Хуманният патриотизъм не трябва да опира до омраза и разделение

Целият въпрос около пилона и гигантското българско знаме не е толкова въпрос на патриотизъм, колкото на очевидни политически намерения. В обществото ни определено се наблюдава незрялост или компенсаторен момент в желанието да се вдигне най-голямата мачта, която можем да си представим. Това е от една страна утешителна награда, задето не сме най-успешната нация в Европа и от друга – желанието да се угоди на хората, склонни да се самоутешават с подобни наградки, а именно проавторитарните проруски кръгове. Не съм сигурен, че строят къща, по-скоро развалят нация. Нашите проавторитарни среди не си мислят кой точно авторитарен режим от миналото имитират: нацисткия или сталинисткия. Те просто имитират всички възможни стари авторитаризми в Европа. Това е толкова ачик, че щеше да буди съчувствие, ако не беше опасно. Не е национализъм. Национализъм е, когато не ти се налага да вееш гигантски байраци от гигантски мачти, а когато носиш нещо вътре в себе си, коментира в студиото на Алтернативата историкът Манол Глишев.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Предлагам за издигнат пилона точно на 22.09. Освен че е празник на българската Независимост, ще бъде и 111 години от раждането на Билбо Бегинс. Мисля да не бъда част от паството при откриването. Интересна е темата с участието на държавните предприятия. Ако човек действително е патриот, е редно да си зададе въпроса от какви точно излишъци идват даренията на държаните предприятия при такава инициатива? Ако няма излишъци в бюджетите или са се получили благодарение на интелигентно по-ниско разчетени бюджети през годината, за да има средства за подобни инициативи, то дали пък някъде другаде нещо, което е практически по-ценно за населението на страната, като например някоя болница или училище, не е имало нужда от тези пари, които ще отидат за стърчащо насред планината желязо.
От българския президент се очакваше да е надпартиен, да е некоронован крал. Това не е точно така и той не само че е много политизиран с видими проруски лични пристрастия и зависимости, на това отгоре той се опитва да го предаде и на свои приятели и поддръжници. Когато държавният надпартиен глава създава фракция вътре в обществото, той сее разделение и става неподходящ за поста. Важен е въпросът за импийчмънта на Радев. Той опира до волята в НС. Нещо, което демократичните ни партии не разбраха, е, че ако не искат българският национализъм да бъде обсебен от криптофашисти, то той трябва да бъде донякъде приет и от самите демократи. Нормално е да се демонстрира от всяка партия. Ние не трябваше да изпускаме българския национализъм. От друга страна прозападната и по-образованата част от обществото у нас имаме нужда от по-сериозно лидерство. И ако демократичните ни партии биха искали да бъдат по-популярни, би трябвало да имат и повече воля вътре в НС, вкл. и на площадите.

Инициативата за граждански патриотизъм на проф. Кьосев е много хубава идея. Прави ми впечатление разликата между двата размили се типа патриотизъм/национализъм: има го етнонационализма, но има и чисто граждански. Хуманният патриотизъм не би трябвало да опира до омраза и разделение.
Колкото до шествието на християнското семейство, християнството на първо място е вяра в Бога. Не съм сигурен каква част от участниците действително вярват в Бога. Ако смяташ, че християнството е лично убеждение, ти вече си либерал, така че не се прави на християнин! Преровил съм Новия завет, вътре такова нещо като: „Гордей се, християнино, със своите ценности!“ не съм намерил. По-скоро гордостта е проблем за християнството. Всички големи патриотарски приказки са лицемерие и не съществуват в реалността. Единствената форма на патриотизъм, която тези хора познават, е носенето на тържествен анцуг с три ленти и неуспешен опит за хоро. От друга страна опитът им за християнство е да се бият в гърдите и да заплашват „обратните“, че били проблем за обществото. Този разговор трябва да се проведе, но днес реалният проблем пред България е насилието на Костадиновци и подобните им, които искат да разделят нацията ни на два лагера, посочи в заключение историкът.