Безобразното забавяне на действията по ПВУ буди големи тревоги

Въпросът защо хората не се застраховат е много интересен. Голяма част от фирмите действително застраховат дейността и имуществото си, но проблемът тук са по-скоро гражданските застраховки. Има обяснения защо тази култура липсва в България, но обяснението ми е, че тя е резултат от много различни фактори. Първият е, че държавата винаги помага, макар и с много малко, създавайки измамно усещане за защита. Ако ни сполети голямо земетресение, вероятно тя ще спре да функционира за известно време. По-голям проблем остават събития, които не са с чак такъв ефект, но се случват по-често, а действията на съответните институции не подпомагат ефектите им да бъдат ограничени – например, защо имаме строежи там, където на практика има свлачища.
Според застрахователите нещата в България доста са се променили поради факта, че са навлезли множество чуждестранни фирми и практики като местни нередности са доста по-малко. Но самият пазар тук е много различен в сравнение със случващото се в Европа и причината е силният дял на задължителното застраховане – автомобилното най-вече. Като че ли няма особен интерес от страна на застрахователните дружества да развиват друг вид застраховане или други застрахователни продукти. Такива усилия на този етап не се полагат. Когато липсва реклама, интерес и хора, които биха искали да се застраховат, това прави цената на самата застраховка безкрайно висока и смисълът от продукта липсва. По мнение на асоциацията при медицинското застраховане има известно развитие, но там застраховките са корпоративни, а не лични.
Чакаме програмата на правителството да е официално публикувана, за да я прегледаме, тъй като имаме очаквания, че вероятно ще има корекции, което често се случва при партньорски взаимоотношения. Въпреки това, този документ е изключително ключов и е много важен за това накъде ще върви държавата. Опитваме се да работим във всички социални сектори – основно в образование и здравеопазване, тъй като са ключови публични услуги, които могат да бъдат представени доста по-качествено, по-ефективно и с по-добър резултат. В образованието нещата се движат, макар и бавно. Но в здравеопазването аналитичната работа в сектора е много стара и е трудно да бъде постигнато разбиране за реформа. Участвала съм в няколко опита на много високо ниво – и в публичния, и в правителствения сектор, – които винаги са били неуспешни. Липсва разбиране за очакванията на обществото и лекарите. Витае усещането, че системата не може да функционира по различен начин, което не е вярно. Защо в България има 343 болници? Безкрайно количество. Консолидация не означава просто да намалим бройката на лечебните заведения. По-важният въпрос е как изобщо МЗ си представя функционирането на системата и предоставянето на т.нар. болнична помощ. Как ще осигурим достъпа до тази помощ на хора от различни населени места, тъй като е пределно ясно, че не може да има болница във всяко населено място. Те са 4000. И къде да сложим границата? Къде да бъдат болниците и как да функционират. Как ще функционира болничната помощ в комбинация със спешната и извънболничната? Това са сложни взаимоотношения, но те могат да бъдат решени. Неефективността при финансирането е изцяло зависима от модела на финансиране на болничната помощ.

Процентът на здравно осигуряване е доста висок. Неосигурените са изключение. Големият проблем на българската система е, че лечението в болницата е осигурено, извънболничната помощ също, но лекарствата до голяма степен не са покрити. Много е лесен достъпът до аптеките и, съответно, разходите са високи. Проблемът с минималното заплащане не е централен в системата. По-скоро големият проблем е в това, че когато разпределяш средства на основа на клинична пътека, всъщност имаш неефективност от разликите в предоставянето на тази услуга и от разликите в самите пациенти по тази конкретно диагноза. Има по-добри модели, но не и при 343 здравни заведения.
Като се има предвид, че щетите от природни бедствия вероятно не са оценени изцяло и са много по-големи, тъй като статистиката събира информация само от съгласилите се да дадат такава информация общини и тя касае основно общинската инфраструктура, загубите на домакинствата почти не е оценявана и вероятно са по-големи. Безобразното забавяне на действията по ПВУ всъщност буди големи тревоги. За съжаление, самата организация на този план и този документ е така измислена, че се очаква след като е финализиран, това да бъде стратегията на държавата за инвестиции за следващите няколко години, уточни в заключение д-р Георгиева.