на световно ниво като общество, доходи, качество на живот и т. н.
Изумен и стреснат съм от равнището на липса на доверие на всяко едно ниво в България. Ужасяваща е тази липса на спойка. Трябва да се работи като със седмокласници – работа всекидневна, на всички нива: поемане на ангажимент, изпълнение, прозрачност и лостове за санкциониране. Ако я няма тази спойка в обществото, то се атомизира и всякакви мракобесни сценарии са възможни. Има такава опасност. В Швейцария се отделят 22% за социална кохезия, която сплотява обществото, посочи в заключение инвестиционният консултант.