Руско-украинската война: руска терористична атака срещу Каховската водноелектрическа централа като опит за прекъсване на украинската офанзива

Ситуацията на фронта

Като начало си струва да се отбележи какво доведе до днешната ситуация на фронта, а именно провалът на зимната кампания на руската армия. „Голямото руско настъпление“, което всички очакваха, всъщност се сведе до безрезултатно щурмуване на малки населени места в Източна Украйна от страна на „втората световна армия“. Особено упорито това се случваше в района на Бахмут, чието превземане беше истински въпрос на чест както за руската армия, така и за действащата там ЧВК „Вагнер“.

От своя страна, докато организираше успешни отбранителни действия, украинското командване в същото време успя да извърши прекомплектоване на своите части, тяхното обучение и бойно кръщение, както и оборудването им с оръжия и военна техника, получени от западните партньори. В същото време през цялото това време украинските сили извършваха постоянен обстрел на важни обекти в тила на руските групировки, действащи в Донецка, Луганска и Запорожка област, като по този начин парализираха логистичната им система. С други думи, украинското военно командване активно се подготвяше за пролетната и лятната настъпателна кампания.

И от днес виждаме, че украинските сили са започнали да се раздвижват в определени райони на фронта. 

Бахмут

Благодарение на контрола на украинските сили върху доминиращите височини край Бахмут, градът е под техен огнен контрол. Всяко настъпление на руснаците се засича от украинското разузнаване и артилерията веднага започва да ги обстрелва. Резултатът от тази ситуация е, че руските военни, които в момента действат в Бахмут, дори не се опитват да се придвижат до покрайнините на града, за да изместят украинските части от югозападната му част.

В същото време украинските сили продължават да напредват по фланговете на Бахмут. По последна информация разстоянието на настъпление на някои предни украински части вече е достигнало 8-10 км в някои райони.

Една от причините за гореописаната ситуация е, че руското командване е било уверено, че ще успее да задържи (не напълно) превзетия Бахмут и вече е планирало по-нататъшни офанзиви в района. Неправилната преценка на ситуацията и пренебрегването на краткосрочното и ограничено прегрупиране на украинските сили там обаче са довели до това, че вместо стабилизация край Бахмут руснаците вече имат активни офанзиви на украинските сили по фланговете си и неконтролирана (макар и малка) част от града.

В резултат на настъплението украинските части на север от града са успели да достигнат не само до Берховския водоем, но и до самата Берховка, което представлява пряка заплаха за т.нар. красногорско руско настъпление. Напредването по южния фланг към селищата Клишчиевка и Курдюмивка застрашава района, държан от руснаците между южната част на Ивановската гора и Андриевка.

Гореизложеното създава условия за руското командване, при които вместо да започне настъпателни действия към агломерацията Славянск-Краматорск, сега то трябва набързо да реши задачата за стабилизиране на ситуацията около Бахмут.

Луганско направление

На Луганското направление руснаците се опитват по всякакъв начин да подобрят тактическото положение на своите войски. Опитвайки се да се придвижат покрай река Оскол от север на юг, между Купянске и Дворична, те искат да лишат украинските сили от удобен плацдарм за по-нататъшни действия по направлението Сватово-Старобилск и от линия за настъпление по направлението Нижняя Дуванка и Сватово. За да изпълнят тази задача, руснаците са съсредоточили голям брой личен състав и военна техника там, особено в Кремена и Сватове. С други думи, засега количественото предимство е на страната на руснаците. И това може да се окаже основната пречка за активни настъпателни действия на украинските сили в посока Луганск.

Въпреки това такъв голям брой войски изисква стройна и ефективна система за командване и управление. Руснаците все още не разполагат с такава. Следователно не трябва да изключваме, че в Луганското направление ще се случи същото, което можеше да се наблюдава миналата година в Харковска област, когато руската групировка, разполагаща с най-голямата бронирана група в зоната на бойните действия там, побърза да се оттегли, оставяйки след себе си голям брой оръжия и военна техника.

Запорожско направление

До момента Генералният щаб на Украйна не е предоставил в докладите си подробна информация за събитията в Запорожкото направление. Въпреки че там вече се извършва активно сондиране от страна на украинските сили, особено в района на Велика Новосилка.

Активизирането на украинските сили в няколко участъка на Запорожското направление създава у руското командване впечатлението за т.нар. голямо украинско настъпление. Това го принуждава да активира там своите отбранителни, резервни и тилови ресурси, като по този начин издава своя потенциал, който веднага е използван от украинската артилерия.

В резултат на тези сондажни действия украинските сили успяха да установят контрол над редица позиции и да освободят редица населени места. От друга страна, украинското командване получи достатъчно информация за противника, който беше принуден да открие позициите си, да задейства полевия си арсенал и да започне придвижване в тила, като по този начин издаде своите възможности.

Едновременно с активизирането на украинските сили в Запорожка област руснаците активизираха своите информационно-психологически операции (ИПСО), чиято цел е да покажат, че украинското настъпление вече е започнало и се е провалило. Демонстрират се снимки и видеозаписи на повредена и унищожена украинска техника (което е неизбежно за бойни операции и особено за настъпателни такива). Особен акцент се поставя върху твърденията за „колосални“ загуби сред украинските военни. За да се повиши правдоподобността на информацията, разпространявана в рамките на ИПСО, се използват „авторитетни“ говорители. Така вместо генерал Конашенков докладите от фронта се представят лично от министъра на отбраната Шойгу. Дори Путин се присъединява към ИПСО, като заявява, че украинската офанзива е започнала, но украинските войски не са постигнали целите си в нито един район. По този начин руснаците се опитват да деморализират украинското население и украинските военни и същевременно да окажат морална подкрепа на своите войски.

Руснаците взривяват Каховската водноелектрическа централа

Главна новина: Във вторник, 6 юни, руските военни взривиха язовирната стена на Каховската водноелектрическа централа, като я накараха да се срути напълно. В зоната на бедствието се намират около 16 000 души, а около 80 населени места са напълно или частично наводнени.

Мащабната екологична катастрофа, причинена от умишленото разрушаване на язовира, е акт на екоцид. Според международното право (Женевските конвенции) това е военно престъпление, тъй като разрушаването на язовири е изрично забранено, дори ако те са военни цели.

Има информация, че в експлозията може да е участвала група сапьори от 205-а Омска бригада на 49-а армия от Южното направление на въоръжените сили на Русия.

Какво беше казано: Руски държавни служители и руски медии обвиниха Украйна за разрушаването на Каховската ВЕЦ, като заявиха, че става дума или за ракетен обстрел, или за „саботаж“. По-специално говорителят на руския президент Дмитрий Песков заяви, че този „саботаж“ уж е имал за цел „да лиши Крим от вода“.

От своя страна украинският президент Володимир Зеленски заяви, че разрушаването на Каховската хидроенергийна язовирна стена от руснаците само потвърждава пред света, че руснаците трябва да бъдат „изгонени от всяко кътче на украинската земя“, защото „използват всеки метър от нея за терор“. Секретарят на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна Олексий Данилов отбеляза, че руската бомбардировка на Каховската ВЕЦ е „принципно нов етап на руската агресия“ и че „Русия навлезе в етапа на открито заявяване на истинската си цел – да унищожи Украйна, да избие украинците, да разруши икономиката и структурите за поддържане на живота на населението“.

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Защо е важно: Редица моменти сочат, че Русия стои зад разрушаването на язовира на Каховската ВЕЦ.

1. Нова Каховка, както и Каховската ВЕЦ, е под пълния контрол на руските военни от края на февруари 2022 г. По данни на украинското разузнаване ВЕЦ-ът е миниран от тях през април същата година. По-късно през есента се появява информация за намеренията им да взривят язовира ѝ, за да попречат на лятната и есенната кампания на украинските сили в южната част на Украйна.

В същото време украинските власти започнаха да привличат максимално международното внимание към тази заплаха и възможните ѝ последици. По-специално президентът Зеленски подчерта, че „Русия иска да организира още една операция под „фалшив“ флаг – да извърши терористична атака и да обвини за това Украйна“.

На 28 март т.г. стана известно, че руснаците са започнали да натрупват вода в язовира Каховка. А преди месец руснаците изтеглиха войските и техниката си дълбоко в лявобрежната част на Херсонска област и дори оставиха подготвени отбранителни линии. С други думи, те съзнателно и предварително са се подготвяли да подкопаят язовира.

2. Язовирната стена на хидроенергийния комплекс е доста здрава конструкция, за чието разрушаване е необходимо голямо количество взривни вещества. Бойните глави на ракетите за системите „Олха“ или ХИМАРС, които украинската армия използва, са само около 100-200 кг. С други думи, теоретичното използване на украински ракети би могло да доведе само до частично увреждане на язовирната стена, но не и до нейното разрушаване. За разрушаването на такава солидна конструкция като язовирната стена са необходими стотици пъти повече. Само тези, които я контролират, биха могли да доставят такова количество. Тоест руските военни.

3. От военна гледна точка настъпващите сили не взривяват язовири, за да блокират настъплението си. Те се взривяват от отстъпващите сили, за да забавят настъплението на противника. В този момент Украйна настъпваше, а Русия отстъпваше.

4. Самите руснаци свидетелстват, че това е „тяхна работа“. Например каналът в Телеграм на гореспоменатата 205-а Омска бригада пише още през октомври миналата година, че язовирът е миниран и е готов да бъде взривен в случай на настъпление на украински части. По-специално авторът на съобщението посочва, че според неговите оценки язовирът ще бъде взривен със 70% вероятност.

След взривяването един от руските войници, воюващи в Херсонска област, в канала си в Телеграм открито заявява, че именно руската армия е взривила язовира на Каховската ВЕЦ, и призовава да се взривят и други язовири по Днепър. Руските пропагандисти от дълго време твърдят, че украинските язовири на Днепър трябва да бъдат взривени.

От своя страна Володимир Салдо, ръководител на окупационната администрация на Херсонска област, отбелязва, че с разрушаването на язовира на Каховската ВЕЦ руската армия е получила военно и тактическо предимство.

4. В историята вече има пример за това как руснаците прибягват до подобни действия. Например през 1941 г. по заповед на Сталин, за да спрат германското нападение, те взривяват Днепърската водноелектрическа централа. Тогава, между другото, за да подкопаят няколко разклонения на язовирната ѝ стена, съветските войски е трябвало да използват около 20 тона експлозиви. В резултат на това нито един германски войник не е бил ранен, защото те просто не са били там долу. От друга страна, няколко хиляди цивилни и войници от Червената армия бяха убити. Кремъл дълго време крие мащабите на трагедията и обвинява германците за бомбардировката.

Възможно е да има няколко причини, поради които руснаците са предприели такава варварска стъпка.

Най-очевидната е желанието им да сведат до минимум всички рискове от евентуални действия на украинските войски за форсиране на река Днепър надолу по течението. Руснаците се надяваха, че разливането на Днепър ще подсигури левия фланг на южната им групировка от заплахата от украинска атака. То също така щеше да скъси отбранителната им линия и да им позволи да прехвърлят сили към по-застрашаващи райони, по-специално Запорожие.

Руснаците също така планираха не само да предотвратят хипотетично преминаване на Днепър, но и да нарушат цялата украинска настъпателна операция, като създадат хуманитарна катастрофа в Южна Украйна.

Освен това взривяването на хидроенергийния язовир „Каховка“ може да е поредното вдигане на залозите във войната от страна на Кремъл. Посланието му може да бъде следното: „Взривихме язовирната стена на водноелектрическата централа и няма да ни струва нищо да направим нещо подобно и на друг – по-„сериозен“ – обект под наш контрол.“ Тоест, в Запорожската АЕЦ, която е последният им коз при вдигането на залозите.

Въпреки това такъв отчаян и варварски акт на руснаците като взривяването на язовирната стена на Каховската ВЕЦ всъщност няма да има голям ефект върху действията на украинската армия, тъй като сценарият с преминаването на Днепър, от който толкова се страхуват руските командири, едва ли е сред приоритетите в украинската настъпателна операция.

Игор Федик