Отбраната не е нещо, за което да се мисли, когато врагът е пред портите

Още по-добър пример е военната доктрина от 1999 г., защото всъщност Националната отбранителна стратегия от 2011 г. замени военната доктрина, преди да бъде оценено доколко тя е изпълнена и без да осъществи необходимата приемственост. Истината, според мен, е тревожна, защото ако се допусне и най-малкият шанс Русия да победи, следващата цел на Кремъл ще бъде повторение на такъв сценарий спрямо страна членка на ЕС и това няма да бъдат Балтийските страни, защото това не носи нищо съществено, няма да е Полша, защото тя е достатъчно силна да отвърне, нито Румъния, защото там има много многонационални сили. Тогава България ще бъде изправена пред голямо предизвикателство, а то може да бъде посрещнато със синергични мерки от днес. И тези мерки на първо време включват усилване на отбраната ни с многонационални сили, с разполагане на системи за защита и отбрана. Ако има някаква стратегия, която действително води към промяна спрямо досегашната, тя трябва да бъде предложена под формата на резултатни инициативи за следващата година, две, три. В момента текстът на Стратегията практически не се отличава много от този на предходната. Съгласете се, че 190 бронирани машини, които ще дойдат в рамките на следващите пет години, не са възпиращ потенциал.
Ако Украйна не си върне Крим в рамките на година и половина и не успее след това да изтласка руснаците от Донбас, реалните заплахи за България сериозно нарастват. Трябва да се готвим в рамките на НАТО и европейската отбрана. Затова всяка стратегия трябва да отчита реалните заплахи и този разговор трябва да го води премиерът с политическите партии в парламента. Точно това правеше премиерът Костов по време на приемане на военната доктрина 1999 г. заедно с целия МС и с лидерското участие на президента Стоянов. Ясно е, че президентът Радев има диаметрално противоположни разбирания. Това е цената, която плащаме за неуверения избор на българските граждани, за това, че не предприемаме мерки за противодействие на хибридните заплахи. В крайна сметка чл.105 на Конституцията е ясен – националната сигурност е ангажимент на правителството. Ако само ще преповтаряме текстове от по-рано с добавяне на общи формулировки от стратегическата концепция на НАТО, просто няма нужда от това усилие. Министър Тагарев говори много ясно, поставя ясни приоритети, които ги няма в тази национално-отбранителна стратегия. Освен това МС от 20 септември стартира стратегически преглед на отбранителната политика. Как така даваме на обществото да обсъжда национално-отбранителна стратегия, преди да сме започнали да правим стратегически преглед на отбранителната политика, който ще завърши февруари и който най-вероятно ще доведе до реални радикални промени в системата за отбрана? Когато целият свят се променя и то от 2014 г. насам, ние не можем да продължим да се правим, че нищо не се случва.

Появата на подобен документ за мен е неприятна изненада. Отдавам го на голямата заетост на министър Тагарев и невъзможността да проконтролира процеса – той е продукт на администрацията, която работи в рамките на рутинен процес. Това не е политически документ. През ноември по програмата на правителството трябва да бъде внесена инвестиционната програма, а всъщност тази национално-отбранителна стратегия дори я няма в програмата на правителството. Тя се появява неочаквано и до голяма степен е излишен шум в системата. Проблемите се повтарят всяка година, а решение в стратегията няма.
Възможността до говорим по темата ще доведе до корекции, защото стартиралият стратегически преглед на отбранителната политика ще доведе до сериозни промени, за които ще разберем февруари, но те трябва да бъдат комуникирани и тествани с обществото и това трябва да е грижа на целия МС. Не виждам защо да не го направим сега – 25 години по-късно, – когато имаме много по-подготвени хора. Има ресурс и потенциал, но трябва да има и амбиция, и оптимизъм, и фокус. Проблемът е, че отбраната на страната не е приоритет за българското управление от много години. Ангажимент номер едно е отбраната и дано не го научаваме както го научи президентът Зеленски. Отбраната не е нещо, за което трябва да се мисли, когато врагът е пред портите, посочи в заключение Шаламанов.