Последствията на енергийната такса върху руския газ

Новата енергийна такса върху руския газ може да има дълбоки последици. И това е стъпка, която трябва да се приветства.

Подобно изречение няма да чувате или четете много често в анализите на нашия сайт Анализи и алтернативи (A&A), но тъй като вече е факт да продължим: нека да отдадем дължимото парламента и правителството на България! Миналата седмица те изпълниха по-ранното си обещание за въвеждане на енергийна такса – акциз – от 20 лв./МВтч ($103/1000 м3) на руския газ. Това означава, че таксата ще се начислява както върху вноса на руски газ, който се продава на българския пазар, така и върху руския газ, който се транзитира през България на път към други страни. И ефектът от този акцизен данък – нека го наричаме „енергиен данък“- е незабавен. Всъщност таксата влезе в сила миналата седмица.

Това е смел стратегически ход. Има ефект на взривяване на шок бомба върху монопола на Русия на регионалния енергиен пазар. В голяма степен успява по някакъв начин да възстанови националната чест на България, да измие на срама от ролята на София в проекта Турски поток.

В края на последното десетилетие България – и по-специално правителството на Бойко Борисов – изигра ключова роля в този проект, който беше начин на руския президент Владимир Путин да заобиколи Украйна като маршрут за доставка на газ към Европа (и прелюдия към нахлуването му в Украйна през 2022 г.). Тоест, София удари Киев в гръб и сега изправя стореното.

И все пак има легитимни основания да се съмняваме доколко ефективна ще бъде тази стъпка. Но един ефект вече е ясен: таксата разтърси агентите на руско влияние и защитниците (и опорите) на руския газ в Централна и Източна Европа (ЦИЕ).

Най -забележителни сред тях са унгарският премиер Виктор Орбан и сръбския президент Александар Вучич, които са основните проводници на интересите на Кремъл в енергийната област. Двамата вече пищят силно, предупреждавайки за ответни мерки и призовават Владимир Путин да предприеме наказателни действия срещу България. За общественото мнение на ЕС ще бъде много поучително, за да се види кой ще се присъедини към защитата на Газпром: енергийната такса реално може да освети веригата от руски агенти на влияние.

Ако ви харесва тази статия, моля ни подкрепете с дарение в PayPal и по директната сметка на сдружението Алтернативи и Анализи IBAN BG58UBBS80021090022940. Това ще гарантира, че ще има следващи анализи

Лошата преценка на Кремъл за българския елит

България може да очаква период на интензивна информационна и психологическа война от страна на Русия, тъй като в момента през страната се пренася повече руски газ, отколкото през Украйна и г -н Путин без съмнение ще се почувства длъжен да възстанови разклатената си репутация като надежден доставчик на руски газ и най-вече като проницателен и успешен играч в играта с високи залози на масата на международния газов покер.

Защото тази репутация със сигурност е разклатена. По-специално, оказва се, че г-н Путин неправилно е пресметнал рисковете от отчуждаване на България, докато зависи от нейната транзитната система.

Това отчуждение дойде през април 2022 г., когато Газпром (или по-скоро, търговската компания Газекспорт) неочаквано прекъсна доставките на газ по договора си с държавния търговец на природен газ в София, който преди това бе отговорен за по-голямата част от вноса на български газ. С украинския транзит, който сега очевидно ще пресъхне след изтичането на настоящия руско-украински транзитен договор в края на 2024 г., и който Киев отказва да поднови, г-н Путин е изправен пред перспективата да зависи от „насилена“ България, която се превръща в единствената врата за руския тръбопроводен газ в ЕС.

Неуспехът на стратегията на г -н Путин за заобикаляне на Украйна с помощта на алтернативни тръбопроводи е очевиден, тъй като се оказва, че износителят, Газпром, е много пъти по -уязвим от вносителите на своя газ и операторите на транзитните системи, през които руския газ тече. Това важи особено за България, откакто Булгаргаз – по волята на Кремъл – вече не внася руски газ и Газпром трябва да разчита на по-малки вносители. Което означава, че Москва има по-малко ресурс да упражнява натиск върху енергийната политика на София.

Новият енергиен налог връща българската газова политика там, където трябваше да бъде, привеждайки я в съответствие с европейската енергийна политика, която дава приоритет на ограничаването на зависимостта от руския газ. Този ход на София може да се окаже заразителен и да убеди и други страни в рамките на ЕС да ограничат зависимостта си от Русия: защото енергийната такса би трябвало да окаже незабавно влияние върху цените, подкопавайки бизнес казуса на вноса на руски газ в ЕС – и по този начин да принуди вносителите да диверсифицират с различен от руския газ.

Времето също е показателно

България направи своя ход по време, когато той може да получи най-силен отзвук и когато газовите хранилаща на ЕС са запълнени на 97 процента. Вече са налице алтернативни договори за доставка на природен газ, които на практика гарантират регионална енергийна сигурност през достатъчни доставки на неруски газ.

Освен това събитието е в началото на новата газова година и на отоплителния сезон, когато потреблението ще нарасне, което допълнително ще допринесе за натиск върху купувачите да ограничат рисковата си експозиция към Газпром и да се диверсифицират.

Човек би могъл да постави под въпрос времето от гледна точка на натрупването на несигурност в световен мащаб и динамиката на пазара на газ. т.е. повишаващи се цени. Рисковите фактори се трупат, включително геополитически рискове, които влияят на цените на енергията като цяло за Европа, което зависи 83 % в вноса на газ. Всички добри причини за търговците на газ в ЕС да смекчат руския риск от газ, като търсят алтернативни доставки.

Орбан на една ръка разстояние

Реакциите в Унгария и Сърбия са в съответствие с очакванията. Белград прибягва до дипломатически действия и директни телефонни обаждания на президента Вучич в Москва, докато Будапеща публично критикува енергийния данък. Това не е изненада: руският газ е ключов ресурс на политиката на г-н Орбан на ескалиращи предизвикателства към ЕС и още по-важен източник на пряко и косвено обогатяване за голяма част от елита около унгарския лидер – така че силният човек на Будапеща логично взема присърце всякакви заплахи за руските потоци на газ и свързаните с тях приходи.

Има няколко неща, които унгарският лидер може да направи срещу новия данък върху енергията на България:

• Първо, той би могъл да го оспори на ниво ЕС, или чрез Европейската комисия (ЕК), или в Европейския съд (ЕС), или и двете.

• Второ, той би могъл да предприеме по-твърд подход и да упражнява пряк натиск върху България, като я спре да се присъедини към зоната на Шенген, дългогодишното членство, което най-накрая е в картите за България (и съседната и Румъния) в края на 2023 г. Приемът ще се случи, ако никоя друга страна-членка на Шенген не го блокира. Унгария (сама член на Шенген от 2007 г.) може да заплашва да се присъедини към останалите опоненти – Австрия и Холандия и да спре влизането на двете страни от ЮИЕ. Проблемът е   че да са в една „знаменитата“ компания на Орбан, едва ли ще очарова лидерите както в Хага, така и във Виена, и това може да ги окуражи да преразгледат или променят своето вето. Ако Газпром няма лост на влияние върху България, едва ли с такъв ще се сдобие и Виктор Орбан, още повече, че той ще загуби ако Газпром употреби „ядрената“ си опция и спре газовите доставки през Турски поток.

Що се отнася до възможностите му да ангажира Брюксел за натиск върху София да отмени енергийната такса, има две причини да се предположи, че това няма да се случи – една по-обща, другата по-специфична.

Общата причина е, че, за да упражнява този вид натиск върху Брюксел, унгарският лидер трябва да има на разположение по-голям политически еврокапитал, отколкото всъщност има. Той е проблемен и – със сигурност не е най-популярният лидер в ЕС – така че ще се нуждае от допълнителни аргументи и политически ресурс, ако тръгне да защитава интересите на Газпром в ЕС. А той ги няма.

По-конкретната причина е следната. За да има казус срещу енергийния налог съгласно законовите и регулаторни разпоредби на ЕС, г -н Орбан ще трябва да докаже, че тази енергийна такса пряко вреди на интересите на унгарските потребители, а не на Газпром. А това няма да бъде толкова лесно, тъй като договорите на Газекспорт са за доставка на природен газ до унгарската граница – до входните точки на унгарската система за пренос – и цената, посочена в тези договори, не зависи от разходите по преноса от страна на руската компания. В случая единственото влияние върху цените в Унгария на руския газ имат борсовите репери в ЕС.

Така че, освен ако г-н Орбан не нареди на унгарския държавен търговец на газ MVM (страна по договорите с Газпром) да поеме разходите по тази енергийна такса, за да запази интереса на Газпром, така, както постъпи при аналогична ситуация по отношение на вноса на руски нефт през тръбопровода чрез Украйна, промяна няма да има. Орбан няма валидна причина да се оплаква от това, че Газекспорт ще трябва да плаща енергийна такса в България.

Преведено на правен еврожаргон,  Унгария няма засегнат „материален интерес“ по въпроса. Така че е трудно да си представим, че много хора в ЕК или в ЕС ще обърнат внимание на г-н Орбан, тъй като тази липса на материален интерес означава, че по същество защитава не интереса на унгарския потребител, а на трета страна – Газекспорт.

Разбира се, Унгария не е единствената страна, която на теория може да възрази срещу енергийната такса. Румъния или Гърция, като получатели на руски газ, логично биха могли да имат проблем с новата такса в България. Но на практика е много малко вероятно те да го направят, тъй като тази стъпка на практика изравнява условията на конкуренция и отнема привилегиите на игралното поле на Газекспорт спрямо конкурентите му, вносители на ВПГ и други доставчици на тръбопроводен газ.

Колко ще струва енергийната такса на Путин?

Този енергиен акциз съществено ще намали шансовете на руския газ да съхрани пазарните си позиции в ЦИЕ и да бъде реекспортиран от региона в Европейския съюз, без Газекспорт да направи значителни ценови отстъпки. А това ще повлияе силно негативно върху паричния поток на руския газов гигант и неговия принос във военната хазна на г-н Путин.

Все пак колко? Е, това не е лесно да се прецени, защото има много неясни и трудни за предвиждане обстоятелства и не на последно място – цените на природния газ през последните високи сезони се отличават с висока волатилност. При текущите нива на цени от около 50 евро/MWh, енергийната такса представлява около една пета от общата цена. Но ако цената се повиши над 100 евро/MWh, процентът, който таксата ще представлява в крайната цена, ще падне и руският газ може да си върне част от конкурентоспособността и пазарните си дялове.

Въпреки това, при текущите цени и текущите обеми на газов транзит от страна на Газекспорт през България, енергийният налог може да генерира приходи от около 2 милиарда долара в българския държавен бюджет. Което означава, че Газпром (и г-н Путин) ще бъде лишен от тази сума. И дори да се окаже, че е по -малко от това, това все пак ще бъде добра новина за регионалния пазар на газ, където делът на Газпром все още е непропорционално висок, в сравнение със средните стойности за ЕС.

Българският контекст

В българския контекст нещата са сравнително ясни. Кремъл се опитва да замени държавния търговец на газ Булгаргаз, като входен портал за руски газ в България, с друга компания – Sustainable Energy Supplies (SES) – която е собственост на Litasco, филиал на руския нефтен гигант Lukoil и българския енергиен олигарх Валентин Златев. Постепенно обемът на руския газ, внесен за потребление в България през тръбопровода Турски поток, който е изключителна привилегия на SES, нарасна доста над нуждите на Lukoil Neftochim, базираната в Бургас нефтена рафинерия, която е руска собственост. Това доведе до завземане от страна на SES на значителна част от останалата клиентска база на Булгаргаз на българския пазар на газ (която след прекъсване на доставките през април 2022 Газпром смяташе за загубена). Възстановяването на позициите на Газпром през SES представлява пряка заплаха за енергийната сигурност на България и я прави уязвима от руски политически натиск.

Енергийната такса е пряко предизвикателство към президента Путин, който е истинският главен изпълнителен директор на Газпрм и който използва политическата си тежест за да гарантира операциите на компанията в чужбина. Новият акциз изглежда мощен инструмент за противодействие на тази заплаха и за потвърждаване на интересите и контрола на България върху собствения и енергиен пазар. За Русия това е силен сигнал, че България не може да бъде сплашена и няма да толерира руските опити да подкопае енергийната и сигурност.

Нищо чудно, че първите, които критикуват енергийната такса, бяха компаниите, които пряко или косвено внасят руски газ през Турски поток. Местните лобисти на Газпром вече лансираха мощна кампания за дискредитиране на енергийния акциз, призовавайки президента на България Румен Радев да се намеси както във вътрешен план, така и на равнище ЕС.

Те обаче нямат голям шанс за успех – независимо дали го знаят или не. Шансовете на г-н Радев да отмени решението на парламента са малки. Шансовете му да ангажира ЕК с казуса в полза на Газекспорт са още по-незабележими, изобщо той има много малък шанс да спечели каквито и да било симпатии в Брюксел – особено след „орбанистките“ си прояви по въпроса за оръжията за Украйна и неговите спорна и откровено антиевропейска позиция и роля при сключване на договора на Булгаргаз и турската Боташ.

Пък и е възможно г -н Радев също да не е особено „мотивиран“, за да помогне на Газпром в губеща позиция. Въпреки че е доказан русофил, или по-скоро путинофил, той умее да разделя лояност от интереси.

Да не забравяме, именно президентът Радев изигра ключовата роля за реализация на сделката между Булгаргаз и Боташ, която бе подписана през януари тази година, и която има централна роля за реализация на схемата „турски газов хъб “ (ТГХ).

Читателите на A&A си спомнят, че ТГХ трябва да включва „избелване“ на руския газ – чрез преетикетиране или смесване – и последващ износ на неспецифичен за страната „TGH микс“. Това по-скоро поставя на по-заден план или поне обезсмисля прекия износ на руски газ по газопровода „Турски поток“ – който беше любимият проект на бившия министър-председател Бойко Борисов и в който г-н Радев играеше сравнително малка роля.

Справедливо е да се предположи, че политическите (а вероятно и други) интереси на президента Радев са свързани с турския газов хъб. Вероятно газът от „микса ТГХ“, който не е руски, няма да подлежи на облагане с новия български енергиен данък. Ако това е така, може да се окаже, че г-н Радев гледа доста снизходително на новия енергиен акциз.

И тук трябва да видим общата картина, отвъд прекия интерес на г-н Радев. Енергийният данък идва в момент на засилващ се конфликт между руските и турските концепции за това как трябва да функционира Турският газов хъб (и съответно несъгласие за това как да бъде поделен „келепира“ между Москва и Анкара). Ако енергийният данък се прилага за руския тръбопроводен газ, но не и за сместа от ТГХ, сметката може да се промени в полза на Турция и ТГХ да спечели позиции за сметка на „Турски поток“. Руският газ ще продължава да тече на запад, но г-н Путин ще получава по-малка част от приходите. Което ще бъде добра новина за украинските граждани – независимо от реакцията ви на произтичащия от това факт, че г-н Ердоган ще получава повече!

Някои съмнения

Въпреки всички намерения все още не е ясно дали енергийният данък ще има очаквания ефект. Това се дължи не толкова на горепосочените геополитически и пазарни съображения, колкото на сложността на въвеждането на енергийната такса.

На първо място, успехът в това отношение зависи от вносителите и най-вече от системния оператор на България – „Булгартрансгаз“ (БТГ). Те, особено БТГ, от години не правят нищо друго, освен да обслужват нуждите на Газпром, и основният им инстинкт е да продължат да правят точно това. Затова те могат да предприемат деструктивни действия или да се бавят – например като саботират прилагането на енергийната такса, създавайки „технически“ или други пречки. В края на краищата това са същите хора, които финансираха и прокараха най-важния стратегически проект на Газпром – „Турски поток“. А сега от тях се очаква да приложат най-болезнената мярка за „Газпром“ и руския газ от десетилетия насам. Мярката върви против нагласите им.

На второ място, на преден план може да излязат и финансови аргументи. Това би било особено вероятно, ако Газекспорт заплаши да прекрати транзитните си договори с БТГ, като по този начин застраши критично приходите на българския системен оператор в момент, когато все още не е погасен значителен дълг по проекта „Турски поток“, по който се пренася 100 % руски газ, и който трябва да бъде обслужван или изплащан. Това би могло да постави БТГ в затруднено положение и дори да я заплаши с неплатежоспособност. Освен ако не се стигне до смяна на режима в Москва, което е малко вероятно, няма друга причина „Газекспорт“ да не се възползва от тези заплахи и може би дори да ги осъществи.

И още нещо. Газът не е всичко. Като изключение от ембаргото на ЕС, България все още внася руски петрол за използване в рафинерията (Лукойл Нефтохим), която е най-ценният руски актив в България. Ефектът от енергийния данък трябва да се оценява заедно с развитието на ситуацията около рафинерията на „Лукойл“. Изглежда, че събитията там се развиват в същата посока и че Лукойл Нефтохим се присъединява към Газпром в общата и за двете компании ситуация на ескалиращ дискомфорт и намаляваща лобистка сила на Кремъл в региона, която е тенденция от началото на войната в Украйна. Но това е за друга статия. 

Всичко казано дотук може да потвърди, че промените в българските енергийни закони бележат повратна точка, начало на драматични промени. Досега регионалният газов пазар беше заплетен възел от интереси и отношения, които изглеждаха неизменни – както и доминиращите пазарни позиции на Газпром. Енергийната такса може и да не разсече напълно този Гордиев възел. Но тя може да прекъсне достатъчно от нишките, за да улесни разплитането на останалите и да даде тласък на процеса на разплитане.

С други думи, последиците от новата енергийна такса на България могат да променят пейзажа на регионалния газов пазар – и в този процес да подкопаят критично способността на Газпром да финансира войната на г-н Путин в Украйна.

Илиян Василев