Човешките права се размножиха до такава степен, че започнаха да губят ударната си сила

Analyses & Alternatives 15th септември 202315th септември 2023 0 Comments Алтернативата, д-р Димитрина Петрова, директор на БОЛД – Българско общество за либерална демокрация

15 септември е и международният ден на демокрацията и поздравявам всички, готови да направят нещо за нея. БОЛД е гражданска организация, работеща на доброволни начала и обединяваща около 200 граждани около темата „демокрация“ и свързаните с нея права на човека, върховенство на правото и гражданско участие. Съществуваме от 2019 г. и е интересен начинът, по който функционираме. Дискутираме, излизаме с гласувани позиции и правим публични събития. Искаме демокрацията да има елемент на директност – пряката демокрация, дигиталност и делиберативност. Повтаряме липсите [в правителствените програми] като развален грамофон от три години – откакто съществуваме. Най-голямата ни загриженост са правата на човека, които са доста избутани настрани и не са нито в центъра, нито в периферията. Да, всички признават, че наблюдаваме нещо като упадък – ако не в спазването на правата, то в самия правозащитен дискурс. Причините са сложни: геополитически, по-скоро такива откъм структурата на обществото и функционирането на държавата спрямо гражданското общество, както и дискурсивни, които се състоят в това, че в някаква степен правата на човека са жертва на собствения си успех. Всичко започна да става права на човека и всеки с кауза се опитваше десетилетия наред да я изрази през термините за правата на човека, което много разводни нещата, коментира в студиото на Алтернативата д-р Димитрина Петрова, директор на БОЛД – Българско общество за либерална демокрация.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Колко хора в България могат да изброят десет човешки права? Доколко те изобщо бяха утвърдени у нас, та да започнем да ги забравяме? Но това, което сякаш отпадна и изхвърча дори от периферията на общественото внимание, са правата от първо поколение – гражданските и политическите. Защото освен тях имаме социални, икономически, културни, екологични и т.н. Още в „Екогласност“ положихме правото на безопасна околна среда и правото на информация като човешки права и се присъединихме към третото поколение права. Като дискурс, концептуална рамка, дори и като система от норми, човешките права до такава степен се размножиха, че започнаха да губят своята ударна сила. Но за нас са важни неща като правото да не бъдеш изтезаван, което в България не е гарантирано.
Разбирам колко е трудно за един гимназист в момента да разбере защо са толкова важни правата на човека, защото ги има. Но нека си представим кошмарния сценарий, че България отива в една друга сфера на влияние и започнат да се връщат едни други норми. Тогава този младеж дали ще може да си смени ей така местожителството и да дойде да живее в София, да пътува зад граница, да облича и говори каквото си иска? Тъй като тези неща сега не са проблем, е много лесно да загубим от погледа си тяхната значимост. Като при здравето – почваш да го губиш и се сещаш колко хубаво нещо е.
Най-големият дефицит при правителствените програми е т.нар. право на недискриминация – по пол, раса, етнически произход, религия, сексуална ориентация, възраст, увреждане и др. То някак си не се реализира добре и в програмата е свързано с такива явления като расизъм, ксенофобия, отношение към бежанците, към ЛГБТ общността, към мизогинията и сексизма. Само при хората с увреждания има известен напредък.

Въпросите за недискриминацията обхващат всички уязвими или неравнопоставени групи, където се наблюдават големи липси. В програмата се споменава, че в бъдеще ще има някаква стратегия за борба срещу расизма, дискриминацията, ксенофобията и антисемитизма. Да вземем ромите – едно е да разглеждаме техния въпрос като расизъм, друго – като въпрос на социално включване. В момента господстващата парадигма е т.нар. бизнес кейс за разнообразието – не само че е аморално хората да бъдат дискриминирани на пазара на труда, но е и икономически нерентабилно и това се показва с много изследвания. България дори не се е присъединила към Европейската харта за разнообразие на работното място. 15-20% от БОЛД са роми, което си е свръхпредставеност. Принципът „Нищо за нас без нас“ започна да тежи. Вече не отпускаме пари за роми, ако те не са включени някъде и нямат ръководна роля. Сайтът на организацията ни е boldbg.net, посочи в заключение д-р Петрова.