При сегашните избори паднаха много камуфлажи. Влиянието на партиите и задкулисието намалява

Битката за балотажа е много интересна. Тук вече имаме шанс за политически сблъсък и дебат; имаме фигури с ясно изразен ценностен фундамент. Видяхме, че политическите партии не са влакът, който движи изборите. Григорова е много убедена в тезите, които защитава. Друг е въпросът доколко посланията ѝ са изпълними и доколко не са ехо от един западен контекст. Очевидно е, че Хекимян е очаквал по-добри резултати, но да наказваш избирателите за неуспеха си никога не е било продуктивно. Политическият избор е между десен и бизнесориентиран кандидат и един ляв. Имаме шанс да направим истински дебат ляво-дясно, какъвто пропуснахме да направим последните години. От формална гл. т. в България е много трудно да се разбере кое е ляво и кое – дясно и има разминаване. Разделението синьо-червено вече не работи у нас, а имаме представител, който мисли през модернизация, технологии и съвременно общество и друг, който е много по-общностно ориентиран. Дебатът би имал смисъл, за да си сверим часовника и да изясним идеологическите си позиции.
Не мисля, че мачът е решен. 10% са преодолима разлика. Не съм сигурен, че играта на Нинова е в подкрепа на Григорова, както и че последна печели гласове от подкрепата на Трифонов. Не е това целевата ѝ група. Тя беше искрена в кампанията си за разлика от Хекимян, който играеше роля. Не съм сигурен, че такъв тип партийна подкрепа ѝ прави услуга. И Терзиев, и Григорова ще получат по-високи резултати в абсолютни стойности. Разпиляното като вот ще бъде канализирано дори и при по-ниска избирателна активност, така че и за двамата това би било някаква победа. Не мисля, че избирателите на съответните политически партии си слушат лидерите. Ниската избирателна активност е голям проблем и затова настоявам да има и сега дебат. Представата ни за местно управление е леко консуматорска. Оказва се, че решаващият фактор, въпреки големите промени в света и като историческо развитие, е въвлечеността на гражданите – доколко участваме в процесите на вземане на решения. Когато възприемем демократичния процес като въвличане и участие, тогава ще се вдигне и избирателната активност. А ние се сещаме за местни избори веднъж на четири години и дори сме склонни да си продадем гласа. Нужни са референдуми и представителност. Тези избори показаха, че все повече хора искаме да участваме.
Трябва да осъзнаем, че политиката започва от улицата, от общината, от общността и тогава се случва пред нас и участваме в процесите; докато тя е поредното задкулисие и далавера, ще бъде така. Олигарсите са част от играчите на сцената и няма съмнения, че тук участваха много активно. Цялата истерия с миньорската криза беше част от олигархичната игра на пазара за гласове и влияние.

Слушах и обясненията на зам.-министъра за случилото се с кодовете – има всички симптоми на поредно активно мероприятие, в което за голямо съжаление са въвлечени и службите. Както и при други такива опити, когато вадим от ръкава досиета, книжки и т.н., това се обърна срещу поръчителите. Има промяна и вече тежестта на задкулисието намалява; има и мегдан за политически послания и за личности, които да ги отстояват. Прехвърлихме на Сглобката много негативни конотации, но демокрацията е система за властови баланс и взаимен контрол. Единият вариант е това да бъде пред нас публично, както е в момента, а другият – да бъде задкулисно. Ако очакваме, че в следващите 50-60 години ще имаме еднопартийно управление, това няма да ни се случи и слава Богу. По-скоро трябва да очакваме, че механизмите за взаимен контрол ще дават гаранция, че нещата вървят. Въпросът е на думите ли вярваме или на решенията. Поне вече имаме достъп до истинските действия. При сегашните избори със сигурност паднаха много камуфлажи. В тази конфигурация става ясно, че влиянието и на партиите, и на задкулисието намалява като относителна тежест, което дава надежда за тежестта на автентичното гражданско участие, посочи в заключение Стойчев.