Газовите потоци по Турски Поток/TurkStream спадат рязко с началото на Транс-Балканския внос

By Aura Sabadus, September, 2023, ICIS 

Турският газов оператор BOTAS започна да подава газ към Балканите по Транс-Балканския газопровод, което е знак, че спорното споразумение с България вече може да бъде изпълнено.

От 1 септември насам потокът на граничния пункт Странджа-Малкочлар, който преди това беше крайната точка за доставка на руски газ за Турция, се увеличава и в средата на септември достигна 28Gh/ден (2,7 млн. куб. м/ден).

Граничният пункт, намиращ се в края на Транс-Балканския газопровод, не работи през по-голямата част от последните три години, откакто Русия пренасочи износа към новоизградения си коридор на Турски поток през Турция.

През втората половина на август на МП Странджа-Малкочлар имаше незначителни потоци, които се движеха около 1,5 млн. куб. м/ден в два дни и може би бяха извършени за тестове.

Стартирането на потоци в старата трансгранична точка Странджа – Малкочлар показва, че Турция може би е започнала да изнася обеми за България съгласно условията на сделката, обявена в началото на 2023 г.

Съгласно това споразумение, видяно от ICIS, българският газов оператор Булгаргаз и турският му еквивалент BOTAS могат да резервират капацитет в размер на 106 400 MWh/ден в тази точка. Капацитетът е разделен наполовина, като всеки от тях получава по 53 200 МВтч/ден. Булгаргаз може да получи достъп до газ, внасян през Турция, докато BOTAS може да използва този капацитет, за да доставя сам газ до България или съседните страни, като използва българската преносна система.

Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/

Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940

Възможно е газът, който сега влиза в България, да е внос за собствени нужди, но не е ясно дали той се внася от Булгаргаз или от BOTAS.

Източникът на газа не е известен, но Турция води разговори с Русия за създаване на газов хъб, който ще позволи на производителя „Газпром“ да доставя количества в региона.

Увеличаването на доставките на газ през Странджа-Малкочлар съвпада със срещата между турския президент Реджеп Тайип Ердоган и руския му колега Владимир Путин на 4 септември.

Стръмни спадове

Това се случва по същото време, когато потоците през съседния граничен пункт Странджа 2-Малкочлар рязко намаляват от началото на септември.

Обемите са намалели с повече от 23 %, след като на 31 август достигнаха почти технически капацитет от 575 GWh/ден.

Газът, който влиза в България през граничния пункт Странджа 2 – Малко Търново, който е изходна точка за Турски поток 2, обикновено се транспортира по-нататък към други държави, включително Румъния, за да продължи да тече към Молдова и Украйна. Още по-голяма част от обемите достигат и до Унгария през Сърбия.

След спада на потоците на граничния пункт Странджа 2 – Малкочлар износът на север за Молдова през Румъния също е намалял с 64%.

Спадът през този пропускателен пункт може да се дължи на редица причини.

На първо място, входящите потоци към Молдова през Румъния са намалели рязко. Причината е, че търгът за месечен капацитет за септември в граничния пункт Гребенички между Молдова и Украйна беше отменен. Граничната точка беше свръхзаписана на месечните търгове за прекъсваем капацитет, организирани от платформата RBP в първата десетдневка на септември.

Тъй като капацитетът не можеше да бъде разпределен, търгът беше отменен и дружествата, които все още се интересуват от резервиране на капацитет за последващ износ от Молдова за Украйна, могат да го направят ежедневно.

През август компаниите внесоха газ на Балканите и го прехвърлиха в украинското хранилище през Румъния и Молдова.

Междувременно търговците твърдят, че някои компании, които през август са получавали руски газ през Турция на преференциални цени от TTF за първия месец, може да не го правят повече, тъй като се очаква цените на газа да бъдат отрицателни през септември.

Това е така, защото неотдавнашните бичи фактори, като например непланираните прекъсвания в Норвегия, както и рискът от стачки в Австралия, може да намалеят на фона на очакванията, че потоците няма да бъдат възпрепятствани от неочаквани събития.

За разлика от резкия спад на потоците в северна посока износът за Унгария остава стабилен.

Унгарският внос

През целия август потоците през Сърбия в Унгария на граничния пункт Kiskundorozsma 2 функционираха при почти пълен капацитет със средна стойност 23,43 млн. куб. м/ден. Въпреки спада на дебита при Странджа 2 – Малкочлар, дебитът на сръбско-унгарския граничен пункт остава стабилен от 1 септември.

Поглеждайки към потоците, „около две трети от вноса в [Kiskundorozsma 2] се складира [в хранилище] в момента“, заяви търговец пред ICIS.

Добави също, че потоците могат да намалеят, поради по-пълното складиране в Унгария, въпреки че „не смятат, че могат да намалеят значително“.

Унгарската MGP „Ден напред“ е била със средна премия от 0,783 EUR/MWh през август спрямо австрийската VTP, сочат ценовите оценки на ICIS. Спредът се е свил с 0,344 EUR/MWh спрямо средната стойност за юли. На 1 септември MGP Day-ahead беше с премия от 0,650 €/MWh, което показва, че спредът се е свил още повече в сравнение със средната стойност за август.

Тъй като досега потоците са останали силни от август до септември, това може да означава, че цените на MGP преодоляват разликата с VTP, тъй като спредът MGP-VTP ден напред се свива.