Не бива да се допуска земеделска земя да се използва за фотоволтаични проекти

Като член на ЕС България никога няма да има дефицит на електроенергия. Понеже има голямо търсене на електроенергия в региона, цената на борсата расте. Но да стигнем до временни ограничения в електрозахранването е много малко вероятен сценарий. Има периоди, в които е по-изгодно да внесеш електроенергия, отколкото да я продаваш и в системата ни това се случва. Внасяме електроенергия поради глупостта на предходните ни енергийни министри Николов и Христов. Когато трябваше да се охлади инвестиционният интерес при фотоволтаиците, те нехаеха, защото не разбираха отрасъла. Критично големите размери на фотоволтаиците създава проблем в системата и тя работи дебалансирано. Те принуждават базовите централи АЕЦ Козлодуй и ТЕЦ Марица-Изток да намаляват мощностите си или да спират, влошавайки икономическите им характеристики. И когато волтаиците угаснат в 6 часа, Централното диспечерско управление започва да моли конвенционалните централи, но те го нямат, защото цял ден не са работили. За да загреят, им трябват от 6 до 8 часа. В такива периоди цената на електроенергията скача до 700 лв. на мВт/ч, защото няма предлагане, а това е вечерният връх. Би трябвало да се сложат квоти или лимити в производството, каквито в България няма. Тук имаме фотоволтаична пандемия. Трябва да се плаща за това, че някой се мъчи да пласира енергията от волтаиците, строени без план като в джунгла.
Не бива да се допуска земеделска земя да се използва за фотоволтаични проекти, защото има безкрайно много други площи. Президентът наложи вето в Закона относно либерализацията на пазара. Има група политици с интереси в областта и те строят фотоволтаици, притискат енергийните компании да ги присъединяват без мисъл за последствията и затова сме на тоя хал. От 2015 г. от БЕМФ предлагаме развитие по квоти въз основа на възможността на системата да ги поеме. Никаква чуваемост.
Другото безкрайно невежество на управляващите – престанете да говорите за затваряне; кажете: „ТЕЦ-овете ще работят на пазарен принцип.“. Дайте им право да се състезават и те ще си оптимизират разходите. Могат да бъдат конкурентноспособни.
АЕЦ Белене ще има в един момент. Могат да бъдат изградени модерни технологии, напр. малки модулни реактори. Площадката е перфектна за производство на водород, който да се транспортира в Европа. В момента най-скъпият енергиен продукт е зеленият водород. Ядрените проекти изискват партньор – доставчик на технологии и ноухау и т.н. Повече „Росатом“ не може да ни е партньор.
В БЕМФ сме разработили т. нар. ядрената доктрина по години – какво и по какъв начин би трябвало да се изгражда с оглед към 2050 г. да нямаме въглеродни емисии. Разписано и ясно е накъде ще се развиваме – ВЕИ-та, хидро- и ядрени централи при балансираното им развитие. Политиците влагат пари в проектите, като си мислят, че ще спечелят. При това развитие обаче само ще си изгубят парите, но не го разбират.

Всяка страна е суверенна да си реализира политиките на акцизи и вносни мита относно внос на стоки и услуги, особено енергийни. България не налага т.нар. монополен акциз затова, че тази тръба е наша. Можем да наложим такса. Вече мина една проверка на ЕК и това се смята за легитимно. Като на българин този акциз ми достави огромно удоволствие. Газпром ни набутаха с проект, който никога няма да изплатим – 70 години е срокът за възвращаемост на „Турски поток“ – тотална загуба. Сега има шанс да бъдат вкарани повече пари в бюджета на държавата. Схемата, която би могла да се реализира, е да си прихващаме количества от този природен газ за наше потребление. И Сърбия, и Унгария са наясно, че проектът е гробница за българската енергетика и че акцизът е единственият начин да се получат компенсационни приходи от него. Сегашният енергиен министър действа разумно, но е подложен на изключителен външен натиск. Решенията му не са автономни – на министерството, – а са наложени отвън.
Спонсорирана електроенергия трябва да получават хората под някакво ниво на бедност, т.е. енергийно уязвимите. Големият проблем е, че с тия промени в законодателството няма готовност за този модел. Общините и Министерството на труда и социалната политика трябва да поемат ролята си в процеса, а на тях им е сложен и не го разбират, посочи в заключение инж. Хиновски.