Не бих се учудил в Руския храм в София да има и подслушвателни устройства
Изведнъж след изгонването на руските шпиони в расо фокусът ни на размишление се прехвърли именно върху това чия собственост е храмът, кой има право да назначава свещениците и кой може да извършва богослужението. Руското посолство изважда всякакъв вид аргументи, стигна се и до Архива, за да защити своята теза. Другата страна по казуса – БПЦ в лицето на Софийска митрополия – не излиза с никаква документация, а само с изявление на патриарха, че е назначил четирима свещеници, които обаче не могат да служат, тъй като храмът е заключен от Руското посолство. Важно е да правим разлика и да разграничаваме каноничния статут на храма от юридическия, т.е. правния. С правния статут се занимава българското гражданско право, т.е. вещното. Относно каноничния статут, с нго се занимават свещените канони на Църквата. Там е посочено кой има и кой няма юрисдикция. Не е задължително да има съвпадения на правния с каноничния статут. Ако приемем, че Руската държава чрез Руското посолство е собственик на храма, това не означава, че задължително Руският храм е под юрисдикцията на РПЦ и обратното – ако собственик е БПЦ, също не е задължително юрисдикцията да бъде и нейна. Не може да се слага знак за равенство между правния и каноничния статут, коментира с пряко включване за Алтернативата журналистът Йордан Георгиев.
Подкрепете проекта Алтернативата на https://alternativata.bg/donations/za-alternativata/
Благодарим ви за даренията в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940