Балотажът в София показва скъсването на темата „ДС“ и повдига въпроса за лявото пространство

А.Р.
Не бях могъл да се съглася, че София не е дясна. Забравяме политическото представителство, което имаме в Местния парламент. Общинските съветници са пряко доминиращи дясното пространство. Вляво са ситуирани единствено БСП с девет общински съветници. Но с успешната си кампания Григорова успя да изземе наратива, който трябваше да движи В. Терзиев. Кампанията за София започна да се води от ПП през кандидатурата му и Хекимян беше неговата алтернатива. Но тези двама кандидати не успяха да обединят партийните си ядра. В рамките на първия тур Григорова успя да обедини БСП и дори да надхвърли това. Тази ѝ подкрепа ѝ позволява сериозно да оспорва легитимността на вота. Сега под някаква форма е застрашено политическото лидерство на Терзиев.

И.И.
Григорова успя да натрупа двойно по-голям резултат от партийната листа – образец за мажоритарна кампания. Резултатът от първия тур е достатъчно показателен, че мажоритарният елемент успява да покаже това, което се предполагаше да направи Терзиев изначално.

А.Р.
В рамките на предизборната кампания Нинова изцяло се дистанцира от Григорова. Ако Григорова стане кмет, е заплаха за нея. Факт е, че тя не е член на БСП, но дълго време говорехме за лидерството вляво; че Дондуков 2 е лидерството вляво и чакахме президента да подхване вълната. Григорова успя да привлече електората, но ѝ се даде поле за изява в медиите и отправяне на послания. Друг е въпросът как може да се реализира този електорален потенциал на парламентарни избори. Към момента няма изгледи.

И.И.
Нинова прави помен с чужда пита. Колкото до лявото представителство, наблюдаваме, че левите хора нямат представителството, каквото би следвало да имат в европейска държава. Дали Григорова би могла да въплъти това ново ляво с по-модерен и проевропейски облик? Голяма маса хора в момента са принудени да гласуват за БСП или не гласуват. На Запад младите хора по презумпция са по-скоро леви.

А.Р.
Няма как да се спечели от раз предвид избирателната активност, но балотажът е показателен. Кампанията на Терзиев бе силна откъм пиар ходове, но по същество не беше политическа. Балотажът показва нещо грандиозно за София – скъсването на темата „ДС“ и повдигна въпроса за лявото пространство.

И.И.
Неотчитането на разделенията доведе до често комуникационно неуспешни обяснения. От една страна победителите не ги съдят, от друга машината на ПП-ДБ-СС не успя да сработи, за да не скърца чак толкова шумно. Надявам се, че след утре вече няма да се фокусираме върху комуникационни проблеми, а ще гледаме политиките.

А.Р.
ГЕРБ загуби големите градове и емблемата „София“. Във Върна избирателната активност е с 3000 гласа повече спрямо втори тур на 2019 г. ГЕРБ се отдръпват от областните градове, което може да се дължи на промяната в нагласите там. Това ще е тестът за управление на местната власт на ПП-ДБ. Коалицията ще продължи. Трябва да престанем да говорим дали сглобката се тресе или не се тресе. Тя действа, работи и следва програмата си. След ротацията ГЕРБ ще иска своето представителство в изпълнителната власт – все пак ПП с много усилия спечели София, макар че им беше под носа.

И.И.
При разказа на Борисов опаковката е различна, но съдържанието е едно и също – постоянно напрежение и вклиняване в партньорите. Още в началото трябваше да си дадем сметка, че този разказ няма как да роди съществен резултат от гл. т. на фактическото случване на заявките. ГЕРБ са в ролята на управляваща опозиция.

А.Р.
Вървим в посока на преобразяване на въпросния модел на управление. Имаме преките наченки на консенсусния модел на демокрация.

И.И.
Говореното на ДПС е от реакционен тип. Христо Иванов пък най-после се появи и каза, че „няма търпим извиване на ръце“. И след тези избори се доказа, че мнозинството в момента няма видима алтернатива. Лидерите трябва да са по-откровени с избирателите. Имаше публични намеци, че президентът ще се включи по-активно в местните избори и ще яхне някаква вълна. Но в последните седмици той прекъсна инициативите си. Все пак има леви кметове и местни леви коалиции на големи градове, които са си отявлена опозиция на Нинова. Там може да се търси негласна подкрепа. Те са опозиционери на следваната ръководна линия.

А.Р.
Ролята на президента в момента е преувеличена – поставен е в ситуация, където трябва да се намира в рамките на конституционния модел. Очевидно е, че интересите му не съвпадат с тези на управляващото мнозинство. Политическите партии са посредникът между гражданското общество и институциите. Въпросът е защо не гласуват гражданите и защо се чувстват непредставени? Политиците сами са си виновни за това.

И.И.
Безвъзвратно започваме да губим мита за това, че местните избори са с най-висока активност. Тя скоро ще стигне позорните нива на парламентарните и президентските избори в последните години. Имам чувството, че партиите целенасочено играят срещу нея. Наблюдаваме институционален крах. Нормално е хората да изпитват презрение към политическите субекти. Но започнем ли да губим устоите на базовото ни доверие в институциите, не знам ще можем ли да намерим път назад.