Големите центрове могат да завъртят колелото на икономическата карта, а оттам да спечелят и по-бедните

Ако все пак областният център и икономическото му ядро концентрира население, пандемията обърна процеса през 2020-21 г. и в продължение на две години имахме отлив от центъра към периферията, който сега позатихна и се стабилизира. По-интересният процес, който се наблюдава, е дали сега големият център и ядрото успява да нараства като население. Като общини София, Пловдив и Варна успяват да имат положителен механичен прираст.
Има специфични места – в случая и природата, и дигиталните услуги са фактор – но това, което ме притеснява като поглед към регионалната карта, е как градове като Русе и Стара Загора нямат устойчив положителен механичен прираст, т.е. те продължават да губят млади хора след завършване на гимназия. По целия Дунавски регион процесите са много тежки. Колкото и да гледаме данни, усещането за социалната динамика е по-скоро за липса на подем поради отлив на най-талантливата част от населението. Културният живот също може да бъде рестартиран на друго ниво.
Пандемията, войната, енергийната криза, липсата на правителство и бюджет убиха идеите за по-дълбоки структурни реформи. Факт е, че кметовете могат да са доста по-активни. Интересно ще е след изборите при една нова местна власт. Ако промяната в Конституцията и съдебната реформа са обединяваща цел, следващата надполитическа голяма промяна е финансовата децентрализация, тъй като тя води до промяна на политическия процес генерално. Много по-непредвидимо и разпръснато става като динамика и тя би променила много разговори.
Икономическият профил на центровете се знае. Вижда се, че в по-малките промишлеността заема по-голям дял. Големият град означава концентрация на услуги. Профилът на морските центрове е много по-туристически насочен. Само една компания не може да промени цяла област както е в случая с АЕЦ в Козлодуй/Враца.
Минималната заплата очевидно е една за цялата страна – 930 лв., което е под 30% за средната заплата в София, но и около 75% от средната във Видин, Монтана и Благоевград. Вдигането на административната минимална заплата води до по-малко наемане и създаване на нови работни места. Имаме постоянен отлив и прилив и в момента, в който спреш прилива, общата заетост започва да пада много бързо.

Посоката на решение е да се търси по-голяма гъвкавост в процесите по наемане и освобождаване, брой работни часове, почасово заплащане и т.н. Общият знаменател би трябвало да е там, където има повече гъвкавост откъм регулация. Това би дало шанс на естествените процеси.
Фокусът ми е в големите центрове, които имат потенциал. Вярвам, че ако те се задвижат, ще задвижат и по-бедните около тях. Регионалната промяна тръгва, когато Русе и В. Търново станат силни и се свържат по-добре помежду си. Големите центрове са тези, които могат да завъртят колелото на тази икономическа карта, оттам да спечелят и по-бедните, посочи в заключение икономистът.