Трябва да се пробудим, за да продължим делото на будителите, които честваме

Изборите миналата неделя ни дадоха пореден повод за този въпрос. Особено показателен бе опитът за преврат от петък. Поръчката дойде от партии, но комплотаджиите бяха чиновници. При това точно тези чиновници, които трябва да предотвратяват подобни комплоти – контраразузнавач, призван да пази националната ни сигурност, и изборни администраторки, чиято работа е да пазят честността на изборите. От вчера се питам дали в заверата не е и самото Министерство на електронното управление.
Вместо обаче заместник-председателят на ДАНС Деню Денев да бъде уволнен, а председателката и заместник-председателката на Централната избирателна комисия, Камелия Нейкова и Росица Матева, – разследвани, опитът за преврат продължи с историята за рекетирания от Кирил Петков министър на електронното управление. Ретроградните кремълски проксита превърнаха София в Сталинград. По заповед на Кремъл, разбира се. Залозите вече не са само дали Ваня Григорова ще стане кмет, както Радев стана президент. Залогът е сваляне на правителството и изкарване на България от НАТО и ЕС. ПП-ДБ лидерите ще сътворят поредното самоубийствено безумие, ако не кажат високо и ясно това и много повече на привържениците си още преди втория тур в неделя!
Преди 34 години тоталитарната държава уж бе „разградена“, при това изненадващо лесно. Но нейната социална и културна основа остана непокътната. А тази основа непрекъснато възпроизвежда насилие, авторитаризъм, антимодерност, противопоставяне на правилата и законите, недосегаемост на властимащите… И отрича всякакви идеи, освен „интересите на обществото“. Но да приемаш, че единствено обществените условия, в които се намира човек, а не идеите му, определят неговия начин на мислене, е парекселанс социализъм. Това важи и за партиите. Ако политическата култура, която демонстрира една партия, е безидейна, това означава, че партията е социалистическа.

Доказва го и класирането на яркочервен кандидат за балотажа в синя София. То се дължи на това, че много хора загърбиха всякакви ценности. А от ценностите зависи какво ще разглеждаме като добро и зло, тоест какъв е моралът ни. Ако нямаме ценности, нямаме морал. Ако нямаме морал, нямаме и интереси, колкото и „прагматиците“ да ви убеждават в обратното. Защото „интересите“ ни зависят от вида на целите, които сме избрали да преследваме. А ние избираме целите си на базата на нашите желания. Нашите желания обаче зависят от нашите ценности. Ако нямаме морал, няма как да имаме нито ценности, нито други интереси освен парите и властта.

Алчността и властолюбието са най-отличителните черти на българската политическа класа. Но за съжаление и самите ние, вместо да станем активни граждани, се превърнахме в безпросветни и ценностно неутрални поданици. Българското общество морално деградира. Това означава, че дясното изчезва. Най-голямата битка на дясното е, била е, и винаги ще бъде, битката за фундаменталните морални принципи. Такава битка самоопределящите се като десни политици не водят от години. Те мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм”.

Този „прагматизъм“ обаче е в основата на политическата апатия. Вече на всякакви избори гласуват между една трета и половината от имащите право на глас. Защото на практика водачи няма. И няма как да има, когато няма идеология и политически принципи. Тогава няма нито посока, нито цели, нито водачество. Няма и проект(и) за бъдещето.
Затова тези, които искат да ни управляват, следват, а не водят. Вървят след народа, вместо да моделират волята му. Впрочем, моделират я, но само и единствено в своя изгода. Купуват или разбиват всяка опозиция. Разчитат нa cтрaхa и упoритo инвecтирaт в oтчaяниeтo. Успиват ни, вместо да ни будят. Резултатът? Политическият всички го виждат. Но има и емоционални последствия. Чувстваме се нещастни. В световната класация на щастието тази година сме на 77-о място. От съседните страни Румъния е на 24-о, Сърбия е на 45-о, Гърция – на 58-о. За утешение Република Северна Македония е на 87-о. Турция със 106-о и направо ни диша праха.
Да, българинът е личностен и национален песимист. Но този песимизъм не ни е генетично заложен, той е привнесен, ашладисан към нас. Идва от усещането ни, че сме жертва на обстоятелствата, че нещата не могат да се променят. И умишлено се отглежда. Явно това върши работа на „елита“, но изпива националното ни самочувствие. А без самочувствие нито се гради, нито се „лепи” държава. Още по-малко се поддържа буден градивният ѝ дух.

Да си щастлив е избор. Ако наистина желаем да променим съдбата си на хора и нация, трябва да приемем, че за всичко, което ни се случва в живота, сме отговорни само и единствено ние. Трябва да се пробудим, за да продължим делото на будителите, които честваме.

Всеки буди по свой начин. Едни подаряват книги на деца в социални домове. Други учат децата на уважение към историята. Трети съхраняват българския фолклор, традиции и обичаи.

Ние се опитваме да ви казваме истината.

Гледайте Алтернативата, за да не могат да ви лъжат.