Сегашната автоцензура в журналистиката е повече от някогашната цензура

Като филолог ще кажа, че в името на предаването си сте заложили нещо много важно – „алтернатива“ напоследък се използва много неправилно в езика ни, като се говори за много алтернативи. В българския език думата „алтернатива“ има само единствено число, защото тя означава „другоТО“. Има едно нещо и има негова алтернатива. За мен журналистиката изисква едно друго образование, което се придобива на място. Благодаря на всички хора, които ни приеха и започнаха да ни учат от А и Б, което беше много полезно. Все още съществува някакъв страх от това да не кажеш повече отколкото трябва. Сега автоцензурата е повече от предишната цензура. Този човек, чието име никога не съм споменавал и няма да спомена, наистина си създаде един небивал медиен комфорт. Той отиде на Роженския събор с цялата си свита и с раздаващите листовки за някакъв Поход за мир. И само днес излъга сигурно десет пъти. Явно се възползва от това, че няма какво да го ограничи да говори подобни неща и никой не може да му поиска отговорност. Според него Украйна е тази, която настоява да води войната. Като че ли Възраждане не стигат чак до тези „висини“, до които стига той. В момента е като отвързан, но на практика няма законово основание за импийчмънт, защото липсва държавна измяна. Дори в Парламента да се събере група, необходима за импийчмънт, най-много да му се вдигне рейтингът пред тия, които го сподирят.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Той води откровено недопустима партийна пропаганда, но нито за момент не се е показал, че е президент на нацията. Следовниците му са случайници и ако вярва в това, което говори, е много страшно. При последните две [служебни] правителства той си беше ръководител на държавата, а днес говори точно като Лавров и Песков, коментира в студиото на Алтернативата журналистът Любомир Лазаров.
Случващото се в БНР е недопустимо. Говоря за Волгин, при който другото мнение не е алтернатива. Така чрез медиите войната се пренася в обществото. Живи хора се обаждат и говорят за Белене и Народен съд. Това няма начин да не ескалира. Какво прави и онази жена в СЕМ, която ми казва, че случилото се в Бахмут е измислица? Те не са циници, а престъпници, защото пропагандата им граничи с фашизъм, а в България имаме закон, който обяви този режим за престъпен. Сега искат да ми го върнат и никой не говори за това израждане.
Не мога да повярвам, че между хората, защитаващи тезите на президента и председателката на СЕМ, има архитекти, лекари, учени. Познавам двама такива, които са страхотни професионалисти, и нямам обяснение. Не го отнасям и до разочарование от Запада, защото Западът на единия му е дал образование, на другия – възможността да практикува и да използва знанията на медицината. Много е трудно да се разговаря с такива хора.

Това, което остана недостатъчно добре обяснено през седмицата, е какво се случи с председателствата на комисиите в Парламента: 14 комисии за ГЕРБ, 3 – за ПП-ДБ, 5 – за ДПС и 3 – без председатели, плюс Борисов – шеф на Комисията по външна политика. Срещата на последния със Зеленски беше абсолютен нон-сенс.
За БНБ Димитър Радев категорично е най-добрият избор. Има хора в тези среди, на които вярвам. Политическите принципи са много важни, но е важно да надделеят икономическите. В България все пак ще успеем да закрепим едно положение, от което да тръгнем нагоре, макар все още да сме в кота 0 и оттласкването да е трудно, прогнозира в заключение журналистът.