Спектакълът на Путин и Ердоган преди сделката
Политиката винаги е свързана с пари, с купища пари. А парите са това, за което руският президент Владимир Путин и турският му колега Реджеп Тайип Ердоган винаги говорят; политиката и принципите са на второ място. Въпросът сега е кога и при какви условия г-н Путин ще се съгласи с условията на г-н Ердоган за стратегическото му посредничество при продажбата на руски природен газ. „Кога“, а не „дали“: защото Турция скоро може да се превърне в единствената валидна изходна точка за руския газ в Европа и в основен износител на газ.
Проблемът на Кремъл не е само в търговските условия, при които ще стане това, но и в стремежа на г-н Ердоган да ограничи възможностите на г-н Путин да използва руския газ като политическо оръжие. След като Турция прекара руския газ през своята мрежа и „Турския газов хъб“, той ще влезе в Европа като турски газ. С други думи, всичко ще зависи от турската държавна национална петролна и газова компания Боташ – и от турското правителство, което ще определя нейните решения.
Всъщност изглежда, че доста неща вече са решени тихомълком.
Свидетелство за това е неотдавнашното изявление на Петер Сиярто, министър на външните работи и търговията на Унгария. Във връзка с възможността Украйна да спре транзита на руски газ през своята територия г-н Сиярто заяви, че ако това се случи, руският гигант „Газпром“ би могъл да използва газопровода „Турски поток“, за да доставя цялото количество, което в момента преминава през Украйна – около 42 милиона кубически метра (куб. м) на ден.
Интересното е, че въпреки че това би включвало транзит през България, г-н Сиярто говори, звучейки доста уверено, без да се обръща по въпроса нито към българското правителство, нито към „Булгартрансгаз“, оператора на газопреносната система на страната. По подразбиране се приема, че както преносът през България, така и вероятната реакция на Европейската комисия (ЕК) са въпроси, които са били обсъдени и затворени като теми. Съответните ангажименти са поети от „Булгартрансгаз“ – въпреки че по някаква причина операторът на преносната мрежа е пропуснал да разкрие този факт на широката общественост!
Същият извод се налага и от изявленията на сръбския президент Александър Вучич, който – в Будапеща по същото време като г-н Ердоган – също с готовност се обяви за осигуряване на транзита на руски газ за Централна Европа, ако Украйна прекрати договора за транзит на Газпром. Той не се консултира и с българското правителство или с „Булгартрансгаз“, като звучеше уверено след разговор с г-н Ердоган и неговия домакин, унгарския силен мъж Виктор Орбан.
Парчетата от пъзела се събират.
Последните ходове на Боташ хвърлят светлина върху цялостния контекст, необходим за разбирането на по-голямата картина. Компанията Боташ получи лиценз за търговия с природен газ в Унгария и Германия. Тя разчита на газовите излишъци, които се появяват в баланса на вътрешния й пазар след увеличения внос на руски газ и осигурения транзит през България и Сърбия.
Количествата газ, които Унгария в момента внася през Украйна – и за които твърди, че би могла да транспортира през „Турски поток“ – надхвърлят 1 милиард кубически метра (млрд. куб. м). Целият обем, транзитиран през Украйна, е малко под 16 млрд. куб. м годишно. Такива обеми биха могли да преминат през „Турски поток“ само ако транзитният капацитет на газопровода бъде резервиран за „руско-турски“ газ – което на практика лишава конкурентите от достъп до газопреносната мрежа на България. Това звучи като противоречиво заключение. Но е чиста логика и аритметика.
Моите заключения относно проекта „Турски поток
Моето проучване на проекта „Турски поток“ показва, че европейските правни съветници на „Газпром“ и сега помагат на г-н Ердоган и неговите съучастници в ЕС да преведат проекта през пазара и регулаторната рамка на ЕС – подвиг, сравним с плаване между Сцила и Харибда. Планът за вкарване на руски газ в ЕС през Турция и България е в последната си фаза – тази на изпълнението. Свидетели сме на маневри, които трябва да изпитат границите на търпимостта на Запада, неговите реакции и решимостта на ЕК и западните правителства да прекратят зависимостта на ЕС от руския газ.
Такива като г-н Орбан и българския президент Румен Радев винаги ще твърдят, че всяка държава – членка на ЕС, има суверенното право да определя и постига собствената си енергийна сигурност. Следователно, ако България и Унгария решат, че е в техен интерес да си осигурят руски (или „турско-руски“) газ, ЕК няма да има право да им откаже тази възможност. Казано направо, ако сте поддръжник на Кремъл, съображения като войната в Украйна – и санкциите на ЕС срещу Русия за нейното започване – просто нямат значение.
Така че се очертава мащабна газова сделка между г-н Ердоган и г-н Путин, като България ще бъде вратата към ЕС.
Президентите Радев, Вучич и Орбан играят активна роля. Руското влияние и корупция ще навлязат на европейския газов пазар през тази задна врата, а значителни финансови потоци в обратна посока ще подпомогнат режима на г-н Путин.Този „корупционно-кешов маршрут на „Турски поток“ – Турция, България, Сърбия и Унгария – се очертава като слабото звено на европейския газов пазар, извън контрола на ЕК и НАТО, чрез което руският лидер може да упражнява влияние за дестабилизиране не само на този пазар, но и на Балканите.Планът за игра на Ердоган и Путин се осъществява, за което свидетелстват неотдавнашните търгове на „Булгартрансгаз“ за присъединяване към газопреносната мрежа на България.
На практика те предложиха посочения капацитет само на Боташ, тъй като (освен притежаваната от азербайджанците Socar Enerji) Боташ е единственото дружество, което покрива важното условие за участие – а именно да има резервиран изходен капацитет от турската газова мрежа.
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940
Въпросните количества са умерени. В момента те възлизат на 3,6 млн. куб. м на ден на месец през Странджа 2, първоначалния маршрут на „Турски поток“, плюс почти символичен „стартов“ капацитет от 114 000 куб. м на ден на месец през Странджа (или Странджа-1, ако предпочитате), старата входно-изходна точка на Трансбалканския газопровод (ТБП).
(Ще припомним, че частта от газопровода „Турски поток“, която се намира в Турция – от Каъкьой на черноморското крайбрежие на Турция (където той излиза на брега) до Маркочлар, на българската граница – се експлоатира съвместно от Боташ и филиала на Газпром – Газекспорт, и че през нея тече само руски газ. Що се отнася до Транс-Балканския газопровод, основната му функция някога е била да пренася руски газ, с технически капацитет от около 22 млрд. куб. м годишно, на юг към Турция през Румъния и България, но схемата на Путин и Ердоган предвижда известна промяна на предназначението, като потокът се обърне, за да се снабдява Централна Европа с руски газ, доставян анонимно през Турция.)
Малките първоначални обеми не са случайни. Те са предварителен метод за проверка на това колко силна ще бъде реакцията на Запада и каква форма ще приеме тя. Ако и когато се окаже, че Турският газов хъб привлича твърде много медийно внимание – и пШредизвиква недоволство от страна на Брюксел – ръководителите на хъба могат да прибягнат до алтернативни маршрути или по-умерени обеми, поне докато шумът утихне. От друга страна, ако потоците през Странджа и Странджа-2 не бъдат забелязани, те могат да увеличат обемите. Всъщност вероятно вече го правят, дори сега, тъй като Булгаргаз и Ботас преговорят в София за 16 млн. куб. м/ден/месец през 2024 г.
В тази точка на свързване на българските и турските газопреносни системи Боташ ще може да реализира напълно всяко намерение за транзит на природен газ през България към централноевропейските газови пазари. Те разполагат с физическия капацитет. А как ще го направят, е въпрос на тактика. Ще направят всичко необходимо, за да осъществят проекта. Ако дългосрочното резервиране на капацитет изглежда възможно, ще се опитат да го осигурят. Ако не, ще се задоволят с тримесечно или дори месечно резервиране. Но в този момент най-важното за г-н Ердоган е да разполага с козовете си, когато се срещне с г-н Путин.
Сценарият на плана за игра е многопластов, многостранен и в никакъв случай не е линеен – да не говорим, че води до ясен край и окончателна развръзка. Съществуват още търкания на високо равнище и окончателното разпределение на ползите от газовата сделка между г-н Путин и г-н Ердоган все още не е договорено. С всеки изминал момент обаче цената на тази сделка нараства. Доказателство за това са забележимите искри между Анкара и Москва.
Рамката за сътрудничество е създадена: Президентът Радев е осигурил договор между Боташ и българската национална газова компания „Булгаргаз“, който може да послужи като рамка за постепенно увеличаване на обемите и капацитета; а господата Вучич и Орбан са на разположене, за да осигурят пренос и да предоставят политическо прикритие.
Подписаният между Боташ и „Булгаргаз“ предварителен договор за рамкови условия /търмшийт/ в момента се допълва от пълноправен договор за покупко-продажба (SPA) и се водят тайни преговори както в Турция, така и в България.Обсъжданите количества са доста над скромните 1,9 млрд. куб. м, посочени в предварителния документ – 160 000 MWh/d/m или 15 млн. куб. м/d/m. Обмислят се нови маршрути, в случай че входната точка на Странджа привлече твърде голямо внимание. Обмисля се алтернативен маршрут през Гърция – „турски газ“, влизащ през входната точка Кипи в газовата мрежа на DESFA и излизащ през Сидерокастро-Кулата, като водеща роля играе изпълнителният директор на Булгартрансгаз.
Остава г-н Путин формално да се съгласи, че значителна част от ползите от продажбата на руски газ като „турски газ“ трябва да останат в Турция. За този руски лидер, който само допреди година се смяташе за „енергиен император“ на Европа и отказваше да позволи на която и да е европейска компания да препродава руски газ, подобна стъпка няма да е нито лесна, нито бърза. Но г-н Путин е притиснат в ъгъла. А г-н Ердоган иска да спечели пари и престиж. И все пак той трябва да заслужи своето парче от баницата преди срещата с г-н Путин през септември.
Поглед към България
Що се отнася до България, схемата „Путин – Ердоган – Радев“ работи, поне засега. Договорът между „Боташ“ и „Булгаргаз“ е в сила и осигурява необходимата правна рамка. Проблемът е, че той трябва да бъде по-балансиран по отношение на разпределението на разходите и ползите; и следователно не може да предложи дългосрочен хоризонт за реализиране на по-големите мащаби на руските или турските амбиции. Той е уязвим от политически и геополитически промени. Това обяснява огромните неустойки, предвидени в договора – неустойки, които на практика биха довели до фалит на „Булгаргаз“, който и без това е в сериозни финансови затруднения. Всъщност, обяснявайки ситуацията на ръководствата на Булгаргаз и Боташ, президентите Ердоган и Радев съвсем откровено са посочили политическата цел на тези свирепи неустойки: да служат като гаранция срещу прекратяване на договора от страна на бъдещи български правителства.
Засега изглежда, че това работи. Въпреки че е свързан с реформаторската група в разнородното коалиционно правителство, което се появи през юни, новият министър на енергетиката на България – който по объркващ чужденците начин също се казва Румен Радев – изглежда не желае нито да прави кадрови промени в Булгаргаз и Булгартрансгаз, нито да оспорва договора между Булгаргаз и Боташ. Причината е не само в огромните неустойки, но и в нежеланието му да се противопостави на президентския си съименник по темата за руските газови интереси. Не е случайно, че от септември миналата година, когато служебните министри на президента Радев поеха контрола върху енергийния сектор, регулираната цена на природния газ в България неизменно остава по-висока от референтната холандска цена TTF – сигурен знак, че Газпром добре използва тази традиционна корупционна ниша.
Септември: решаващият месец
През април т.г. руската и турската страна обявиха, че проектът за турския газов хъб ще започне през септември. Това обещание беше запомнено и сега създава повишени очаквания към предстоящата среща между г-н Ердоган и г-н Путин – за която, между другото, току-що беше предложена дата, а именно 8 септември.
Макар че се очаква основната тема да бъде сделката за зърното през Черно море, турският газов хъб и пренасочването на руския газ към Европа по маршрутите на ЕС, затворени за „Газпром“, със сигурност ще бъдат сред приоритетите в дневния ред. Читателите сигурно са забелязали, че на 28 август делегация на Боташ е била в София за разговори с ръководството на Булгаргаз (и, както може да се предположи, на разговорите са присъствали и висши представители на Булгартрансгаз). Това може да се разглежда като част от техническа подготовка за срещата на върха Путин-Ердоган, даваща на султан Реджеп точна представа какво може да предложи на цар Владимир – и какво да поиска в замяна.
И Москва, и Анкара оставят впечатлението, че разговорите преди срещата през септември се оказват напрегнати. Датата ѝ, въпреки творческите изтичания на информация в пресата, изглежда несигурна, а мястото на провеждането ѝ сякаш се обмисля внимателно. Тъй като г-н Путин е страната, която има по-голям залог, първоначалният план беше той да посети Турция, което беше потвърдено от неговия говорител. Изчисленията обаче могат да се променят, тъй като има опасения, че сделката за газа може да се провали, ако се види, че г-н Путин поема инициативата и играе водеща роля. Вместо това той изглежда готов да остави Ердоган да си свърши работата и да осигури политическата подкрепа за проекта чрез България, Сърбия и Унгария. В замяна на това Ердоган ще се възползва от посредническата си роля и ще получи изключителното право да продава руския газ като „турски“.
Дилемата на Ердоган
Какви са силните страни на г-н Ердоган в този контекст? За да прокара амбицията си да продава на ЕС повече газ от „Газпром“ като турски газ, г-н Путин трябва да се съгласи, че значителна част от приходите от продажбите на руски газ ще остават в Турция. Този сценарий би гарантирал на турския лидер финансови ползи в размер на повече от 5 млрд. долара годишно, което изглежда е много приемлив резултат за него.
Г-н Ердоган обаче има два проблема.
Първо, политическите дивиденти, които той би могъл да извлече от удължаването на сделката за зърното или от подкрепата за Украйна, едва ли ще бъдат достатъчни, за да убедят ЕС и НАТО да си затворят очите за неговата газова сделка с г-н Путин. Разсрочените плащания за руски газ, предоставени преди президентските избори в Турция – които на практика осигуриха на г-н Ердоган втори мандат – са ценни в контекста на турската вътрешна политика, но нямат особена „международна конвертируема стойност“, от която г-н Ердоган би се нуждаел, за да прокара турско-руския газов суап на Запад.
Второ, и по-важно, той не може да играе успешно тази балансираща роля, ако ЕС и НАТО възприемат задкулисната му сделка с г-н Путин като споразумение между двама автократи срещу Запада.
Ето защо напоследък г-н Ердоган прави „примирителни“ жестове към САЩ и ЕС, като например сне ветото си върху членството на Швеция в НАТО, застъпи се за продължаване на сделката за зърното и редовно изразява подкрепата си за Украйна като „атлантик“. Той също така приветства американския самолетоносач USS Gerald Ford в турски води в Егейско море.
Друг елемент в този спектакъл е да демонстрира, че той има нелеки отношения с Путин.Това неотдавна включи и преглъщане на публичното унижение, което руският лидер му устрои, когато руски военноморски сили прихванаха и провериха кораб под турски флаг в международни води. Анкара далеч не прие това зле, а реагира, като договори атрактивна сделка (с посредничеството на Катар) за износ на руско зърно, за да получи одобрението на г-н Путин за нова сделка за зърно с Украйна. Резервната стратегия на г-н Ердоган при договарянето на сделката за зърно е да позволи на Украйна да изнася зърно, за да спечели политически капитал пред САЩ и ЕС, който след това може да преобразува и похарчи, за да покрие политическите щети от сделката за газ с г-н Путин – класически пример за транзакционна дипломация.
Натискът върху България
Натискът върху българското правителство и напрежението, на което то е подложено, вероятно ще нараснат драстично. България се превръща в критична пресечна точка на нетипично съвпадащите интереси на Москва и Анкара, а Западът изглежда не е готов да се справи с геополитическото предизвикателство, което води до добавянето на не особено привлекателното трио Орбан-Вучич-Радев към и без това мрачния дует Ердоган-Путин.
За да бъдат нещата още по-лоши, на Запад има и „геостратези“, които не искат да видят Русия и г-н Путин победени във войната в Украйна.Те пренебрегват санкциите и помагат на руските компании да продават нефт и газ, като по този начин помпат приходите на руския цар – и му осигуряват нов живот. Не е случайно, че призивите за прекратяване на огъня в Украйна „на всяка цена“ са толкова модерни в момента. Такова прекратяване на огъня би било начин да се спаси честта на г-н Путин. И сделките на г-н Ердоган.
Не бива да преувеличаваме степента, в която нещата са условни, и висят „на косъм“. Каквото и да се случи, проектът за газов хъб между Путин и Ердоган ще бъде осъществен под една или друга форма, открито или тайно.
Но от голямо значение е колко лесно и ясно ще бъде това изпълнение. А това зависи от три неща.
Първо, от реакциите – и решимостта на ЕК и НАТО.
Второ, способността на Анкара и нейния национален шампион „Боташ“ да си осигурят големи количества руски газ, които да могат да обявят за „турски“ (което може и да не е чак такъв проблем, тъй като г-н Путин има малко алтернативи, ако изобщо ги има).
Трето, способността на Турция да намери желаещи купувачи за този газ, което до голяма степен зависи от това доколко западните компании са готови да се съгласят с измислицата, че това не е руски газ – и доколко западните власти са готови да ги притиснат да се преструват по темата.
Накратко, има за какво да се следят развитията. Ако проектът за турския газов хъб се осъществи безпроблемно и Боташ се окаже в състояние да реекспортира руски газ за ЕС без усложнения, това ще бъде най-същественият пробив в щита на НАТО за подкрепа на Украйна – особено след като Киев заяви намерението си да прекрати транзита на руски газ през своята територия.
И ето една последна мисъл, която българските читатели трябва да обмислят. Не бива да се чувстваме особено горди от себе си и трябва да направим всичко възможно, за да притъпим и усложним схемите на Ердоган и Путин за да изкупим греховете на нашите скорошни и настоящи лидери. В края на краищата нелицеприятният дует Бойко Борисов и Делян Пеевски имаше решаващо значение за подкрепата и реализацията на проекта „Турски поток“ – който развърза ръцете на Владимир Путин да нахлуе в Украйна. Сега президентът Радев – чрез проекта за газов хъб „Турски поток“ и договора с „Булгаргаз“ и „Боташ“ – е зает да му даде възможност да увиличи транзита на руски газ и да продължи агресията си. Руският лидер е в по-силна позиция, отколкото, логично, би трябвало да бъде, и за това отчасти са виновни и българските политици. В последните си разговори с германския канцлер Шолц и френския президент Макрон Владимир Путин не е повдигнал темата за санкциите – и изобщо не е изглеждал притеснен. Това е много лош знак.
Илиян Василев
